Нумерь 30
1 Мойсе а ворбит кэпетениилор семинциилор копиилор луй Исраел ши а зис: „Ятэ че порунчеште Домнул.
Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:
2 Кынд ун ом ва фаче о журуинцэ Домнулуй сау ун журэмынт прин каре се ва лега принтр-о фэгэдуялэ, сэ ну-шь калче кувынтул, чи сэ факэ потривит ку тот че й-а ешит дин гурэ.
Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.
3 Кынд о фемее ва фаче о журуинцэ Домнулуй ши се ва лега принтр-о фэгэдуялэ ын тинереця ей ши ын каса татэлуй ей
Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже себе си със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,
4 ши татэл ей ва афла де журуинца пе каре а фэкут-о еа ши де фэгэдуяла ку каре с-а легат, дакэ ну-й зиче нимик ын зиуа кынд афлэ де журуинца ей, тоате журуинцеле ей вор фи примите ши орьче фэгэдуялэ ку каре с-а легат еа ва фи примитэ,
и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.
5 дар, дакэ татэл ей ну-й дэ вое ын зиуа кынд я куноштинцэ де журуинца ей, тоате журуинцеле ей ши тоате фэгэдуелиле ку каре се ва фи легат еа ну вор авя ничо тэрие; ши Домнул о ва ерта, пентру кэ ну й-а дат вое татэл ей.
Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.
6 Кынд се ва мэрита, дупэ че а фэкут журуинце сау дупэ че с-а легат принтр-ун кувынт ешит де пе бузеле ей
Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорени с устните й, с което е обвързала душата си,
7 ши бэрбатул ей ва луа куноштинцэ де лукрул ачеста ши ну-й ва зиче нимик ын зиуа кынд ва луа куноштинцэ де еле, журуинцеле ей вор рэмыне ын пичоаре ши фэгэдуелиле ку каре се ва фи легат еа вор рэмыне ын пичоаре,
и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците и си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.
8 дар, дакэ бэрбатул ей ну-й дэ вое ын зиуа кынд я куноштинцэ де журуинца ей, ел ва десфиинца журуинца пе каре а фэкут-о ши кувынтул скэпат де пе бузеле ей ку каре с-а легат еа ши Домнул о ва ерта.
Но ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.
9 Журуинца уней фемей вэдуве сау деспэрците де бэрбат, фэгэдуинца ку каре се ва фи легат еа, ва рэмыне ын пичоаре пентру еа.
Обрек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си остава върху нея.
10 Кынд о фемее, фиинд ынкэ ын каса бэрбатулуй ей, ва фаче журуинце сау се ва лега ку вреун журэмынт
Но ако една жена е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,
11 ши бэрбатул ей ва афла де лукрул ачеста, дакэ ну-й зиче нимик ши н-о опреште, тоате журуинцеле ей вор рэмыне ын пичоаре ши тоате фэгэдуинцеле прин каре се ва фи легат еа вор рэмыне ын пичоаре,
и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.
12 дар, дакэ бэрбатул ей ну ле примеште ын зиуа кынд афлэ де еле, орьче журуинцэ ши орьче фэгэдуялэ ешите де пе бузеле ей ну вор авя ничун прец, бэрбатул ей ну ле-а примит; ши Домнул о ва ерта.
Но ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще и прости.
13 Бэрбатул ей поате ынтэри ши бэрбатул ей поате десфиинца орьче журуинцэ, орьче журэмынт ку каре се лягэ еа ка сэ-шь мыхняскэ суфлетул.
Мъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;
14 Ши ануме, дакэ ну-й зиче нимик зи де зи дупэ че афлэ де лукрул ачеста, ел ынтэреште астфел тоате журуинцеле ши тоате фэгэдуелиле ку каре с-а легат еа; ле ынтэреште пентру кэ ну й-а зис нимик ын зиуа кынд а афлат де еле.
но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.
15 Дар, дакэ ну ле примеште, дупэ че а трекут зиуа ын каре ле-а афлат, ва фи виноват де пэкатул невестей луй.”
Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.
16 Ачестя сунт леӂиле пе каре ле-а дат луй Мойсе Домнул, ка сэ айбэ путере ынтре ун бэрбат ши неваста луй, ынтре ун татэ ши фата луй, кынд еа есте ын тинереце ши акасэ ла татэл ей.
Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, да се пазят между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом; относно обреците.
