Йов 41
1 Поць ту сэ принзь левиатанул ку ундица сау сэ-й леӂь лимба ку о фуние?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Ый вей путя петрече папура прин нэрь сау сэ-й стрэпунӂь ку ун кырлиг фалка?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Ыць ва фаче ел мулте ругэминць? Ыць ва ворби ел ку ун глас дулче?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Ва фаче ел ун легэмынт ку тине, ка сэ-ць фие роб пе вечие?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Те вей жука ту ку ел ка ши ку о пасэре? Ыл вей лега ту ка сэ-ць ынвеселешть фетеле?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Фак пескарий негоц ку ел? Ыл ымпарт ей ынтре негусторь?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Ый вей акопери пеля ку цепуше ши капул ку кинӂь?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Ридикэ-ць нумай мына ымпотрива луй, ши ну-ць ва май вени густ сэ-л ловешть.
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Ятэ кэ ешть ыншелат ын аштептаря та де а-л принде: нумай сэ-л везь, ши казь ла пэмынт!
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 Нимень ну есте атыт де ындрэзнец ка сэ-л ынтэрыте. Чине Ми с-ар ымпотриви ын фацэ?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Куй сунт датор, ка сэ-й плэтеск? Суб чер тотул есте ал Меу.
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 Вряу сэ май ворбеск ярэшь де мэдулареле луй ши де тэрия луй, ши де фрумусеця ынтокмирий луй.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Чине-й ва путя ридика вешмынтул? Чине ва путя пэтрунде ынтре фэлчиле луй?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Чине ва путя дескиде порциле гурий луй? Шируриле динцилор луй кыт сунт де ынспэймынтэтоаре!
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 Скутуриле луй мэреце ши путерниче сунт уните ымпреунэ ка принтр-о печете;
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 се цин унул де алтул ши нич аерул н-ар путя трече принтре еле.
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 Сунт ка ниште фраць каре се ымбрэцишязэ, се апукэ ши рэмын недеспэрциць.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 Стрэнутуриле луй фак сэ стрэлучяскэ лумина; окий луй сунт ка ӂяна зорилор.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 Дин гура луй цышнеск флэкэрь, скапэрэ скынтей де фок дин еа.
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Дин нэриле луй есе фум, ка динтр-ун вас каре фербе, ка динтр-о кэлдаре фербинте.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 Суфларя луй апринде кэрбуний ши гура луй арункэ флэкэрь.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 Тэрия луй стэ ын грумаз ши ынаинтя луй саре гроаза.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 Пэрциле луй челе кэрноасе се цин ымпреунэ, ка турнате пе ел, неклинтите.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 Инима луй есте таре ка пятра, таре ка пятра де моарэ каре стэ дедесубт.
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 Кынд се скоалэ ел, тремурэ витежий ши спайма ый пуне пе фугэ.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 Деӂяба есте ловит ку сабия; кэч сулица, сэӂята ши павэза ну фолосеск ла нимик.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 Пентру ел, ферул есте ка паюл, арама, ка лемнул путред.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 Сэӂята ну-л пуне пе фугэ, петреле дин праштие сунт ка плява пентру ел.
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 Ну веде ын гьоагэ декыт ун фир де пай ши рыде ла шуератул сэӂецилор.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 Суб пынтечеле луй сунт цепь аскуциць: ай зиче кэ есте о грапэ ынтинсэ песте норой.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 Фаче сэ клокотяскэ фундул мэрий ка ун казан ши-л клатинэ ка пе ун вас плин ку мир.
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 Ын урмэ, ел ласэ о кэраре луминоасэ, ши адынкул паре ка плетеле унуй бэтрын.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 Пе пэмынт нимик ну-й есте стэпын; есте фэкут ка сэ ну се тямэ де нимик.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 Привеште ку диспрец тот че есте ынэлцат, есте ымпэратул челор май мындре добитоаче.”
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
