Иосуа 18
1 Тоатэ адунаря копиилор луй Исраел с-а стрынс ла Сило ши ау ашезат аколо кортул ынтылнирий. Цара ера супусэ ынаинтя лор.
След това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, гдето и поставиха шатъра за срещане; защото земята вече беше завладяна от тях.
2 Май рэмыняу шапте семинций але копиилор луй Исраел каре ну-шь примисерэ ынкэ партя де моштенире.
Обаче, между израилтяните останаха седем племена, които още не бяха взели наследството си.
3 Иосуа а зис копиилор луй Исраел: „Пынэ кынд вэ вець леневи сэ мерӂець сэ луаць ын стэпынире цара пе каре в-а дат-о Домнул Думнезеул пэринцилор воштри?
Исус, прочее, каза на израилтяните: До кога ще немарите да отидете и завладеете земята, която ви е дал Господ Бог на бащите ви?
4 Алеӂець трей бэрбаць де фиекаре семинцие ши-й вой порни. Сэ се скоале, сэ стрэбатэ цара, сэ факэ ун план ын ведеря ымпэрцелий ши сэ се ынтоаркэ ла мине.
Изберете си по трима мъже от всяко племе, и аз ще ги пратя; и като станат, нека обходят земята и я опишат, според както трябва, да я наследят, и нека дойдат при мене.
5 С-о ымпартэ ын шапте; Иуда сэ рэмынэ ын хотареле луй ла мязэзи ши каса луй Иосиф сэ рэмынэ ын хотареле ей ла мязэноапте.
Нека я разделят на седем дяла, като си остане Юда в пределите си, на юг, и Иосифовият дом си остане в пределите си на север.
6 Вой дар сэ фачець ун план ал цэрий ымпэрците ын шапте ши сэ ми-л адучець аич. Вой арунка сорцул пентру вой ынаинтя Домнулуй Думнезеулуй ностру.
И като опишете земята на седем дяла и донесете описанието тук при мене, аз ще хвърля жребие за вас тук пред Господа нашият Бог.
7 Дар левиций сэ ну айбэ парте ын мижлокул востру, кэч моштениря лор есте преоция Домнулуй, ши Гад, Рубен ши жумэтате дин семинция луй Манасе шь-ау примит моштениря пе каре ле-а дат-о Мойсе, робул Домнулуй, де чялалтэ парте а Йорданулуй, ла рэсэрит.”
Защото левитите нямат дял между вас, понеже Господното свещенство е тяхно наследство; а Гад и Рувим и половината от Манасиевото племе получиха оттатък Иордан, на изток, наследството си, което Господният слуга Моисей им даде.
8 Кынд с-ау скулат бэрбаций ши ау порнит сэ факэ планул цэрий, Иосуа ле-а дат порунка ачаста: „Дучеци-вэ, стрэбатець цара, фачеци-мь ун план ши ынтоарчеци-вэ ла мине, апой еу вой арунка пентру вой сорцул ынаинтя Домнулуй, ла Сило.”
И тъй, мъжете станаха та отидоха; и на ония, които отидоха да опишат земята, Исус даде поръчка, като рече: Идете, обходете земята, за да я опишете, и върнете се при мене; и аз ще хвърля жребие за вас, тук в Сило пред Господа.
9 Бэрбаций ачештя ау плекат, ау стрэбэтут цара ши ау фэкут планул дупэ четэць, ынтр-о карте, ымпэрцинд-о ын шапте, ши с-ау ынторс ла Иосуа, ын табэрэ ла Сило.
Мъжете, прочее, отидоха и обходиха земята, и описаха я в книга по градове на седем дяла, и дойдоха при Исуса в стана в Сило.
10 Иосуа а арункат ынаинтя Домнулуй сорць пентру ей ла Сило ши а ымпэрцит цара ынтре копиий луй Исраел, дынд фиекэруя партя луй.
Тогава Исус хвърли жребие за тях в Сило пред Господа; и там Исус раздели земята на израилтяните според дяловете им.
11 Сорцул а кэзут пе семинция фиилор луй Бениамин, дупэ фамилииле лор, ши партя каре ле-а кэзут прин сорць ышь авя хотареле ынтре фиий луй Иуда ши фиий луй Иосиф.
Излезе жребието на племето на вениаминците по семействата им; и като излезе жребието, пределът им се падна между юдейците и Иосифовите потомци.
12 Ынспре мязэноапте, хотарул лор порня де ла Йордан. Суя пе ла мязэноапте де Иерихон, се ридика ын мунте спре апус ши ешя ын пустиул Бет-Авен.
На север границата им беше от Иордан; и границата отиваше към северната страна на Ерихон, и възлизаше през хълмистата земя на запад, и свършваше при ветавенската пустиня;
13 Де аколо тречя прин Луз, ла мязэзи де Луз, адикэ Бетел, ши се кобора ла Атарот-Адар, песте мунтеле каре есте ла мязэзи де Бет-Хоронул де жос.
и от там границата минаваше към Луз, край южната страна на Луз (който е Ветил); и границата слизаше в Атарот-адар, до хълма, който е на юг от долния Ветерон.
14 Ынспре апус, хотарул мерӂя ши се ынторчя пе ла мязэзи де мунтеле каре есте ын фаца Бет-Хоронулуй; мерӂя спре мязэзи ши ешя ла Кириат-Баал, каре есте Кириат-Иеарим, четатя фиилор луй Иуда. Ачаста ера партя де апус.
От там границата се простираше и завиваше на западната страна и завиваше на западната страна към юг, на юг от хълма, който е срещу Ветерон, и свършваше с Кириат-ваал (който е Кириатиарим), град на юдейците. Това беше западната страна.
15 Партя де мязэзи ынчепя де ла капэтул Кириат-Иеаримулуй. Хотарул мерӂя спре апус пынэ ла изворул апелор Нефтоахулуй.
А южната страна беше от края на Кириатиарим, от гдето границата минаваше към запад и свършваше при извора на водата Нефтоя;
16 Се кобора пе ла капэтул мунтелуй каре есте ын фаца вэий Бен-Хином, ын валя рефаимицилор, ла мязэноапте. Се кобора прин валя Хином, пе партя де мязэзи а иебусицилор, пынэ ла Ен-Рогуел.
и границата слизаше до края на хълма, който е срещу долината на Еномовия син, и който е на север от долината на рафаимите, и слизаше през долинката на Енома до южната страна на Евус, и слизаше при извора Рогил,
17 Се ындрепта спре мязэноапте ла Ен-Шемеш, апой ла Гелилот, каре есте ын фаца суишулуй Адумим, ши се кобора пе ла пятра луй Бохан, фиул луй Рубен.
и като се разпростираше от север минаваше в Енсемес, и излизаше в Галилот, който е срещу нагорнището при Адумим, и слизаше при камъка на Рувимовия син Воана,
18 Тречя пе партя де мязэноапте ын фаца Арабей, се кобора пе ла Араба,
и минаваше в страната, която е на север срещу Арава, и слизаше в Арава;
19 мерӂя ынаинте пе партя де мязэноапте де Бет-Хогла ши ешя ла сынул де мязэноапте ал Мэрий Сэрате, спре ымбукэтура Йорданулуй ла мязэзи. Ачеста ера хотарул де мязэзи.
и границата минаваше към северната страна на Ветагла; и границата свършваше при северния залив на Соленото море, при южния край на Иордан. Това беше южната граница.
20 Ынспре рэсэрит, хотарул ыл фэчя Йорданул. Ачаста а фост моштениря фиилор луй Бениамин, дупэ фамилииле лор, ку хотареле ей де жур ымпрежур.
А границата му на източната страна беше Иордан. Това беше според границите си околовръст, наследството на вениаминците, според семействата им.
21 Четэциле семинцией фиилор луй Бениамин, дупэ фамилииле лор, ерау: Иерихон, Бет-Хогла, Емек-Кециц,
А градовете за племето на вениаминците по семействата им бяха: Ерихон, Ветагла, Емек-кесис,
22 Бет-Араба, Цемараим, Бетел,
Ветарава, Семараим, Ветил,
23 Авим, Пара, Офра,
Авим, Фара, Офра,
24 Кефар-Амонай, Офни ши Геба; доуэспрезече четэць ши сателе лор.
Хефар-амона, Афни, и Гава; дванадесет града със селата им;
25 Габаон, Рама, Беерот,
Гаваон, Рама, Вирот,
26 Мицпе, Кефира, Моца,
Масфа, Хефира, Моса,
27 Рекем, Иирпеел, Тареала,
Рекем, Ерфаил, Тарала,
28 Цела, Елеф, Иебус, адикэ Иерусалимул, Гибеат ши Кириат; пайспрезече четэць ши сателе лор. Ачаста а фост моштениря фиилор луй Бениамин, дупэ фамилииле лор.
Сила, Елеф, Евус (който е Ерусалим), Гаваот и Кириат; четиридесет града със селата им. Това е наследството на вениаминците, според семействата им.
