Марку 10
1 Исус а плекат де аколо ши а венит ын цинутул Иудеий, динколо де Йордан. Глоателе с-ау адунат дин ноу ла Ел; ши, дупэ обичеюл Сэу, а ынчепут ярэшь сэ-й ынвеце.
О И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.
2 Ау венит ла Ел фарисеий ши, ка сэ-Л испитяскэ, Л-ау ынтребат дакэ есте ынгэдуит унуй бэрбат сэ-шь ласе неваста.
И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си?
3 Дрепт рэспунс, Ел ле-а зис: „Че в-а порунчит Мойсе?”
В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?
4 „Мойсе”, ау зис ей, „а дат вое ка бэрбатул сэ скрие о карте де деспэрцире ши с-о ласе.”
О но да седнете отдясно Ми или отляво Ми, не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.
5 Исус ле-а зис: „Дин причина ымпетририй инимий воастре в-а скрис Мойсе порунка ачаста.
А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;
6 Дар, де ла ынчепутул лумий, Думнезеу й-афэкут парте бэрбэтяскэ ши парте фемеяскэ.
обаче в началото на създанието, Бог ги е направил мъж и жена.
7 Де ачеява лэса омул пе татэл сэу ши пе мама са ши се ва липи де невастэ-са.
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,
8 Ши чей дой вор фи ун сингур труп. Аша кэ ну май сунт дой, чи сунт ун сингур труп.
и двамата ще бъдат една плът; така че не с вече двама, а една плът.
9 Деч, че а ымпреунат Думнезеу, омул сэ ну деспартэ.”
И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.
10 Ын касэ, ученичий Л-ау ынтребат ярэшь асупра челор де май сус.
И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.
11 Ел ле-а зис: „Орьчинеышь ласэ неваста ши я пе алта де невастэ, прякурвеште фацэ де еа;
И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.
12 ши дакэ о невастэ ышь ласэ бэрбатул ши я пе алтул де бэрбат, прякурвеште.”
И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.
13 Й-ау адус ниште копилашь ка сэ Се атингэ де ей. Дар ученичий ау чертат пе чей че ый адучяу.
Тогава доведоха при него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха.
14 Кынд а вэзут Исус ачест лукру, С-а мыният ши ле-а зис: „Лэсаць копилаший сэ винэ ла Мине ши ну-й оприць, кэч Ымпэрэция луй Думнезеу есте а челорка ей.
Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене: не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.
15 Адевэрат вэ спун кэ орьчинену ва прими Ымпэрэция луй Думнезеу ка ун копилаш, ку ничун кип ну ва интра ын еа!”
Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.
16 Апой й-а луат ын браце ши й-а бинекувынтат, пунынду-Шь мыниле песте ей.
И прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.
17 Токмай кынд ера гата сэ порняскэ ла друм, а алергат ла Ел ун ом каре а ынӂенункят ынаинтя Луй ши Л-а ынтребат: „Бунуле Ынвэцэтор, че сэ фак ка сэ моштенеск вяца вешникэ?” (aiōnios g166)
И когато излизаше на път, някой се завтече та коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
18 „Пентру че Мэ нумешть бун?”, й-а зис Исус. „Нимень ну есте бун, декыт Унул сингур: Думнезеу.
А Исус му рече; Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.
19 Куношть порунчиле: ‘Сэну прякурвешть; сэ ну учизь; сэ ну фурь; сэ ну фачь о мэртурисире минчиноасэ; сэ ну ыншель; сэ чинстешть пе татэл тэу ши пе мама та.’”
Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодейстувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си."
20 Ел Й-а рэспунс: „Ынвэцэторуле, тоате ачесте лукрурь ле-ам пэзит ку грижэ дин тинереця мя.”
А той Му рече: Учителю, всичко това съм упазил от младостта си.
21 Исус С-а уйтат цинтэ ла ел, л-а юбит ши й-а зис: „Ыць липсеште ун лукру; ду-те де винде тот че ай, дэ ла сэрачь, ши вей авя о комоарэын чер. Апой вино, я-ць кручя ши урмязэ-Мэ.”
А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето: и дойди и Ме следвай.
22 Мыхнит де ачесте кувинте, омул ачеста а плекат ынтристат де тот, кэч авя мулте авуций.
Но лицето му посърна от тая дума, и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.
23 Исус С-а уйтат ымпрежурул Луй ши а зис ученичилор Сэй: „Кыт де аневое вор интра ын Ымпэрэция луй Думнезеу чей че ау авуций!”
А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
24 Ученичий ау рэмас уймиць де кувинтеле Луй. Исус а луат дин ноу кувынтул ши ле-а зис: „Фиилор, кыт де аневое есте пентру чей чесе ынкред ын богэций сэ интре ын Ымпэрэция луй Думнезеу!
А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството.
25 Май лесне есте сэ трякэ о кэмилэ прин урекя унуй ак, декыт сэ интре ун ом богат ын Ымпэрэция луй Думнезеу!”
По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26 Ученичий ау рэмас ши май уймиць ши ау зис уний кэтре алций: „Чине поате атунч сэ фие мынтуит?”
А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?
27 Исус С-а уйтат цинтэ ла ей ши ле-а зис: „Лукрул ачеста есте ку непутинцэ ла оамень, дар ну ла Думнезеу, пентру кэ тоате лукруриле сунт ку путинцэ лаДумнезеу.”
Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
28 Петру а ынчепут сэ-Й зикэ: „Ятэ кэ ной ам лэсат тотул ши Те-ам урмат.”
Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 Исус а рэспунс: „Адевэрат вэ спун кэ ну есте нимень каре сэ фи лэсат касэ, сау фраць, сау сурорь, сау татэ, сау мамэ, сау невастэ, сау копий, сау холде пентру Мине ши пентру Евангелие
Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,
31 Мулцьдин чей динтый вор фи чей де пе урмэ, ши мулць дин чей де пе урмэ вор фи чей динтый.”
Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.
32 Ей ерау пе друм ши се суяу ла Иерусалим, ши Исус мерӂя ынаинтя лор. Ученичий ерау тулбураць ши мерӂяу ынгрозиць дупэ Ел. Исус а луат ярэшь ла Ел пе чей дойспрезече ши а ынчепут сэ ле ворбяскэ деспре лукруриле каре авяу сэ И се ынтымпле.
А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях; а те се удивяваха, и ония, които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече:
33 „Ятэ”, а зис Ел, „не суим ла Иерусалим, ши Фиул омулуй ва фи дат ын мыниле преоцилор челор май де сямэ ши кэртурарилор. Ей Ыл вор осынди ла моарте ши-Л вор да ын мыниле нямурилор,
Ето, ние възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;
34 каре ышь вор бате жок де Ел, Ыл вор бате ку нуеле, Ыл вор скуйпа ши-Л вор оморы; дар, дупэ трей зиле, ва ынвия.”
и ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни, ще възкръсне.
35 Фиий луй Зебедей, Иаков ши Иоан, ау венит ла Исус ши Й-ау зис: „Ынвэцэторуле, ам вря сэ не фачь че-Ць вом чере.”
Тогава се приближават при него Яков и Йоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю, желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.
36 Ел ле-а зис: „Че воиць сэ вэ фак?”
А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?
37 „Дэ-не”, Й-ау зис ей, „сэ шедем унул ла дряпта Та ши алтул ла стынга Та, кынд вей фи ымбрэкат ын слава Та.”
Те му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава.
38 Исус ле-а рэспунс: „Ну штиць че черець. Путець вой сэ бець пахарул пе каре ам сэ-л бяу Еу, сау сэ фиць ботезаць ку ботезул ку каре ам сэ фиу ботезат Еу?”
А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
39 „Путем”, ау зис ей. Ши Исус ле-а рэспунс: „Есте адевэрат кэ пахарул пе каре-л вой бя Еу, ыл вець бя ши ку ботезул ку каре вой фи ботезат Еу, вець фи ботезаць,
Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;
40 дар чинстя де а шедя ла дряпта сау ла стынга Мя ну атырнэ де Мине с-о дау, чи еа есте нумай пентру ачея пентру каре а фост прегэтитэ.”
но да седнете отдясно Ми или отляво [Ми] не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.
41 Чей зече, кынд ау аузит лукрул ачеста, ау ынчепут сэ се мыние пе Иаков ши пе Иоан.
А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Йоана.
42 Исус й-а кемат ла Ел ши ле-а зис: „Штицькэ чей привиць дрепт кырмуиторь ай нямурилор, домнеск песте еле ши май-марий лор ле порунческ ку стэпынире.
Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.
43 Дарынтре вой сэ ну фие аша. Чи орькаре ва вря сэ фие маре ынтре вой сэ фие служиторул востру;
Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
44 ши орькаре ва вря сэ фие чел динтый ынтре вой сэ фие робул тутурор.
и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.
45 Кэч Фиуломулуй н-а венит сэ И се служяскэ, чи Ел сэ служяскэ ши сэ-Шьдя вяца рэскумпэраре пентру мулць!”
Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
46 Ау ажунс ла Иерихон. Ши, пе кынд ешя Исус дин Иерихон ку ученичий Сэй ши ку о маре мулциме де оамень, фиул луй Тимеу, Бартимеу, ун чершетор орб, шедя жос, лынгэ друм, ши черя де милэ.
Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.
47 Ел а аузит кэ трече Исус дин Назарет ши а ынчепут сэ стриӂе: „Исусе, Фиул луй Давид, ай милэ де мине!”
И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
48 Мулць ыл чертау сэ такэ, дар ел ши май таре стрига: „Фиул луй Давид, ай милэ де мине!”
И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
49 Исус С-а оприт ши а зис: „Кемаци-л!” Ау кемат пе орб ши й-ау зис: „Ындрэзнеште, скоалэ-те, кэч те кямэ.”
И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.
50 Орбул шь-а арункат хайна, а сэрит ши а венит ла Исус.
И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.
51 Исус а луат кувынтул ши й-а зис: „Че врей сэ-ць фак?” „Рабуни”, Й-а рэспунс орбул, „сэ капэт ведеря.”
И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя?
52 Ши Исус й-а зис: „Ду-те, крединцата те-а мынтуит.” Ындатэ орбул шь-а кэпэтат ведеря ши а мерс пе друм дупэ Исус.
А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.
