НАУМ 3
1 Вай де четатя вэрсэтоаре де сынӂе, плинэ де минчунэ, плинэ де силничие ши каре ну ынчетязэ сэ се дедя ла рэпире!…
Горко на кръвнишкия град; Цял е пълен с лъжа и грабеж; Плячката не липсва.
2 Аузиць покнетул бичулуй, хуруитул роцилор, тропэитул каилор ши дуруитул карелор!
Пукот на бичове се чува, и шум от тропот на колела, На тичащи коне, и на подскачащи колесници.
3 Се арункэ нэвалничь кэлэреций, скынтеязэ сабия, фулӂерэ сулица… О мулциме де рэниць!… Грэмезь де трупурь моарте!… Морць фэрэ нумэр!… Чей вий се ымпедикэ де чей морць!…
Конникът се качва с лъскав меч и бляскаво копие; Има и много ранени и голямо число убити, и труповете са безчислени; Спъват се в труповете им.
4 Дин причина мултелор курвий але курвей плине де фармек, фермекэтоаре искуситэ, каре виндя нямуриле прин курвииле ей ши попоареле прин врэжиторииле ей.
Това е поради многото блудства на привлекателната блудница, Изкусна в баяния, Която продава народи чрез блудствата си, И племена чрез баянията си.
5 „Ятэ, ам неказ пе тине”, зиче Домнул оштирилор. „Ыць вой ридика поалеле песте кап, ка сэ-ць вадэ нямуриле голичуня ши ымпэрэцииле, рушиня.
Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще издигна полите ти върху лицето ти, И ще покажа на народите голотата ти, И на царствата срама ти.
6 Вой азвырли ку мурдэрий песте тине, те вой ынжоси ши те вой фаче де окарэ.
Ще хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, И ще те поставя като позорище.
7 Тоць чей че те вор ведя вор фуӂи де тине ши вор зиче: ‘Ниниве есте нимичитэ! Чине о ва плынӂе?’ Унде сэ-ць каут мынгыеторь?”
Всички, които те гледат, ще бягат от тебе, И ще рекат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? От где да потърся утешители за тебе?
8 Ешть ту май бунэ декыт Но-Амон, четатя каре шедя ынтре рыурь, ынконжуратэ де апе, авынд ка зид де апэраре маря, ка зидурь маря?
Ти по-добра ли си от Но Амон, Който лежеше между реките, Окръжен от води, Чието предстение бе Нил, И стената му Нилови води?
9 Етиопия ши еӂиптений фэрэ нумэр ерау тэрия ей, Пут ши либиений ерау ажутоареле ей.
Етиопия, и Египет бяха негова сила и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници.
10 Ши тотушь а требуит сэ плече ши еа ын сургюн, с-а дус ын робие, ши прунчий ей ау фост здробиць ын тоате колцуриле улицелор; ау арункат сорцул асупра фрунташилор ей ши тоць май-марий ей ау фост арункаць ын ланцурь.
Но и той беше откаран, отиде в плен; Младенците му тоже бяха смазани По кръстопътищата на всичките улици; Хвърлиха жребие за почтените му мъже, И всичките му големци бидоха вързани с вериги.
11 Ши ту те вей ымбэта, те вей аскунде; ши ту вей кэута ун лок де адэпост ымпотрива врэжмашулуй!
Също и ти ще се опиеш, Ще се скриеш, Ще потърсиш и ти защита против неприятеля.
12 Тоате четэцуиле тале сунт ниште смокинь ку челе динтый роаде; кынд ый скутурь, смокинеле кад ын гура куй вря сэ ле мэнынче.
Всичките ти крепости ще бъдат Като смоковници с първозрелите си смокини; Ако се затресат; Ще паднат в устата на ядящия.
13 Ятэ, попорул тэу есте ка фемеиле ын мижлокул тэу; порциле цэрий тале се дескид ынаинтя врэжмашилор тэй; фокул ыць мистуе зэвоареле!
Ето, людете ти всред тебе са жени; Портите на земята ти се отвориха широко на неприятелите ти; Огънят изпояде лостовете ти.
14 Скоате-ць апэ пентру ымпресураре! Дреӂе-ць ынтэритуриле! Калкэ пэмынтул, фрэмынтэ лутул ши гэтеште купторул де кэрэмидэ!
Извади си вода за обсадата, Уякчи крепостите си, Влез в калта и стъпчи глината, Поправи тухлената пещ.
15 Аколо те ва мынка фокул, те ва нимичи сабия ку десэвыршире, те ва мистуи ка ниште лэкусте, кэч те-ай ынмулцит ка форфекарул, те-ай ынгрэмэдит ка лэкустеле!
Там ще те изяде огън; Меч ще те отсече, Ще те изяде като изедника, Па и да се размножиш като изедника, Па и да се размножиш като скакалеца.
16 Негусторий тэй сунт май мулць декыт стелеле черулуй, с-ау ынгрэмэдит ка пуий де лэкустэ каре ышь ынтинд арипиле ши збоарэ.
(Умножила си търговците си Повече от небесните звезди; ) Както изедникът опустоши и отлетя,
17 Воевозий тэй сунт ка лэкустеле, май-марий тэй, ка о чатэ де лэкусте каре тэбэрэск ын думбрэвь пе рэкоаря зилей: кынд рэсаре соареле, збоарэ ши ну се май куноаште локул унде ерау.
Така и коронясаните ти са като скакалци, Които се настаняват на плетищата в студен ден, Но които, като изгрее слънцето, бягат, И не се познава мястото гдето бяха.
18 Ын тимп че пэсторий тэй дорм, ымпэрате ал Асирией, ши вицеий тэй се одихнеск, попорул тэу есте рисипит пе мунць ши нимень ну-л май стрынӂе.
Пастирите ти задрямват царю асирийски, Благородните ти лежат бездейни; Людете ти се разпръснаха по планините, И няма кой да ги събира.
19 Рана та ну се алинэ прин нимик, рана та есте фэрэ ляк! Тоць чей че вор аузи де тине вор бате дин палме, кэч чине есте ачела пе каре сэ ну-л фи атинс рэутатя та?
Няма лек за язвата ти; Раната ти е люта; Всички, които чуят вестта за тебе, Изпляскват с ръце поради тебе; Защото върху кого не е падало всякога нечестието ти?
