Плынӂериле 5
1 Аду-Ць аминте, Доамне, де че ни с-а ынтымплат! Уйтэ-Те ши вези-не окара!
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Моштениря ноастрэ а трекут ла ниште стрэинь, каселе ноастре, ла чей дин алте цэрь!
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Ам рэмас орфань, фэрэ татэ; мамеле ноастре сунт ка ниште вэдуве.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Апа ноастрэ о бем пе бань, ши лемнеле ноастре требуе сэ ле плэтим.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Пригониторий не урмэреск ку ындыржире ши, кынд обосим, ну не дау одихнэ.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Ам ынтинс мына спре Еӂипт, спре Асирия, ка сэ не сэтурэм де пыне.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Пэринций ноштри, каре ау пэкэтуит, ну май сунт, яр ной ле пуртэм пэкателе.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Робий не стэпынеск, ши нимень ну не избэвеште дин мыниле лор.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 Не кэутэм пыня ку примеждия веций ноастре, кэч не аменинцэ сабия ын пустиу.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Не арде пеля ка ун куптор де фригуриле фоамей.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Ау нечинстит пе фемей ын Сион, пе фечоаре ын четэциле луй Иуда.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Май-марий ноштри ау фост спынзураць де мыниле лор. Бэтрынилор ну ле-ау дат ничо чинсте.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Тинерий ау фост пушь сэ рышняскэ ши копиий кэдяу суб повериле де лемн.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 Бэтрыний ну се май дук ла поартэ ши тинерий ау ынчетат сэ май кынте.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 С-а дус букурия дин инимиле ноастре ши жаля а луат локул жокурилор ноастре.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 А кэзут кунуна де пе капул ностру! Вай де ной, кэч ам пэкэтуит!
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Дакэ не доаре инима, дакэ ни с-ау ынтунекат окий,
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 есте дин причинэ кэ мунтеле Сионулуй есте пустиит, дин причинэ кэ се плимбэ шакалий прин ел.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Дар Ту, Доамне, ымпэрэцешть пе вечие; скаунул Тэу де домние дэйнуеште дин ням ын ням!
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Пентру че сэ не уйць пе вечие ши сэ не пэрэсешть пентру мултэ време?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Ынтоарче-не ла Тине, Доамне, ши не вом ынтоарче! Дэ-не ярэшь зиле ка челе де одиниоарэ!
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 Сэ не фи лепэдат Ту де тот оаре ши сэ Те фи мыният Ту пе ной песте мэсурэ де мулт?
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
