Провербеле 17
1 Май бине о букатэ де пыне ускатэ ку паче декыт о касэ плинэ де кэрнурь ку чартэ!
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 Ун аргат ку минте стэпынеште песте фиул каре фаче рушине ши ва ымпэрци моштениря ку фраций луй.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 Тигая лэмуреште арӂинтул ши купторул лэмуреште аурул, дар Чел че ынчаркэ инимиле есте Домнул.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 Чел рэу аскултэ ку луаре аминте ла буза нелеӂюитэ ши минчиносул плякэ урекя ла лимба нимичитоаре.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Чине ышь бате жок де сэрак ышь бате жок де Чел че л-а фэкут; чине се букурэ де о ненорочире ну ва рэмыне непедепсит.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Копиий копиилор сунт кунуна бэтрынилор ши пэринций сунт слава копиилор лор.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Кувинтеле алесе ну се потривеск ын гура унуй небун; ку кыт май пуцин кувинтеле минчиноасе, ын гура унуй ом де вицэ алясэ!
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 Даруриле пар о пятрэ скумпэ ын окий челор че ле примеск: орьынкотро се ынторк, избындеск.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 Чине акоперэ о грешялэ каутэ драгостя, дар чине о поменеште мереу ын ворбириле луй дезбинэ пе приетень.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 О мустраре пэтрунде май мулт пе омул причепут декыт о сутэ де ловитурь пе чел небун.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Чел рэу ну каутэ декыт рэскоалэ, дар ун сол фэрэ милэ ва фи тримис ымпотрива луй.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 Май бине сэ ынтылнешть о урсоайкэ жефуитэ де пуий ей декыт ун небун ын тимпул небунией луй.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Челуй че ынтоарче рэу пентру бине ну-й ва пэрэси рэул каса.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 Ынчепутул уней черте есте ка слобозиря унор апе; де ачея, курмэ чарта ынаинте де а се ынтеци.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 Чел че яртэ пе виноват ши чел че осындеште пе чел невиноват сунт амындой о скырбэ ынаинтя Домнулуй.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Ла че служеште арӂинтул ын мына небунулуй? Сэ кумпере ынцелепчуня?… Дар н-аре минте!
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 Приетенул адевэрат юбеште орькынд ши ын ненорочире ажунӂе ка ун фрате.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 Омул фэрэ минте дэ кезэшие, се пуне кезаш пентру апроапеле сэу.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 Чине юбеште чертуриле юбеште пэкатул ши чине-шь зидеште поарта пря ыналтэ ышь каутэ пеиря.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Чел ку инимэ префэкутэ ну гэсеште феричиря ши чел ку лимба стрикатэ каде ын ненорочире.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 Чине дэ наштере унуй небун ва авя ынтристаре ши татэл унуй небун ну поате сэ се букуре.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 О инимэ веселэ есте ун бун ляк, дар ун дух мыхнит усукэ оаселе.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 Чел рэу примеште дарурь пе аскунс ка сэ сучяскэ ши кэиле дрептэций.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Ынцелепчуня есте ын фаца омулуй причепут, дар окий небунулуй о каутэ ла капэтул пэмынтулуй.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 Ун фиу небун адуче неказ татэлуй сэу ши амэрэчуне челей че л-а нэскут.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Ну есте бине сэ осындешть пе чел неприхэнит ла о глоабэ, нич сэ ловешть пе чей де ням алес дин причина неприхэнирий лор.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 Чине ышь ынфрынязэ ворбеле куноаште штиинца ши чине аре духул потолит есте ун ом причепут.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Кяр ши ун прост ар трече де ынцелепт дакэ ар тэчя ши де причепут дакэ шь-ар цине гура.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
