Жудекэторий 5
1 Ын зиуа ачея, Дебора а кынтат ачастэ кынтаре ку Барак, фиул луй Абиноам:
В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки:
2 „Ниште кэпетений с-ау пус ын фрунтя попорулуй ын Исраел, Ши попорул с-а арэтат гата де луптэ: Бинекувынтаць пе Домнул!
За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа.
3 Аскултаць, ымпэраць! Луаць аминте, домниторь! Вой кынта, да, вой кынта Домнулуй, Вой кынта дин алэутэ Домнулуй Думнезеулуй луй Исраел.
Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала.
4 Доамне, кынд ай ешит дин Сеир, Кынд ай плекат дин кымпииле Едомулуй, Пэмынтул с-а кутремурат, черуриле ау пикурат Ши норий ау турнат апе ку гэлята;
Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода.
5 Мунций с-ау клэтинат ынаинтя Домнулуй, Синаюл ачела с-а клэтинат ынаинтя Домнулуй Думнезеулуй луй Исраел.
Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева.
6 Пе время луй Шамгар, фиул луй Анат, Пе время Иаелей, друмуриле ерау пэрэсите, Ши кэлэторий апукау пе кэй стрымбе.
В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана.
7 Кэпетенииле ерау фэрэ путере ын Исраел, фэрэ путере, Пынэ кынд м-ам скулат еу, Дебора, Пынэ кынд м-ам ридикат еу ка о мамэ ын Исраел.
Престанаха управниците в Израиля, престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля.
8 Ел ышь алесесе ной думнезей. Атунч, рэзбоюл ера ла порць, Дар ну ведяй нич скут, нич сулицэ Ла патрузечь де мий ын Исраел.
Избраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; Но видя ли се щит или копие Между четиридесетте хиляди в Израиля?
9 Инима мя се ындряптэ спре кэпетенииле луй Исраел, Спре ачея дин попор каре с-ау арэтат гата сэ лупте. Бинекувынтаць пе Домнул!
Сърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа!
10 Вой, каре кэлэриць пе мэгэрице албе, Вой, каре шедець пе ковоаре, Ши вой, каре умблаць пе друм, кынтаць!
Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това!
11 Аркаший дин мижлокул адэпэтоарелор Сэ лауде ку гласул лор бинефачериле Домнулуй, Бинефачериле кырмуирий Сале ын Исраел! Атунч, попорул Домнулуй с-а коборыт ла порць:
Далеч от кипежа на стрелците, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите.
12 Трезеште-те, трезеште-те, Дебора! Трезеште-те, трезеште-те ши зи о кынтаре! Скоалэ-те, Барак, Ши аду-ць робий де рэзбой, Фиул луй Абиноам!
Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов!
13 Атунч, о рэмэшицэ дин попор а бируит пе чей путерничь, Домнул мь-а дат бируинца асупра челор витежь.
Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните.
14 Дин Ефраим ау венит локуиторий луй Амалек. Дупэ тине а мерс Бениамин ын оштиря та. Дин Макир ау венит кэпетенииле Ши дин Забулон, кырмуиторий.
Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител.
15 Май-марий луй Исахар ау фост ку Дебора, Ши Исахар а венит дупэ Барак, А фост тримис пе урма луй ын вале. Ла пыраеле луй Рубен, Ау фост марь хотэрырь!
И първенците Исахарови бяха с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения.
16 Пентру че ай рэмас ын мижлокул стаулелор Сэ аскулць бехэитул турмелор? Ла пыраеле луй Рубен Марь ау фост сфатуриле!
Защо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания.
17 Галаадул де динколо де Йордан ну шь-а пэрэсит локуинца. Пентру че а стат Дан пе корэбий? Ашер а стат пе малул мэрий Ши с-а одихнит ын лимануриле луй.
Галаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си.
18 Забулон есте ун попор каре а ынфрунтат моартя Ши Нефтали ла фел, пе ынэлцимиле дин кымпие.
Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните места на полето,
19 Ымпэраций ау венит, с-ау луптат; Атунч ау луптат ымпэраций Канаанулуй, Ла Таанак, ла апеле Мегидо; Н-ау луат ничо прадэ, нич арӂинт.
Дойдоха царете, воюваха; Тогас воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха.
20 Дин черурь се луптау, Де пе кэрэриле лор, стелеле се луптау ымпотрива луй Сисера,
О небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара.
21 Пырыул Кисон й-а луат, Пырыул дин времуриле стрэвекь, пырыул Кисон! Суфлете, калкэ-н пичоаре пе витежь!
Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя.
22 Атунч, копителе каилор ау рэсунат Де гоана, де гоана нэбэдэиоасэ а рэзбойничилор лор.
Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им.
23 Блестемаць пе Мероза, а зис Ынӂерул Домнулуй, Блестемаць, блестемаць пе локуиторий луй, Кэч н-ау венит ын ажуторул Домнулуй, Ын ажуторул Домнулуй, принтре оамений витежь!
Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчива кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните.
24 Бинекувынтатэ сэ фие ынтре фемей Иаел, Неваста луй Хебер, Кенитул! Бинекувынтатэ сэ фие еа ынтре фемеиле каре локуеск ын кортурь!
Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени живеещи в шатри нека бъде благословена.
25 Ел а черут апэ, ши еа й-а дат лапте; Ын пахар ымпэрэтеск й-а адус унт.
Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша.
26 Ку о мынэ а луат цэрушул Ши ку дряпта, чоканул лукрэторилор, А ловит пе Сисера, й-а деспикат капул, Й-а сфэрымат ши стрэпунс тымпла.
Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи.
27 Ел с-а гемуит: а кэзут ши с-а кулкат ла пичоареле ей; С-а гемуит ши а кэзут ла пичоареле ей; Аколо унде с-а гемуит, аколо а кэзут фэрэ вяцэ.
При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв.
28 Пе ферястрэ, прин зэбреле, Се уйтэ мама луй Сисера ши стригэ: ‘Пентру че зэбовеште карул луй сэ винэ? Пентру че вин кареле луй аша де ынчет?’
Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?
29 Челе май ынцелепте динтре фемеиле ей ый рэспунд Ши еа ышь рэспунде сингурэ:
Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя давеше отговор на себе си:
30 ‘Негрешит, ау гэсит прадэ! Шь-о ымпарт: О фатэ, доуэ фете де фиекаре ом; Прадэ де хайне вопсите пентру Сисера; Прадэ де хайне вопсите, кусуте ла гергеф, Доуэ хайне вопсите ши кусуте ла гергеф, Де пус пе грумазул бируиторулуй!’
Не са ли намерили да делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани от двете страни, за шиите на момите взети в корист.
31 Аша сэ пярэ тоць врэжмаший Тэй, Доамне! Дар чей че-Л юбеск сунт ка соареле кынд се аратэ ын путеря луй.” Цара а авут одихнэ патрузечь де ань.
Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.
