Жудекэторий 20
1 Тоць копиий луй Исраел ау ешит де ла Дан пынэ ла Беер-Шеба ши цара Галаадулуй ши адунаря с-а стрынс ка ун сингур ом ынаинтя Домнулуй ла Мицпа.
Тогава всичките израилтяни излязоха, и цялото общество, от Дан до Вирсавее, заедно с Галаадската земя, се събра като един човек пред Господа в Масфа.
2 Кэпетенииле ынтрегулуй попор, тоате семинцииле луй Исраел, ау венит ын адунаря попорулуй луй Думнезеу: ерау патру суте де мий де оамень педештри, каре скотяу сабия.
И людете от всичките краища, всички Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пешаци, които теглеха меч, се представиха в събранието на Божиите люде.
3 Ши фиий луй Бениамин ау аузит кэ се суисерэ копиий луй Исраел ла Мицпа. Копиий луй Исраел ау зис: „Спунець кум с-а ынтымплат ачастэ нелеӂюире?”
И вениаминците чуха, че израилтяните отишли в Масфа. И израилтяните казаха: Разправете ни как стана това зло.
4 Атунч, левитул, бэрбатул фемеий каре фусесе учисэ, а луат кувынтул ши а зис: „Ажунсесем ымпреунэ ку циитоаря мя ла Гибея луй Бениамин ка сэ рэмынем песте ноапте аколо.
И левитинът, мъжът на убитата жена, в отговор рече: Дойдох в Гавая Вениаминова, аз и наложницата ми, за да пренощуваме.
5 Локуиторий дин Гибея с-ау скулат ымпотрива мя ши ау ынконжурат ноаптя каса ын каре ерам. Авяу де гынд сэ мэ омоаре, ау силуит пе циитоаря мя, пынэ кынд а мурит.
А гавайските мъже се подигнаха против мене, и през нощта обиколиха къщата в който бях; мене искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха, та умря.
6 Мь-ам луат циитоаря ши ам тэят-о ын букэць, пе каре ле-ам тримис ын тот цинутул моштенирий луй Исраел, кэч ау сэвыршит о нелеӂюире ши о мишелие ын Исраел.
Затова взех наложницата си та я разсякох и я изпратих по всичките предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израиля.
7 Ятэ-вэ пе тоць, копий ай луй Исраел, сфэтуици-вэ ши луаць о хотэрыре аич!”
Гледайте, вие израилтяните, всинца вие, съветвайте се тук помежду си, и дайте мнението си.
8 Тот попорул с-а скулат ка ун сингур ом ши а зис: „Ничунул дин ной сэ ну се дукэ ын кортул луй ши нимень сэ ну се ынтоаркэ акасэ.
Тогава всичките люде станаха като един човек и казаха: Никоя от нас няма да отиде в шатъра си, нито ще се върне някой от нас в къщата си,
9 Ятэ акум че вом фаче четэций Гибея: сэ мерӂем ымпотрива ей дупэ кум вом еши ла сорць.
но ето сега какво ще направим на Гавая, ще отидем против нея по жребие;
10 Сэ луэм дин тоате семинцииле луй Исраел зече оамень дин о сутэ, о сутэ динтр-о мие ши о мие дин зече мий; ей сэ се дукэ сэ кауте меринде пентру попор, пентру ка, ла ынтоарчеря лор, сэ фачем четэций Гибея дин Бениамин потривит ку тоатэ мишелия пе каре а фэкут-о еа ын Исраел.”
и ще вземем по десет мъже на сто от всичките Израилеви племена, и по сто на хиляда, които да донесат храна на людете, та, като стигнат в Гавая Вениаминова, да им сторят според всичкото безумие, което те извършиха в Израиля.
11 Астфел, тоць бэрбаций луй Исраел с-ау стрынс ымпотрива четэций, униць ка ун сингур ом.
И тъй, събраха се против града всичките Израилеви мъже, обединени като един човек.
12 Семинцииле луй Исраел ау тримис ниште оамень ын тоате фамилииле луй Бениамин, ка сэ-й спунэ: „Че ынсямнэ нелеӂюиря ачаста каре с-а фэкут ынтре вой?
Тогава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което се е извършило помежду ви?
13 Скоатець афарэ акум пе оамений ачея стрикаць дин Гибея ка сэ-й оморым ши сэ курэцэм рэул дин мижлокул луй Исраел.” Дар бениамиций н-ау врут сэ аскулте гласул фрацилор лор, копиий луй Исраел.
Сега, прочее, предайте човеците, ония развратници, които са в Гавая, за да ги избием, и да отмахнем това зло от Израиля. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си израилтяните;
14 Бениамиций ау ешит дин четэциле лор ши с-ау стрынс ла Гибея ка сэ лупте ымпотрива копиилор луй Исраел.
и вениаминците се събраха от градовете си на Гавая, за да излязат на бой против израилтяните.
15 Нумэрул бениамицилор ешиць ын зиуа ачея дин четэць а фост де доуэзечь ши шасе де мий де оамень каре скотяу сабия, фэрэ сэ се май сокотяскэ ши локуиторий дин Гибея, каре алкэтуяу шапте суте де оамень алешь.
И в оня ден вениаминците, излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които теглеха меч, освен жителите на Гавая, които се преброиха седемстотин отборни мъже.
16 Ын тот попорул ачеста, ерау шапте суте де оамень алешь каре ну се служяу де мына дряптэ; тоць ачештя, арункынд о пятрэ ку праштия, путяу сэ окяскэ ун фир де пэр ши ну дэдяу греш.
Между всички тия люде имаше седемстотин отборни мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни на косъм и всеки път да улучат.
17 С-а фэкут ши нумэрэтоаря бэрбацилор луй Исраел, афарэ де ай луй Бениамин, ши с-ау гэсит патру суте де мий каре скотяу сабия, тоць бэрбаць де рэзбой.
А без Вениамина, Израилевите мъже, които се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които теглеха меч; всички тия бяха военни мъже.
18 Ши копиий луй Исраел с-ау скулат, с-ау суит ла Бетел ши ау ынтребат пе Думнезеу, зикынд: „Чине дин ной сэ се суе ынтый ка сэ лупте ымпотрива фиилор луй Бениамин?” Домнул а рэспунс: „Иуда сэ се суе ынтый.”
Тогава израилтяните станаха, възлязоха във Ветил, та се допитаха до Бог, казвайки: Кой от вас да възлезе пръв против вениаминците? А Господ каза: Юда да излезе пръв.
19 Копиий луй Исраел ау порнит дис-де-диминяцэ ши ау тэбэрыт ла Гибея.
И тъй, на утринта израилтяните станаха та разположиха стан против Гавая.
20 Ши бэрбаций луй Исраел ау ынаинтат ка сэ ынчапэ лупта ымпотрива бэрбацилор луй Бениамин ши с-ау ашезат ын линие де бэтае ымпотрива лор ынаинтя четэций Гибея.
И Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамина; и опълчиха се Израилевите мъже на бой против тях в Гавая.
21 Фиий луй Бениамин ау ешит дин Гибея ши ын зиуа ачея ау кулкат ла пэмынт доуэзечь ши доуэ де мий де оамень дин Исраел.
А вениаминците излязоха из Гавая, та в оня ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израиля.
22 Попорул, бэрбаций луй Исраел, с-а ымбэрбэтат ши с-а ашезат дин ноу ын линие де бэтае ын локул унде се ашезасе ын зиуа ынтый.
Но людете, Израилевите мъже, се ободриха и опълчиха се пак на бой, на мястото, гдето бяха се опълчили първия ден.
23 Ши копиий луй Исраел с-ау суит ши ау плынс ынаинтя Домнулуй пынэ сяра; ау ынтребат пе Домнул ши ау зис: „Сэ мэ май суй ла луптэ ымпотрива фиилор фрателуй меу Бениамин?” Домнул а рэспунс: „Суици-вэ ымпотрива луй.”
Защото израилтяните бяха възлезли и плакали пред Господа до вечерта, и бяха се допитали до Господа, казвайки: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? И Господ беше казал: Възлезте против него.
24 Копиий луй Исраел ау ынаинтат ымпотрива фиилор луй Бениамин ын зиуа а доуа.
И така, на втория ден израилтяните се приближиха при вениаминците.
25 Ши ын ачеяшь зи, бениамиций ле-ау ешит ынаинте дин Гибея ши ярэшь ау кулкат ла пэмынт оптспрезече мий де оамень дин копиий луй Исраел, тоць ын старе сэ поарте армеле.
А на втория ден Вениамин излезе из Гавая против тях та повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички тия теглеха меч.
26 Тоць копиий луй Исраел ши тот попорул с-ау суит ши ау венит ла Бетел; ау плынс ши ау рэмас аколо ынаинтя Домнулуй, ау постит ын зиуа ачея пынэ сяра ши ау адус ардерь-де-тот ши жертфе де мулцумире ынаинтя Домнулуй.
Тогава всичките израилтяни и всичките люде влязоха та дойдоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, и постиха в оня ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред Господа.
27 Ши копиий луй Исраел ау ынтребат пе Домнул – аколо се гэся атунч кивотул легэмынтулуй луй Думнезеу,
После израилтяните се допитаха до Господа, (защото през ония дни ковчегът на Божия завет беше там,
28 ши Финеас, фиул луй Елеазар, фиул луй Аарон, стэтя пе время ачея ынаинтя луй Думнезеу – ши ау зис: „Сэ май порнеск ла луптэ ымпотрива фиилор фрателуй меу Бениамин сау сэ мэ лас?” Домнул а рэспунс: „Суици-вэ, кэч мыне ый вой да ын мыниле воастре.”
и Финеес, син на Елеазара, Аароновият син, служеше пред него през ония дни), и запитаха: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? или да престанем? И Господ каза: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви.
29 Атунч, Исраел а пус ниште оамень ла пындэ ын журул четэций Гибея.
Тогава Израил постави засада около Гавая.
30 Копиий луй Исраел с-ау суит ымпотрива фиилор луй Бениамин а трея зи ши с-ау ашезат ын линие де бэтае ынаинтя четэций Гибея, ка ши ын челелалте дэць.
И на третия ден израилтяните излязоха против вениаминците, та се опълчиха против Гавая както в предишните дни.
31 Ши фиий луй Бениамин ау ешит ынаинтя попорулуй ши ау фост трашь департе де четате. Ау ынчепут сэ ловяскэ де моарте ын попор, ка ши ын челелалте дэць, пе друмуриле челе марь, каре суе унул ла Бетел ши алтул ла Гибея прин кымпие, ши ау учис апроапе трейзечь де бэрбаць дин Исраел.
А вениаминците излязоха против людете, отвлякоха се от града, и почнаха както в предишните дни да поразяват людете по пътищата, (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израиля.
32 Фиий луй Бениамин зичяу: „Ятэ-й бэтуць ынаинтя ноастрэ ка ши май ынаинте!” Дар копиий луй Исраел зичяу: „Сэ фуӂим ши сэ-й траӂем департе де четате, ла друмул маре.”
Затова вениаминците си казаха: Те падат пред нас както по-напред. А израилтяните рекоха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.
33 Тоць бэрбаций луй Исраел шь-ау пэрэсит локуриле ши с-ау ыншируит де бэтае ла Баал-Тамар; ши оамений луй Исраел каре стэтяу ла пындэ с-ау арункат дин локул ын каре ерау, дин Мааре-Гибея.
Тогава всичките Израилеви мъже станаха от мястото си, та се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израиля изкочи от мястото си, от Гавайската ливада.
34 Зече мий де оамень алешь дин тот Исраелул ау ажунс ынаинтя четэций Гибея. Лупта а фост апригэ, ши бениамиций ну-шь ынкипуяу прэпэдул прин каре авяу сэ трякэ.
И дойдоха против Гавая десет хиляди отборни мъже от целия Израил, и битката ставаше ожесточена; но вениаминците не знаеха, че бедата ги застигаше.
35 Домнул а бэтут пе Бениамин ынаинтя луй Исраел, ши копиий луй Исраел ау учис ын зиуа ачея доуэзечь ши чинч де мий о сутэ де оамень дин Бениамин, тоць ын старе сэ поарте армеле.
Защото Господ порази Вениамина пред Израиля; и в оня ден израилтяните погубиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всички теглеха меч.
36 Фиий луй Бениамин кредяу кэ бэрбаций луй Исраел сунт бэтуць, кэч ачештя фэчяу лок бениамицилор ши се бизуяу пе оамений пе каре-й пусесерэ ла пындэ ымпотрива четэций Гибея.
И вениаминците видяха, че бяха поразени. Защото израилевите мъже отстъпиха пред вениаминците, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая.
37 Оамений де ла пындэ с-ау арункат репеде асупра четэций Гибея, ау порнит ынаинте ши ау трекут тоатэ четатя прин аскуцишул сабией.
Тогава засадата побърза та се спусна върху Гавая; и засадата дебнеше напред, и поразиха целия град с острото на ножа.
38 Дупэ ун семн асупра кэруя се ынвоисерэ ку бэрбаций луй Исраел, чей де ла пындэ авяу сэ факэ сэ се ыналце дин четате ун фум грос.
А Израилевите мъже бяха определили знак с ония, които бяха в засадата, да направят да се издигне от града голям стълб дим.
39 Атунч, бэрбаций луй Исраел с-ау ынторс ын луптэ. Бениамиций ле оморысерэ апроапе трейзечь де оамень ши зичяу: „Негрешит, ятэ-й бэтуць ынаинтя ноастрэ, ка ын чя динтый луптэ!”
И когато израилтяните отстъпиха в битката, Вениамин почна да поразява, и уби от израилтяните около тридесет мъже, защото си рекоха: Наистина те падат пред нас както при първата битка.
40 Дар ун фум грос ынчепя сэ се ыналце атунч дин четате. Бениамиций с-ау уйтат ынапой ши ятэ кэ флэкэриле се ридикау дин четатя ынтрягэ спре чер.
Но когато облакът почна да се издига от града в димен стълб, вениаминците погледнаха на назад, и, ето, целият град се издигаше в дим към небето.
41 Бэрбаций луй Исраел се ынторсесерэ; ши бэрбаций луй Бениамин с-ау ынспэймынтат, вэзынд прэпэдул каре авя сэ-й ажунгэ.
Тогава се повърнаха Израилевите мъже; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото видяха, че бедата ги постигна.
42 Ау дат досул ынаинтя бэрбацилор луй Исраел ши ау фуӂит пе каля каре дуче ын пустиу. Дар нэвэлиторий с-ау луат дупэ ей, яр пе чей че ешисерэ дин четате й-ау кулкат ла пэмынт, кэч ый принсесерэ ла мижлок.
Затова обърнаха се пред Израилевите мъже към пътя за пустинята; но битката ги притисна; и те погубваха всред градовете ония които излизаха из тях.
43 Ау ынконжурат пе Бениамин, л-ау гонит ши л-ау здробит де ындатэ че воя сэ се одихняскэ, пынэ ын фаца четэций Гибея ынспре соаре-рэсаре.
Заобиколиха вениаминците, гониха ги, и тъпкаха ги лесно до срещу Гавая към изгрева на слънцето.
44 Оптспрезече мий де бэрбаць ау кэзут дин Бениамин, тоць войничь.
И паднаха от Вениамина осемнадесет хиляди мъже, - всички храбри мъже.
45 Дин чей че ау дат досул ка сэ фугэ спре пустиу ла стынка Римон, бэрбаций луй Исраел ау нимичит чинч мий пе друмурь; й-ау урмэрит пынэ ла Гидеом ши ау учис дин ей доуэ мий.
Прочее, те се обърнаха та побягнаха към пустинята в канарата Римон; а израилтяните набраха от тях пабирък по пътищата, пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и там убиха от тях две хиляди мъже.
46 Ынтрег нумэрул бениамицилор каре ау перит ын зиуа ачея а фост де доуэзечь ши чинч де мий де оамень ын старе сэ поарте армеле, тоць войничь.
Така всичките, които паднаха в оня ден от Вениамина, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които теглят меч, - всички храбри мъже.
47 Шасе суте де оамень ерау чей че дэдусерэ досул ши фуӂисерэ спре пустиу ла стынка Римон; аколо ау рэмас патру лунь.
А шестстотин мъже се обърнаха та побягнаха към пустинята в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца.
48 Бэрбаций луй Исраел с-ау ынторс ла фиий луй Бениамин ши й-ау трекут прин аскуцишул сабией, де ла оамений дин четэць пынэ ла добитоаче ши тот че ау гэсит. Ау пус, де асеменя, фок тутурор четэцилор пе каре ле-ау гэсит ын кале.
А Израилевите мъже се обърнаха върху вениаминците, та го поразиха с острото на ножа, както градски човек, така и добитък, и всичко що се намираше; и предадоха на огън всичките градове, които намираха.
