Йов 40
1 Домнул а ворбит луй Йов ши а зис:
Господ говори на Иова и каза:
2 „Ешть ынкрединцат акум ту, каре ворбешть ымпотрива Челуй Атотпутерник? Ту, каре мустри пе Думнезеу, май ай вреун рэспунс де дат?”
Тоя, която е изобличил Всемогъщият, ще ли се бори с Него? Тоя, който се препира с Бога, нека отговори на всичко това.
3 Йов а рэспунс Домнулуй ши а зис:
Тогава Иов отговори Господу, казвайки:
4 „Ятэ, еу сунт пря мик. Че сэ-Ць рэспунд? Ымь пун мына ла гурэ.
Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си.
5 Ам ворбит о датэ, ши ну вой май рэспунде; де доуэ орь, ши ну вой май адэуга нимик.”
Веднъж съм говорил, и не ще да отговарям вече, Дори дваж, но няма да повторя.
6 Домнул а рэспунс луй Йов дин мижлокул фуртуний ши а зис:
Тогава Господ отговори на Иова из бурята, като каза:
7 „Ынчинӂе-ць мижлокул ка ун витяз ка Еу сэ те ынтреб, ши ту сэ Мэ ынвець.
Опаши сега кръста си като мъж; Аз ще те попитам, и ти Ми изявявай.
8 Врей сэ нимичешть пынэ ши дрептатя Мя? Ши сэ Мэ осындешть, ка сэ-ць скоць дрептатя?
Дори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?
9 Ай ту ун брац ка ал луй Думнезеу ши ун глас де тунет ка ал Луй?
Или имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него?
10 Ымподобеште-те ку мэрецие ши мэриме, ымбракэ-те ку стрэлучире ши ку славэ!
Украси се сега с превъсходство и достолепие, И облечи се в чест и величие.
11 Варсэ-ць валуриле мынией тале ши добоарэ ку о привире пе чей труфашь!
Изсипвай преливащия си гняв; И гледай на всеки горделив, и смирявай го;
12 Смереште ку о привире пе чей труфашь, здробеште пе лок пе чей рэй,
Гледай на всеки горделив, и снишавай го; И стъпквай нечестивите на мястото им;
13 аскунде-й пе тоць ымпреунэ ын цэрынэ, ынвелеште-ле фаца ын ынтунерик!
Скрий го купно в пръстта; Вържи лицата им в скрито място.
14 Ши атунч вой адуче ши Еу лаудэ путерий дрептей тале.
Тогава и Аз ще изповядам пред тебе, Че твоята десница може да те спаси.
15 Уйтэ-те ла хипопотамул кэруя й-ам дат вяцэ, ка ши цие! Ел мэнынкэ ярбэ ка боул.
Ето сега речния кон който съм направил както и тебе; Яде трева като вол.
16 Уйтэ-те че тэрие аре ын коапсе ши че путере аре ын мушкий пынтечелуй сэу!
Ето сега, силата му е в чреслата му, И якостта му е в мускулите на корема му.
17 Ышь ындоае коада таре ка ун чедру ши винеле коапселор луй сунт ынтрецесуте.
Клати опашката си като кедър; Жилите на бедрата му са сплотени.
18 Оаселе луй сунт ка ниште цевь де арамэ, мэдулареле луй сунт ка ниште друӂь де фер.
Костите му са като медни цеви; Ребрата му са като железни лостове.
19 Ел есте чя май маре динтре лукрэриле луй Думнезеу. Чел че л-а фэкут л-а ынзестрат ку о сулицэ.
Той е изящното дело Божие; Оня, Който го е направил, го е снабдил с меча Си.
20 Ел ышь гэсеште храна ын мунць, унде се жоакэ тоате фяреле кымпулуй.
Наистина планините промишляват за него храна. Гдето играят всичките полски зверове.
21 Се кулкэ суб лотус, ын мижлокул трестиилор ши млаштинилор.
Ляга под сенчестите дървета, В съкровището на тръстиката, и в блатата;
22 Десишул лотусулуй ыл акоперэ ку умбра луй, сэлчииле пырыулуй ыл ынконжоарэ.
Сенчестите дървета го покриват със сянката си; Върбите на потоците го обкръжават.
23 Дакэ се ынтымплэ ка рыул сэ ясэ дин маткэ, ел ну фуӂе: кяр де с-ар нэпусти Йорданул ын гытлежул луй, ел ар рэмыне лиништит.
Ето, ако би придошла река, той не трепери; Не се смущава, ако би се и Иордан устремил по устата му.
24 Крезь кэ-л поць принде ловинду-л ын фацэ? Сау крезь кэ-й вей путя стрэпунӂе насул ку ажуторул лацурилор?
Може ли някой да го хване когато е на щрек. Или да прободе носа му с примка?
