Йов 7
1 Соарта омулуй пе пэмынт есте ка а унуй осташ ши зилеле луй сунт ка але унуй мунчитор ку зиуа.
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Кум суспинэ робул дупэ умбрэ, кум ышь аштяптэ мунчиторул плата,
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 аша ам еу парте де лунь де дурере, ши партя мя сунт нопць де суферинцэ.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Мэ кулк ши зик: ‘Кынд мэ вой скула? Кынд се ва сфырши ноаптя?’ Ши мэ сатур де фрэмынтэрь пынэ ын ревэрсатул зорилор.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 Трупул ми се акоперэ ку вермь ши ку о коажэ пэмынтоасэ, пеля-мь крапэ ши се десфаче.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 Зилеле меле збоарэ май юць декыт сувейка цесэторулуй, се дук ши ну май ам ничо нэдежде!
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Аду-Ць аминте, Думнезеуле, кэ вяца мя есте доар о суфларе! Окий мей ну вор май ведя феричиря.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 Окюл каре мэ привеште ну мэ ва май приви; окюл Тэу мэ ва кэута ши ну вой май фи.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9 Кум се рисипеште норул ши трече, аша ну се ва май ридика чел че се кобоарэ ын Локуинца морцилор! (Sheol h7585)
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 Ну се ва май ынтоарче ын каса луй ши ну-шь ва май куноаште локул ын каре локуя.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Де ачея ну-мь вой цине гура, чи вой ворби ын нелиништя инимий меле, мэ вой тынгуи ын амэрэчуня суфлетулуй меу.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Оаре о маре сунт еу сау ун балаур де маре, де-ай пус стражэ ын журул меу?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 Кынд зик: ‘Патул мэ ва ушура, кулкушул ымь ва алина дурериле’,
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 атунч мэ ынспэймынць прин висе, мэ ынгрозешть прин ведений.
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 Ах, аш вря май бине гытуиря, май бине моартя декыт ачесте оасе!
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 Ле диспрецуеск!… Ну вой трэи ын вечь… Ласэ-мэ, кэч доар о суфларе ми-й вяца!
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Че есте омул ка сэ-Ць песе атыт де мулт де ел, ка сэ ей сяма ла ел,
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 сэ-л черчетезь ын тоате диминециле ши сэ-л ынчерчь ын тоате клипеле?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 Кынд вей ынчета одатэ сэ мэ привешть? Кынд ымь вей да рэгаз сэ-мь ынгит скуйпатул?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Дакэ ам пэкэтуит, че пот сэ-Ць фак, Пэзиторул оаменилор? Пентру че м-ай пус цинтэ сэӂецилор Тале, де ам ажунс о поварэ кяр пентру мине ынсумь?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 Пентру че ну-мь ерць пэкатул ши пентру че ну-мь уйць фэрэделеӂя? Кэч вой адорми ын цэрынэ ши, кынд мэ вей кэута, ну вой май фи!”
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
