Йов 6
1 Йов а луат кувынтул ши а зис:
А Иов в отговор рече:
2 „О, де ар фи ку путинцэ сэ ми се кынтэряскэ дуреря ши сэ ми се пунэ тоате ненорочириле ын кумпэнэ,
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 ар фи май греле декыт нисипул мэрий, де ачея ымь мерг кувинтеле пынэ ла небуние!
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 Кэч сэӂециле Челуй Атотпутерник м-ау стрэпунс, суфлетул меу ле суӂе отрава ши гроаза Домнулуй багэ фиорь ын мине!
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Збиярэ мэгарул сэлбатик кынд аре вердяцэ? Муӂеште боул кынд аре де мынкаре?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Поць мынка че-й фэрэ густ ши фэрэ саре? Аре вреун густ албушул унуй оу?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Орьче лукру де каре аш вря сэ ну м-атинг, ачела-й храна мя, фие кыт де грецоасэ еа!
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 О, де ми с-ар аскулта доринца ши де мь-ар ымплини Думнезеу нэдеждя!
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 Де ар вря Думнезеу сэ мэ здробяскэ, ынтиндэ-Шь мына ши сэ мэ прэпэдяскэ!
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Ымь ва рэмыне мэкар ачастэ мынгыере, ачастэ букурие ын дурериле ку каре мэ коплешеште: кэ ничодатэ н-ам кэлкат порунчиле Челуй Сфынт.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 Ла че сэ май нэдэждуеск, кынд ну май пот? Ла че сэ май аштепт, кынд сфыршитул се штие?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Тэрия мя оаре есте о тэрие де пятрэ? Трупул меу е де арамэ?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Ну сунт еу липсит де ажутор, ши н-а фуӂит мынтуиря де мине?
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 Чел че суферэ аре дрепт ла мила приетенулуй, кяр дакэ пэрэсеште фрика де Чел Атотпутерник.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 Фраций мей с-ау арэтат ыншелэторь ка ун пырыу, ка албия пыраелор каре трек.
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 Ун слой ле тулбурэ курсул, зэпада се ынгрэмэдеште пе еле;
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 вине аршица времий ши сякэ, вине кэлдура соарелуй ши ли се усукэ албия.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 Чете де кэлэторь се абат дин друмул лор, се куфундэ ын пустиу ши пер.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 Четеле челор дин Тема се уйтэ цинтэ ла еле, кэлэторий дин Себа сунт плинь де нэдежде кынд ле вэд.
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 Дар рэмын ыншелаць ын нэдеждя лор, рэмын уймиць кынд ажунг ла еле.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 Аша сунтець ши вой акум пентру мине. Вой ымь ведець неказул ши вэ ынгрозиць!
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 В-ам зис еу оаре: ‘Даци-мь чева, келтуиць дин авериле воастре пентру мине,
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 скэпаци-мэ дин мына врэжмашулуй, рэскумпэраци-мэ дин мына челор рэй’?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Ынвэцаци-мэ, ши вой тэчя; фачеци-мэ сэ ынцелег ын че ам пэкэтуит.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 О, кыт де ындуплекэтоаре сунт кувинтеле адевэрулуй! Дар че доведеск мустрэриле воастре?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Врець сэ мэ мустраць пентру тот че ам зис ши сэ ну ведець декыт вынт ын кувинтеле унуй дезнэдэждуит?
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Вой нэпэстуиць пе орфан, пригониць пе приетенул востру.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Уйтаци-вэ ла мине, вэ рог! Доар ну вой минци ын фацэ!
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Ынтоарчеци-вэ, ну фиць недрепць; ынтоарчеци-вэ ши мэртурисиць кэ сунт невиноват!
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Есте врео нелеӂюире пе лимба мя ши ну деосебеште гура мя че есте рэу?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
