Провербеле 16
1 Плануриле пе каре ле фаче инима атырнэ де ом, дар рэспунсул пе каре-л дэ гура вине де ла Домнул.
Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
2 Тоате кэиле омулуй сунт курате ын окий луй, дар Чел че черчетязэ духуриле есте Домнул.
Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3 Ынкрединцязэ-ць лукрэриле ын мына Домнулуй, ши ыць вор избути плануриле.
Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
4 Домнул а фэкут тоате пентру о цинтэ, кяр ши пе чел рэу пентру зиуа ненорочирий.
Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 Орьче инимэ труфашэ есте о скырбэ ынаинтя Домнулуй: хотэрыт, еа ну ва рэмыне непедепситэ.
Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
6 Прин драгосте ши крединчошие, омул испэшеште нелеӂюиря, ши прин фрика де Домнул, се абате де ла рэу.
С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 Кынд сунт плэкуте Домнулуй кэиле куйва, ый фаче приетень кяр ши пе врэжмаший луй.
Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8 Май бине пуцин ку дрептате декыт марь венитурь ку стрымбэтате.
По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9 Инима омулуй се гындеште пе че кале сэ мяргэ, дар Домнул ый ындряптэ паший.
Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10 Хотэрырь думнезеешть сунт пе бузеле ымпэратулуй, гура луй ну требуе сэ факэ грешель кынд жудекэ.
Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
11 Кынтарул ши кумпэна дряптэ вин де ла Домнул; тоате греутэциле де кынтэрит сунт лукраря Луй.
Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 Ымпэрацилор ле есте скырбэ сэ факэ рэу, кэч прин неприхэнире се ынтэреште ун скаун де домние.
Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
13 Бузеле неприхэните сунт плэкуте ымпэрацилор, ши ей юбеск пе чел че ворбеште ку неприхэнире.
Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
14 Мыния ымпэратулуй есте ун веститор ал морций, дар ун ом ынцелепт требуе с-о потоляскэ.
Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
15 Сенинэтатя фецей ымпэратулуй есте вяца ши бунэвоинца луй есте ка о плоае де примэварэ.
В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 Ку кыт май мулт фаче кыштигаря ынцелепчуний декыт а аурулуй! Ку кыт есте май де дорит кыштигаря причеперий декыт а арӂинтулуй!
Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
17 Каля оаменилор фэрэ приханэ есте сэ се феряскэ де рэу; ачела ышь пэзеште суфлетул, каре вегязэ асупра кэий сале.
Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
18 Мындрия мерӂе ынаинтя пеирий ши труфия мерӂе ынаинтя кэдерий.
Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
19 Май бине сэ фий смерит ку чей смериць декыт сэ ымпарць прада ку чей мындри.
По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20 Чине куӂетэ ла Кувынтул Домнулуй гэсеште феричиря ши чине се ынкреде ын Домнул есте феричит.
Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21 Чине аре о инимэ ынцеляптэ есте нумит причепут, дар дулчаца бузелор мэреште штиинца.
Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22 Ынцелепчуня есте ун извор де вяцэ пентру чине о аре, дар педяпса небунилор есте небуния лор.
Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23 Чине аре о инимэ ынцеляптэ ышь аратэ ынцелепчуня кынд ворбеште ши мереу се вэд ынвэцэтурь ной пе бузеле луй.
Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
24 Кувинтеле приетеноасе сунт ка ун фагуре де мьере: дулчь пентру суфлет ши сэнэтоасе пентру оасе.
Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25 Мулте кэй и се пар буне омулуй, дар ла урмэ дук ла моарте.
Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26 Чине мунчеште, пентру ел мунчеште, кэч фоамя луй ыл ындямнэ ла лукру.
Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27 Омул стрикат прегэтеште ненорочиря ши пе бузеле луй есте ка ун фок апринс.
Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28 Омул неастымпэрат стырнеште чертурь ши пырыторул дезбинэ пе чей май бунь приетень.
Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29 Омул асупритор амэӂеште пе апроапеле сэу ши-л дуче пе о кале каре ну есте бунэ.
Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30 Чине ынкиде окий ка сэ се дедя ла гындурь стрикате, чине-шь мушкэ бузеле, а ши сэвыршит рэул.
Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31 Перий албь сунт о кунунэ де чинсте, еа се гэсеште пе каля неприхэнирий.
Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32 Чел ынчет ла мыние прецуеште май мулт декыт ун витяз ши чине есте стэпын пе сине прецуеште май мулт декыт чине кучереште четэць.
Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
33 Се арункэ сорцул ын поала хайней, дар орьче хотэрыре вине де ла Домнул.
Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
