< Нумерь 24 >
1 Балаам а вэзут кэ Домнул гэсеште ку кале сэ бинекувынтезе пе Исраел ши н-а май алергат ка ын челелалте рындурь ла дескынтече, чи шь-а ынторс фаца спре пустиу.
И Валаам, като видя, че беше угодно на Господа да благославя Израиля, не отиде както друг път да търси гадания, но обърна лицето си към пустинята.
2 Балаам а ридикат окий ши а вэзут пе Исраел тэбэрыт ын кортурь, дупэ семинцииле луй. Атунч, Духул луй Думнезеу а венит песте ел.
И като подигна очи, Валаам видя Израиля заселен според племената си; и Божият Дух слезе на него.
3 Балаам шь-а ростит пророчия ши а зис: „Ятэ че зиче Балаам, фиул луй Беор, Омул ку окий дескишь,
И почна притчата си, казвайки: - Валаам син Веоров каза: И човекът, който има отворени очи, каза:
4 Чел че ауде кувинтеле луй Думнезеу, Чел че веде ведения Челуй Атотпутерник, Чел че каде ку фаца ла пэмынт ши ай кэруй окь сунт дескишь:
Каза оня, който чу Божиите думи, Който видя видението от Всесилния, Който падна в изстъпление, но очите му бяха отворени:
5 ‘Че фрумоасе сунт кортуриле тале, Иакове! Локуинцеле тале, Исраеле!
Колко са красиви твоите шатри, Якове, Твоите скинии, Израилю!
6 Еле се ынтинд ка ниште вэй, Ка ниште грэдинь лынгэ ун рыу, Ка ниште копачь де алое пе каре й-а сэдит Домнул, Ка ниште чедри пе лынгэ апе.
Като долини са разпрострени, Като градини по речни брегове, Като алоини дървета, които Господ е насадил, Като кедри покрай водите.
7 Апа курӂе дин гэлециле луй Ши сэмынца луй есте удатэ де апе марь. Ымпэратул луй се ыналцэ май пресус де Агаг Ши ымпэрэция луй ажунӂе путерникэ.
Ще се излива вода из ведрата му, И потомството му ще се простира в много води; Царят му ще бъде по-висок от Агага, И царството му ще се възвеличи.
8 Думнезеу л-а скос дин Еӂипт, Тэрия Луй есте ка а биволулуй пентру ел. Ел нимичеште нямуриле каре се ридикэ ымпотрива луй, Ле сфэрымэ оаселе ши ле прэпэдеште ку сэӂециле луй.
Бог го изведе из Египет; Има сила както див вол; Ще пояде неприятелските нему народи, Ще строши костите им, и ще ги удари със стрелите си.
9 Ындоае ӂенункий, се кулкэ ынтокмай ка ун леу, Ка о леоайкэ. Чине-л ва скула? Бинекувынтат сэ фие орьчине те ва бинекувынта, Ши блестемат сэ фие орьчине те ва блестема!’”
Легнал е и лежи като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди? Благословен, който те благославя! И проклет, който те проклина!
10 Балак с-а апринс де мыние ымпотрива луй Балаам, а бэтут дин мынь ши а зис луй Балаам: „Еу те-ам кемат сэ-мь блестемь врэжмаший, ши ятэ кэ де трей орь ту й-ай бинекувынтат!
Тогава гневът на Валака пламна против Валаама, и изплеска с ръце: и Валак рече на Валаама: Аз те повиках да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, три пъти ти все ги благославяш.
11 Фуӂь акум ши ду-те акасэ! Спусесем кэ-ць вой да чинсте, дар Домнул те-а ымпедикат с-о примешть.”
Сега, прочее, бягай на мястото си, рекох си да те въздигна до голяма почит; но, ето, Господ те въздържа от почит.
12 Балаам а рэспунс луй Балак: „Ех! Н-ам спус еу оаре солилор пе каре ми й-ай тримис
А Валаам рече на Валака: Не говорих ли аз и на твоите посланици, които ми прати, като казах:
13 кэ, дакэ мь-ар да Балак кяр ши каса луй плинэ ку арӂинт ши ку аур, тот н-аш путя сэ фак де ла мине ынсумь нич бине, нич рэу ымпотрива порунчий Домнулуй, чи вой спуне ынтокмай че ва зиче Домнул?
Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, не мога да престъпя Господното повеление и да направя добро или зло от себе си, но онова, което Господ проговори, него ще кажа?
14 Ши акум, ятэ кэ мэ дук ла попорул меу. Вино, ши-ць вой вести че ва фаче попорул ачеста попорулуй тэу ын времуриле каре вор урма.”
И сега, ето, аз си отивам при своите люде; ела да ти кажа какво ще направят тия люде на твоите люде в последните дни.
15 Балаам шь-а ростит пророчия ши а зис: „Аша зиче Балаам, фиул луй Беор, Аша зиче омул каре аре окий дескишь,
И като почна притчата си, рече: - Валаам син Веоров каза, И човекът с отворени очи каза:
16 Аша зиче чел че ауде кувинтеле луй Думнезеу, Чел че куноаште плануриле Челуй Пряыналт, Чел че веде ведения Челуй Атотпутерник, Чел че каде ку фаца ла пэмынт ши ай кэруй окь сунт дескишь:
Каза оня, който чу думите Божии, Който има знание за Всевишния, Който падна в изтъпление, но очите му бяха отворени:
17 ‘Ыл вэд, дар ну акум, Ыл привеск, дар ну де апроапе. О стя рэсаре дин Иаков, Ун тояг де кырмуире се ридикэ дин Исраел. Ел стрэпунӂе латуриле Моабулуй Ши прэпэдеште пе тоць копиий луй Сет.
Виждам го, но не сега; Гледам го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова, И ще се въздигне скиптър от Израиля; Ще порази моавските първенци, И ще погуби всичките Ситови потомци.
18 Се фаче стэпын пе Едом, Се фаче стэпын пе Сеир, врэжмаший луй. Исраел фаче фапте марь.
Едом ще бъде притежаван, Още Сиир ще бъде притежаван от неприятелите си; А Израил ще действува мощно.
19 Чел че се наште дин Иаков домнеште ка стэпынитор Ши перде пе чей че скапэ дин четэць.’”
Един произлязъл от Якова ще завладее И ще погуби останалите от града.
20 Балаам а вэзут пе Амалек ши а ростит урмэтоаря пророчие: „Амалек есте чел динтый динтре нямурь, Дар ынтр-о зи ва фи нимичит.”
А като видя Амалика, продължи притчата си и каза: - Амалик е пръв между народите; Но най-сетне съвсем ще се изтреби.
21 Балаам а вэзут пе кениць ши а ростит урмэтоаря пророчие: „Локуинца та есте таре де тот Ши куйбул тэу есте пус пе стынкэ.
А като видя кенейците продължи притчата си и каза: - Яко е твоето жилище, И положил си гнездото си на канарата,
22 Дар Каин ва фи пустиит, Пынэ че те ва луа принс Асур.”
Но кенейците ще се разорят Догде те заплени Асур.
23 Балаам а ростит урмэтоаря пророчие: „Вай! Чине ва май путя трэи кынд ва фаче Думнезеу ачест лукру?
Още продължи притчата си и каза: - Уви! кой ще остане жив, Когато Бог извърши това?
24 Дар ниште корэбий вор вени дин Китим, Вор смери пе Асур, вор смери пе Ебер Ши ла урмэ вор фи нимичите ши еле.”
Но кораби ще дойдат от крайморията на Китим, И ще смирят Асура, и ще смирят Евера; Но и дошлите съвсем ще се изтребят.
25 Балаам с-а скулат, а плекат ши с-а ынторс акасэ. Балак а плекат ши ел акасэ.
Тогава, като стана Валаам, тръгна и се върна на мястото си; също и Валак отиде по пътя си.