Йов 32
1 Ачешть трей оамень ау ынчетат сэ май рэспундэ луй Йов, пентру кэ ел се сокотя фэрэ винэ.
И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 Атунч с-а апринс де мыние Елиху, фиул луй Баракеел дин Буз, дин фамилия луй Рам. Ел с-а апринс де мыние ымпотрива луй Йов, пентру кэ зичя кэ есте фэрэ винэ ынаинтя луй Думнезеу.
Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
3 Ши с-а апринс де мыние ымпотрива челор трей приетень ай луй, пентру кэ ну гэсяу нимик де рэспунс, ши тотушь осындяу пе Йов.
тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
4 Фииндкэ ей ерау май ын вырстэ декыт ел, Елиху аштептасе пынэ ын клипа ачаста, ка сэ ворбяскэ луй Йов.
А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
5 Дар, вэзынд кэ ну май ера ничун рэспунс ын гура ачестор трей оамень, Елиху с-а апринс де мыние.
Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 Ши Елиху, фиул луй Баракеел дин Буз, а луат кувынтул ши а зис: „Еу сунт тынэр, ши вой сунтець бэтрынь, де ачея м-ам темут ши м-ам ферит сэ вэ арэт гындул меу.
Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 Еу ымь зичям: ‘Сэ ворбяскэ бэтрынеця, мареле нумэр де ань сэ ынвеце пе алций ынцелепчуня.’
Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8 Дар, де фапт, ын ом, духул, суфларя Челуй Атотпутерник, дэ причеперя.
Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 Ну вырста адуче ынцелепчуня, ну бэтрынеця те фаче ын старе сэ жудечь.
Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
10 Ятэ де че зик: ‘Аскултаци-мэ!’ Ымь вой спуне ши еу пэреря.
Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11 Ам аштептат сфыршитул кувынтэрилор воастре, в-ам урмэрит довезиле, черчетаря пе каре аць фэкут-о кувинтелор луй Йов.
Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12 В-ам дат тоатэ луаря аминте; ши ятэ кэ ничунул дин вой ну л-а ынкрединцат, ничунул ну й-а рэстурнат кувинтеле.
Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13 Сэ ну зичець ынсэ: ‘Ын ел ной ам гэсит ынцелепчуня – нумай Думнезеу ыл поате ынфунда, ну ун ом!’
За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 Мие ну мь-а ворбит де-а дрептул, де ачея еу ый вой рэспунде ку тотул алтфел декыт вой.
Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 Ей се тем, ну май рэспунд! Ли с-а тэят кувынтул!
Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16 Ам аштептат пынэ шь-ау сфыршит кувынтэриле, пынэ с-ау оприт ши н-ау штиут че сэ май рэспундэ.
А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17 Вряу сэ рэспунд ши еу ла рындул меу, вряу сэ спун ши еу че гындеск.
Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18 Кэч сунт плин де кувинте, ымь дэ гес духул ынэунтрул меу;
Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 лэунтрул меу есте ка ун вин каре н-аре пе унде сэ ясэ, ка ниште бурдуфурь ной, гата сэ плесняскэ.
Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20 Вой ворби деч, ка сэ рэсуфлу ын вое, ымь вой дескиде бузеле ши вой рэспунде.
Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Ну вой кэута ла ынфэцишаре, ну вой лингуши пе нимень,
Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22 кэч ну штиу сэ лингушеск, алтфел ынтр-о клипялэ м-ар луа Зидиторул меу.
Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
