Провербеле 18
1 Чел урсуз каутэ че-й плаче луй, се супэрэ де орьче лукру бун.
Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
2 Небунулуй ну-й есте де ынвэцэтурэ, чи вря сэ арате че штие ел.
Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
3 Кынд вине чел рэу, вине ши диспрецул ши, одатэ ку рушиня, вине ши окара.
С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
4 Кувинтеле гурий унуй ом сунт ка ниште апе адынчь; изворул ынцелепчуний есте ка ун шувой каре курӂе ынтруна.
Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
5 Ну есте бине сэ ай ын ведере фаца челуй рэу, ка сэ недрептэцешть пе чел неприхэнит ла жудекатэ.
Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
6 Ворбеле небунулуй адук чартэ ши гура луй ынжурэ пынэ стырнеште ловитурь.
Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
7 Гура небунулуй ый адуче пеиря ши бузеле ый сунт о курсэ пентру суфлет.
Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
8 Кувинтеле бырфиторулуй сунт ка прэжитуриле: алунекэ пынэ ын фундул мэрунтаелор.
Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
9 Чине се леневеште ын лукрул луй есте фрате ку чел че нимичеште.
Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
10 Нумеле Домнулуй есте ун турн таре; чел неприхэнит фуӂе ын ел ши стэ ла адэпост.
Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
11 Аверя есте о четате ынтэритэ пентру чел богат; ын ынкипуиря луй, еа есте ун зид ыналт.
Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
12 Ынаинте де пеире, инима омулуй се ынгымфэ, дар смерения мерӂе ынаинтя славей.
Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
13 Чине рэспунде фэрэ сэ фи аскултат фаче о простие ши ышь траӂе рушиня.
Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
14 Духул омулуй ыл сприжинэ ла боалэ. Дар духул доборыт де ынтристаре, чине-л ва ридика?
Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
15 О инимэ причепутэ добындеште штиинца ши урекя челор ынцелепць каутэ штиинца.
Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
16 Даруриле унуй ом ый фак лок ши-й дескид интраря ынаинтя челор марь.
Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
17 Чел каре ворбеште ынтый ын причина луй паре кэ аре дрептате, дар вине челэлалт ши-л я ла черчетаре.
Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
18 Сорцул пуне капэт неынцелеӂерилор ши хотэрэште ынтре чей путерничь.
Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
19 Фраций недрептэциць сунт май греу де кыштигат декыт о четате ынтэритэ ши чертуриле лор сунт тот аша де греу де ынлэтурат ка зэвоареле уней касе ымпэрэтешть.
Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
20 Дин родул гурий луй ышь сатурэ омул трупул, дин венитул бузелор луй се сатурэ.
От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
21 Моартя ши вяца сунт ын путеря лимбий; орьчине о юбеште ый ва мынка роаделе.
Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
22 Чине гэсеште о невастэ бунэ гэсеште феричиря; есте ун хар пе каре-л капэтэ де ла Домнул.
Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
23 Сэракул ворбеште ругынду-се, дар богатул рэспунде ку асприме.
Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
24 Чине ышь фаче мулць приетень ый фаче спре ненорочиря луй, дар есте ун приетен каре цине май мулт ла тине декыт ун фрате.
Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
