< Плынӂериле 3 >
1 Еу сунт омул каре а вэзут суферинца суб нуяуа урӂией Луй.
I [, the one who am writing this, ] am a man who has been afflicted/punished [MTY] by Yahweh because he was angry.
2 Ел м-а дус, м-а мынат ын ынтунерик, ши ну ын луминэ.
[It was as though] he caused me to walk in a very dark place without any light [at all].
3 Нумай ымпотрива мя Ышь ынтинде ши Ышь ынтоарче мына тоатэ зиуа.
He has punished [IDM] me many times, all day, [every] day.
4 Мь-а прэпэдит карня ши пеля ши мь-а здробит оаселе.
He has caused my skin and my flesh to become old. He has broken my bones.
5 А фэкут зид ымпрежурул меу ши м-а ынконжурат ку отравэ ши дурере.
He has surrounded me [DOU] with bitterness and suffering.
6 Мэ ашазэ ын ынтунерик, ка пе чей морць пентру тотдяуна.
[It is as though] he has buried me in a dark place like [SIM] [the graves of] those who have been dead for a long time.
7 М-а ынконжурат ку ун зид ка сэ ну ес; м-а пус ын ланцурь греле.
[It is as though] [MET] he has built a wall around me, and fastened/tied me with heavy chains, and I cannot escape.
8 Сэ тот стриг ши сэ тот чер ажутор, кэч Ел тот ну-мь примеште ругэчуня.
Although I call out and cry out for him to help me, he does not pay attention to my prayers.
9 Мь-а аступат каля ку петре чоплите ши мь-а стрымбат кэрэриле.
[It is as though] he has blocked my path with a [high] stone [wall] and has caused my path to become crooked.
10 Мэ пындеште ка ун урс ши ка ун леу ынтр-ун лок аскунс.
He has waited to attack me like [SIM] a bear or a lion hides and waits [to attack other animals].
11 Мь-а абэтут кэиле ши апой с-а арункат пе мине ши м-а пустиит.
[It is as though] he has dragged me off the path and (mauled me/torn me into pieces), and left me without help.
12 Шь-а ынкордат аркул ши м-а пус цинтэ сэӂеций Луй.
[It is as though] [MET] he bent his bow and caused me to become the target [at which he shot] his arrows.
13 Ын рэрункь мь-а ынфипт сэӂециле дин толба Луй.
[It is as though] he shot his arrows deep into my body.
14 Ам ажунс де рысул попорулуй меу ши тоатэ зиуа сунт пус ын кынтече де батжокурэ де ей.
All my relatives laugh at me; all day, [every] day they sing songs that make fun of me.
15 М-а сэтурат де амэрэчуне, м-а ымбэтат ку пелин.
He has filled me with (bitterness/great suffering), [like] [MET] someone who drinks a very bitter liquid suffers.
16 Мь-а сфэрымат динций ку петре, м-а акоперит ку ченушэ.
[It is as though] he has caused me to chew gravel that broke my teeth, and he has trampled me in the dirt.
17 Мь-ай луат пачя ши ну май куноск феричиря.
Things no longer go well for me; I no longer remember being prosperous.
18 Ши ам зис: „С-а дус путеря мя де вяцэ ши ну май ам ничо нэдежде ын Домнул.”
I [continued to] say [to myself], “I no longer expect to live much longer; I no longer confidently expect [to receive good things] from Yahweh!”
19 Гындеште-Те ла неказул ши суферинца мя, ла пелин ши ла отравэ!
When I think about my suffering and my wandering [away from home], [it is like drinking] a very bitter [DOU] liquid.
20 Кынд ышь адуче аминте суфлетул меу де еле, есте мыхнит ын мине.
I will never forget this time when I feel very depressed/discouraged [IDM].
21 Ятэ че май гындеск ын инима мя ши ятэ че мэ фаче сэ май траг нэдежде:
However, I confidently expect [Yahweh to do good things for me again] when I think about this:
22 Бунэтэциле Домнулуй ну с-ау сфыршит, ындурэриле Луй ну сунт ла капэт,
Yahweh never stops faithfully loving [us], and he never stops being kind to us.
23 чи се ынноеск ын фиекаре диминяцэ. Ши крединчошия Та есте атыт де маре!
[He is the one whom we can] always trust/lean on. Every morning he is merciful [to us again].
24 „Домнул есте партя мя де моштенире”, зиче суфлетул меу, „де ачея нэдэждуеск ын Ел.”
[So] I say to myself, “Yahweh is all that I need; so I will confidently wait for him [to do good things for me].”
25 Домнул есте бун ку чине нэдэждуеште ын Ел, ку суфлетул каре-Л каутэ.
Yahweh is good to [all] those who depend on him, to those who seek his [help].
26 Бине есте сэ аштепць ын тэчере ажуторул Домнулуй.
[So] it is good for us to wait quietly for Yahweh to save/rescue [us].
27 Есте бине пентру ом сэ поарте ун жуг ын тинереця луй.
And it is good for us to [patiently] endure [suffering] while we are young.
28 Сэ стя сингур ши сэ такэ, пентру кэ Домнул и л-а пус пе грумаз;
Those [who seek his help] should sit by themselves, silently, [knowing that] it is Yahweh who has allowed/caused them to suffer.
29 сэ-шь умпле гура ку цэрынэ ши сэ ну-шь пярдэ нэдеждя;
They should lie in the dirt, with their faces on the ground, [because] they can still hope [that Yahweh will help them].
30 сэ дя образул челуй че-л ловеште ши сэ се сатуре де окэрь.
If someone strikes us on one cheek, we should turn the other cheek toward that person [in order that he may strike it, too], and accept/endure it when we are insulted.
31 Кэч Домнул ну ляпэдэ пентру тотдяуна.
Yahweh does not abandon [us his people] forever.
32 Чи, кынд мыхнеште пе чинева, Се ындурэ ярэшь де ел дупэ ындураря Луй чя маре,
Sometimes he causes us to suffer, but sometimes he is kind [to us] because he continually and faithfully loves [us].
33 кэч Ел ну некэжеште ку плэчере, нич ну мыхнеште букурос пе копиий оаменилор.
And he is not happy about causing human beings to suffer or to be sad.
34 Кынд се калкэ ын пичоаре тоць принший де рэзбой ай уней цэрь,
If people (mistreat all the prisoners/crush all the prisoners under their feet)
35 кынд се калкэ дрептатя оменяскэ ын фаца Челуй Пряыналт,
or if they rebel against God by refusing to give to people the things that it is right for them [to receive],
36 кынд есте недрептэцит ун ом ын причина луй, ну веде Домнул?
or if they cause judges to decide matters unjustly, (does Yahweh not see all those things?/Yahweh certainly sees all those things!) [RHQ]
37 Чине а спус ши с-а ынтымплат чева фэрэ порунка Домнулуй?
No one can [RHQ] command something to happen [and then cause it to happen] if Yahweh has not already decided that it should happen.
38 Ну ес дин гура Челуй Пряыналт рэул ши бинеле?
God in heaven [MTY] is [RHQ] the one who causes disasters to happen, and he [also] causes good things to happen.
39 Де че сэ се плынгэ омул кыт трэеште? Фиекаре сэ се плынгэ май бине де пэкателе луй!
[So] it is certainly not [RHQ] right for us, who are only humans, to complain when he punishes us for the sins that we have committed.
40 Сэ луэм сяма ла умблетеле ноастре, сэ ле черчетэм ши сэ не ынтоарчем ла Домнул.
Instead, we should (examine/think carefully about) our behavior; we should turn back to Yahweh.
41 Сэ не ынэлцэм ши инимиле ку мыниле спре Думнезеу дин чер, зикынд:
We should pray [IDM] sincerely and lift up our arms toward God in heaven, [and say, ]
42 „Ам пэкэтуит, ам фост ындэрэтничь, ши ну не-ай ертат!”
“We have sinned and rebelled [against you], and you have not forgiven [us].
43 Ын мыния Та, Те-ай аскунс ши не-ай урмэрит, ай учис фэрэ милэ.
You have surrounded us with your anger and pursued us; you have slaughtered [us] without pitying us.
44 Те-ай ынвэлуит ынтр-ун нор, ка сэ ну стрэбатэ ла Тине ругэчуня ноастрэ.
You have hidden yourself in a cloud, with the result that you do not hear [us] when we pray.
45 Не-ай фэкут де батжокурэ ши де окарэ принтре попоаре.
You have caused [the people of other] nations to consider us to be only garbage [DOU].
46 Тоць врэжмаший ноштри дескид гура ымпотрива ноастрэ.
All our enemies have insulted us.
47 Де гроазэ ши де гроапэ ам авут парте, де прэпэд ши пустиире.
We are constantly afraid [DOU], [because] we have experienced disasters and ruin [DOU].”
48 Шувоае де апэ ымь кург дин окь дин причина прэпэдулуй фийчей попорулуй меу.
I cry a lot because my people have been destroyed.
49 Ми се топеште окюл ын лакримь некурмат ши фэрэ рэгаз,
My tears continually flow; they will not stop
50 пынэ че Домнул ва приви дин чер ши ва ведя.
until Yahweh looks down from heaven and sees [us].
51 Мэ доаре окюл де плынс пентру тоате фийчеле четэций меле.
I am very grieved because of [what has happened to] the women of my city.
52 Чей че мэ урэск фэрэ темей м-ау гонит ка пе о пасэре.
Those who are my enemies hunted for me like [SIM] [people hunt for] a bird [to kill it] [even though] there was no reason [for them to do that].
53 Вояу сэ-мь нимичяскэ вяца ынтр-о гроапэ ши ау арункат ку петре ын мине.
They threw me into a pit to kill me, and they threw stones on top of me.
54 Мь-ау нэвэлит апеле песте кап ши зичям: „Сунт пердут!”
The water [in the pit] rose above my head, and I said [to myself], “I am about to die/drown!”
55 Дар ам кемат Нумеле Тэу, Доамне, дин фундул гропий.
But from the bottom of the pit I cried out to you [MTY], “Yahweh, [help me]!”
56 Ту мь-ай аузит гласул: „Ну-Ць аступа урекя ла суспинеле ши стригэтеле меле!”
I pleaded with you, “Do not refuse to heed [MTY] me while I cry out to you!”
57 Ын зиуа кынд Те-ам кемат, Те-ай апропият ши ай зис: „Ну те теме!”
Then you answered me and said, “Do not be afraid!”
58 Доамне, Ту ай апэрат причина суфлетулуй меу, мь-ай рэскумпэрат вяца!
Yahweh, you defended me; you did not allow me to die.
59 Доамне, ай вэзут апэсаря мя: фэ-мь дрептате!
[Now], Yahweh, you have seen the evil things that my enemies have done to me, [so] decide my case [and show that I am right]!
60 Ай вэзут тоате рэзбунэриле лор, тоате унелтириле лор ымпотрива мя.
You know the evil things that they have planned to do to me.
61 Доамне, ле-ай аузит окэриле, тоате унелтириле ымпотрива мя,
Yahweh, you have heard them insult [me] and what they have planned to do to me.
62 кувынтэриле потривничилор мей ши плануриле пе каре ле урзяу ын фиекаре зи ымпотрива мя.
Every day they whisper and mutter things about me, all day long.
63 Уйтэ-Те кынд стау ей жос сау кынд се скоалэ! Еу сунт кынтекул лор де батжокурэ.
Look at them! Whether they are standing or sitting they make fun of me with the songs that they sing.
64 Рэсплэтеште-ле, Доамне, дупэ фаптеле мынилор лор!
Yahweh, cause them to suffer in return for their causing [me] to suffer!
65 Ымпетреште-ле инима ши арункэ блестемул Тэу ымпотрива лор!
Curse them [IDM] [for] their being very stubborn [IDM].
66 Урмэреште-й, ын мыния Та, ши штерӂе-й де суб черурь, Доамне!
Because you are angry with them, pursue them and get rid of them, [until none of them remain] on the earth.