Провербеле 14
1 Фемея ынцеляптэ ышь зидеште каса, яр фемея небунэ о дэрымэ ку ынсешь мыниле ей.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Чине умблэ ку неприхэнире се теме де Домнул, дар чине апукэ пе кэй стрымбе Ыл несокотеште.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 Ын гура небунулуй есте о нуя пентру мындрия луй, дар пе ынцелепць ый пэзеск бузеле лор.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Унде ну сунт бой, есля рэмыне гоалэ, дар путеря боилор адуче белшуг де роаде.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Ун мартор крединчос ну минте, дар ун мартор минчинос спуне минчунь.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Батжокориторул каутэ ынцелепчуня ши н-о гэсеште, дар пентру омул причепут штиинца есте лукру ушор.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Депэртязэ-те де небун, кэч ну пе бузеле луй вей гэси штиинца!
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Ынцелепчуня омулуй кибзуит ыл фаче сэ вадэ пе че кале сэ мяргэ, дар небуния челор несокотиць ый ыншалэ пе ей ыншишь.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Чей несокотиць глумеск ку пэкатул, дар ынтре чей фэрэ приханэ есте бунэвоинцэ.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Инима ышь куноаште неказуриле ши ничун стрэин ну се поате аместека ын букурия ей.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 Каса челор рэй ва фи нимичитэ, дар кортул челор фэрэ приханэ ва ынфлори.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Мулте кэй пот пэря буне омулуй, дар ла урмэ се вэд кэ дук ла моарте.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Де мулте орь, кяр ын мижлокул рысулуй инима поате фи мыхнитэ, ши букурия поате сфырши прин неказ.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Чел ку инима рэтэчитэ се сатурэ де кэиле луй ши омул де бине се сатурэ ши ел де че есте ын ел.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Омул лесне крезэтор креде орьче ворбэ, дар омул кибзуит я сяма бине кум мерӂе.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Ынцелептул се теме ши се абате де ла рэу, дар несокотитул есте ынгымфат ши фэрэ фрикэ.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Чине есте юте ла мыние фаче простий, ши омул плин де рэутате се фаче урыт.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Чей прошть ау парте де небуние, дар оамений кибзуиць сунт ынкунунаць ку штиинцэ.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Чей рэй се плякэ ынаинтя челор бунь, ши чей нелеӂюиць, ынаинтя порцилор челуй неприхэнит.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Сэракул есте урыт кяр ши де приетенул сэу, дар богатул аре фоарте мулць приетень.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Чине диспрецуеште пе апроапеле сэу фаче ун пэкат, дар фериче де чине аре милэ де чей ненорочиць.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Ын адевэр, чей че гындеск рэул се рэтэческ, дар чей че гындеск бинеле лукрязэ ку бунэтате ши крединчошие.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 Орьунде се мунчеште есте ши кыштиг, дар орьунде нумай се ворбеште есте липсэ.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Богэция есте о кунунэ пентру чей ынцелепць, дар чей несокотиць н-ау алтчева декыт небуние.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Марторул каре спуне адевэрул скапэ суфлете, дар чел ыншелэтор спуне минчунь.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 Чине се теме де Домнул аре ун сприжин таре ын Ел ши копиий луй ау ун лок де адэпост ла Ел.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 Фрика де Домнул есте ун извор де вяцэ, еа не фереште де курселе морций.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Мулцимя попорулуй есте слава ымпэратулуй, липса попорулуй есте пеиря воеводулуй.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Чине есте ынчет ла мыние аре мултэ причепере, дар чине се апринде юте фаче мулте простий.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 О инимэ лиништитэ есте вяца трупулуй, дар пизма есте путрезиря оаселор.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Чине асупреште пе сэрак батжокореште пе Зидиторул сэу, дар чине аре милэ де чел липсит чинстеште пе Зидиторул сэу.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Чел рэу есте доборыт де рэутатя луй, дар чел неприхэнит кяр ши ла моарте траӂе нэдежде.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 Ынцелепчуня се одихнеште ынтр-о инимэ причепутэ, дар ын мижлокул челор несокотиць еа се дэ де гол.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Неприхэниря ыналцэ пе ун попор, дар пэкатул есте рушиня попоарелор.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Ун ымпэрат аре плэчере де ун служитор кибзуит, дар пе чел де окарэ ыл атинӂе мыния луй.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
