Провербеле 19
1 Май мулт прецуеште сэракул каре умблэ ын неприхэниря луй декыт ун богат ку бузе стрикате ши небун.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Липса де штиинцэ есте о пагубэ пентру чинева ши чине аляргэ негьобеште ынаинте о нимереште рэу.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 Небуния омулуй ый сучеште каля ши апой кыртеште ымпотрива Домнулуй ку инима луй.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Богэция адуче ун маре нумэр де приетень, дар сэракул есте пэрэсит де приетенул луй.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 Марторул минчинос ну рэмыне непедепсит ши чел че спуне минчунь ну ва скэпа.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Омул дарник аре мулць лингушиторь ши тоць сунт приетень ку чел че дэ дарурь.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Тоць фраций сэракулуй ыл урэск; ку кыт май мулт се депэртязэ приетений луй де ел! Ел се ындряптэ спре ей ку ворбе ругэтоаре, дар ей се фак невэзуць.
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 Чине капэтэ ынцелепчуне ышь юбеште суфлетул; чине пэстрязэ причеперя гэсеште феричиря.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Марторул минчинос ну рэмыне непедепсит ши чел че спуне минчунь ва пери.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Унуй небун ну-й шаде бине сэ трэяскэ ын десфэтэрь, ку атыт май пуцин унуй роб, сэ стэпыняскэ песте воевозь.
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 Ынцелепчуня фаче пе ом рэбдэтор ши есте о чинсте пентру ел сэ уйте грешелиле.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Мыния ымпэратулуй есте ка рэкнетул унуй леу ши бунэвоинца луй есте ка роуа пе ярбэ.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 Ун фиу небун есте о ненорочире пентру татэл сэу, ши о невастэ гылчевитоаре есте ка о стряшинэ де пе каре пикурэ ынтруна.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Каса ши аверя ле моштеним де ла пэринць, дар о невастэ причепутэ есте ун дар де ла Домнул.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Леня те куфундэ ынтр-ун сомн адынк ши суфлетул молатик суферэ де фоаме.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 Чине пэзеште порунка ышь пэзеште суфлетул; чине ну вегязэ асупра кэий сале ва мури.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Чине аре милэ де сэрак ымпрумутэ пе Домнул, ши Ел ый ва рэсплэти бинефачеря.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Педепсеште-ць фиул, кэч тот май есте нэдежде, дар ну дори сэ-л оморь!
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 Чел пе каре-л апукэ мыния требуе сэ-шь я педяпса; кэч, дакэ-л скоць дин еа, ва требуи сэ май фачь о датэ лукрул ачеста.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Аскултэ сфатуриле ши примеште ынвэцэтура, ка сэ фий ынцелепт пе виитор!
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 Омул фаче мулте планурь ын инима луй, дар хотэрыря Домнулуй, ачея се ымплинеште.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Чея че фаче фармекул унуй ом есте бунэтатя луй; ши май мулт прецуеште ун сэрак декыт ун минчинос.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 Фрика де Домнул дуче ла вяцэ, ши чел че о аре петрече ноаптя сэтул, фэрэ сэ фие черчетат де ненорочире.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Ленешул ышь вырэ мына ын стракинэ ши н-о дуче ынапой ла гурэ.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 Ловеште пе батжокоритор ши простул се ва фаче ынцелепт; мустрэ пе омул причепут ши ва ынцелеӂе штиинца!
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Чине жефуеште пе татэл сэу ши изгонеште пе мама са есте ун фиу каре адуче рушине ши окарэ.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Ынчетязэ, фиуле, сэ май аскулць ынвэцэтура, дакэ еа те депэртязэ де ынвэцэтуриле ынцелепте.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 Ун мартор стрикат ышь бате жок де дрептате ши гура челор рэй ынгите нелеӂюиря.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Педепселе сунт прегэтите пентру батжокориторь ши ловитуриле, пентру спинэриле небунилор.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
