Провербеле 15
1 Ун рэспунс блынд потолеште мыния, дар о ворбэ аспрэ ацыцэ мыния.
Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
2 Лимба ынцелепцилор дэ штиинцэ плэкутэ, дар гура несокотицилор ымпроашкэ небуние.
Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
3 Окий Домнулуй сунт ын орьче лок, ей вэд пе чей рэй ши пе чей бунь.
Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
4 Лимба дулче есте ун пом де вяцэ, дар лимба стрикатэ здробеште суфлетул.
Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
5 Несокотитул диспрецуеште ынвэцэтура татэлуй сэу, дар чине я сяма ла мустраре ажунӂе ынцелепт.
Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
6 Ын каса челуй неприхэнит есте маре белшуг, дар ын кыштигуриле челуй рэу есте тулбураре.
В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
7 Бузеле ынцелепцилор сямэнэ штиинца, дар инима челор несокотиць есте стрикатэ.
Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
8 Жертфа челор рэй есте о скырбэ ынаинтя Домнулуй, дар ругэчуня челор фэрэ приханэ Ый есте плэкутэ.
Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
9 Каля челуй рэу есте урытэ Домнулуй, дар Ел юбеште пе чел че умблэ дупэ неприхэнире.
Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
10 Чине пэрэсеште кэраря есте аспру педепсит, ши чине урэште мустраря ва мури.
Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
11 Локуинца морцилор ши адынкул сунт куноскуте Домнулуй, ку кыт май мулт инимиле оаменилор! (Sheol h7585)
Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
12 Батжокориторулуй ну-й плаче сэ фие мустрат, де ачея ну се дуче ла чей ынцелепць.
Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
13 О инимэ веселэ ынсенинязэ фаца, дар, кынд инима есте тристэ, духул есте мыхнит.
Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
14 Инима челор причепуць каутэ штиинца, дар гура несокотицилор гэсеште плэчере ын небуние.
Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
15 Тоате зилеле челуй ненорочит сунт реле, дар чел ку инима мулцумитэ аре ун оспэц некурмат.
За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
16 Май бине пуцин ку фрикэ де Домнул декыт о маре богэцие ку тулбураре!
По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
17 Май бине ун прынз де вердецурь ши драгосте декыт ун боу ынгрэшат ши урэ.
По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
18 Ун ом юте ла мыние стырнеште чертурь, дар чине есте ынчет ла мыние потолеште неынцелеӂериле.
Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
19 Друмул ленешулуй есте ка ун хэциш де спинь, дар кэраря челор фэрэ приханэ есте нетезитэ.
Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
20 Ун фиу ынцелепт есте букурия татэлуй сэу, дар ун ом несокотит диспрецуеште пе мама са.
Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
21 Небуния есте о букурие пентру чел фэрэ минте, дар ун ом причепут мерӂе пе друмул чел дрепт.
На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
22 Плануриле ну избутеск кынд липсеште о адунаре каре сэ кибзуяскэ, дар избутеск кынд сунт мулць сфетничь.
Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
23 Омул аре букурие сэ дя ун рэспунс ку гура луй. Ши че бунэ есте о ворбэ спусэ ла време потривитэ!
От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
24 Пентру чел ынцелепт, кэраря веций дуче ын сус, ка сэ-л абатэ де ла Локуинца морцилор, каре есте жос. (Sheol h7585)
За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу. (Sheol h7585)
25 Домнул сурпэ каса челор мындри, дар ынтэреште хотареле вэдувей.
Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
26 Гындуриле реле сунт урыте Домнулуй, дар кувинтеле приетеноасе сунт курате ынаинтя Луй.
Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
27 Чел лаком де кыштиг ышь тулбурэ каса, дар чел че урэште мита ва трэи.
Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
28 Инима челуй неприхэнит се гындеште че сэ рэспундэ, дар гура челор рэй ымпроашкэ рэутэць.
Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
29 Домнул Се депэртязэ де чей рэй, дар аскултэ ругэчуня челор неприхэниць.
Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
30 О привире приетеноасэ ынвеселеште инима, о весте бунэ ынтэреште оаселе.
Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
31 Урекя каре я аминте ла ынвэцэтуриле каре дук ла вяцэ локуеште ын мижлокул ынцелепцилор.
Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
32 Чел че ляпэдэ чертаря ышь диспрецуеште суфлетул, дар чел че аскултэ мустраря капэтэ причепере.
Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
33 Фрика де Домнул есте шкоала ынцелепчуний ши смерения мерӂе ынаинтя славей.
Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
