Йов 31

1 Фэкусем ун легэмынт ку окий мей, ши ну мь-аш фи оприт привириле асупра уней фечоаре.

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 Дар че соартэ мь-а пэстрат Думнезеу де сус? Че моштенире мь-а тримис Чел Атотпутерник дин черурь?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 Пеиря ну-й оаре пентру чел рэу ши ненорочиря пентру чей че фак фэрэделеӂе?

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 Н-а куноскут Думнезеу кэиле меле? Ну мь-а нумэрат Ел тоць паший мей?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 Дакэ ам умблат ку минчуна, дакэ мь-а алергат пичорул дупэ ыншелэчуне,

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

6 сэ мэ кынтэряскэ Думнезеу ын кумпэна челор фэрэ приханэ, ши-мь ва ведя неприхэниря!

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 Де ми с-а абэтут пасул де пе каля чя дряптэ, де мь-а урмат инима окий, де с-а липит врео ынтинэчуне де мыниле меле,

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 атунч еу сэ семэн, ши алтул сэ сечере ши одраслеле меле сэ фие дезрэдэчинате!

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 Дакэ мь-а фост амэӂитэ инима де врео фемее, дакэ ам пындит ла уша апроапелуй меу,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 атунч невастэ-мя сэ мачине пентру алтул ши с-о нечинстяскэ алций!

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 Кэч ачаста ар фи фост о нелеӂюире, о фэрэделеӂе вредникэ сэ фие педепситэ де жудекэторь,

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 ун фок каре мистуе пынэ ла нимичире ши каре мь-ар фи прэпэдит тоатэ богэция.

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 Де аш фи несокотит дрептул слуӂий сау служничей меле кынд се черта ку мине,

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 че аш путя сэ фак кынд Се ридикэ Думнезеу? Че аш путя рэспунде кынд педепсеште Ел?

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 Чел че м-а фэкут пе мине ын пынтечеле мамей меле ну л-а фэкут ши пе ел? Оаре ну не-а ынтокмит ачелашь Думнезеу ын пынтечеле мамей?

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 Дакэ н-ам дат сэрачилор че-мь черяу, дакэ ам фэкут сэ се топяскэ де плынс окий вэдувей,

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 дакэ мь-ам мынкат сингур пыня, фэрэ ка орфанул сэ фи авут ши ел партя луй дин еа,

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

18 еу, каре дин тинереце л-ам крескут ка ун татэ, еу, каре де ла наштере ам сприжинит пе вэдувэ;

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

19 дакэ ам вэзут пе чел ненорочит дукынд липсэ де хайне, пе чел липсит неавынд ынвелитоаре,

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 фэрэ ка инима луй сэ мэ фи бинекувынтат, фэрэ сэ фи фост ынкэлзит де лына меилор мей;

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 дакэ ам ридикат мына ымпотрива орфанулуй, пентру кэ мэ симцям сприжинит де жудекэторь,

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 атунч сэ ми се дезлипяскэ умэрул де ла ынкеетурэ, сэ-мь кадэ брацул ши сэ се сфэрыме!

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 Кэч мэ темям де педяпса луй Думнезеу ши ну путям лукра астфел дин причина мэрецией Луй.

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 Дакэ мь-ам пус ынкредеря ын аур, дакэ ам зис аурулуй: ‘Ту ешть нэдеждя мя’,

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 дакэ м-ам ынгымфат де мэримя аверилор меле, де мулцимя богэциилор пе каре ле добындисем,

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 дакэ ам привит соареле кынд стрэлучя, луна кынд ынаинта мэряцэ

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 ши дакэ ми с-а лэсат амэӂитэ инима ын тайнэ, дакэ ле-ам арункат сэрутэрь, дукынду-мь мына ла гурэ –

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 ши ачаста есте тот о фэрэделеӂе каре требуе педепситэ де жудекэторь, кэч м-аш фи лепэдат де Думнезеул чел де сус –,

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 дакэ м-ам букурат де ненорочиря врэжмашулуй меу, дакэ ам сэрит де букурие кынд л-а атинс ненорочиря,

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

30 еу, каре н-ам дат вое лимбий меле сэ пэкэтуяскэ, сэ-й чарэ моартя ку блестем,

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

31 дакэ ну зичяу оамений дин кортул меу: ‘Унде есте чел че ну с-а сэтурат дин карня луй?’,

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 дакэ петречя стрэинул ноаптя афарэ, дакэ ну мь-аш фи дескис уша сэ интре кэлэторул,

(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 дакэ мь-ам аскунс фэрэделеӂиле, ка оамений, ши мь-ам ынкис нелеӂюириле ын сын,

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 пентру кэ мэ темям де мулциме, пентру кэ мэ темям де диспрецул фамилиилор, цинынду-мэ деопарте ши некутезынд сэ-мь трек прагул…

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

35 О, де аш гэси пе чинева сэ м-аскулте! Ятэ апэраря мя, искэлитэ де мине: сэ-мь рэспундэ Чел Атотпутерник! Чине-мь ва да плынӂеря искэлитэ де потривникул меу?

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 Ка сэ-й порт скрисоаря пе умэр, с-о лег де фрунтя мя ка о кунунэ;

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 сэ-й дау сокотялэ де тоць паший мей, сэ мэ апропий де ел ка ун домн.

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 Дакэ пэмынтул меу стригэ ымпотрива мя ши дакэ бразделе луй варсэ лакримь;

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 дакэ й-ам мынкат родул фэрэ сэ-л фи плэтит ши дакэ ам ынтристат суфлетул векилор луй стэпынь,

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 атунч сэ кряскэ спинь дин ел ын лок де грыу ши негинэ ын лок де орз!” Сфыршитул кувинтелор луй Йов.

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.