Йов 28
1 Арӂинтул аре о минэ де унде се скоате ши аурул аре ун лок де унде есте скос ка сэ фие курэцит.
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Ферул се скоате дин пэмынт ши пятра се топеште ка сэ дя арама.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 Омул пуне капэт ынтунерикулуй, черчетязэ, пынэ ын цинутуриле челе май адынчь, петреле аскунсе ын негура ши ын умбра морций.
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Сапэ о фынтынэ департе де локуриле локуите; пичоареле ну-й май сунт де ажутор, стэ атырнат ши се клатинэ, департе де локуинцеле оменешть.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Пэмынтул, де унде есе пыня, есте рэсколит ынэунтрул луй ка де фок;
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 петреле луй купринд сафир ши ын ел се гэсеште пулбере де аур.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 Пасэря де прадэ ну-й куноаште кэраря. Окюл вултурулуй н-а зэрит-о,
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 челе май труфаше добитоаче н-ау кэлкат пе еа ши леул н-а трекут ничодатэ пе еа.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Омул ышь пуне мына пе стынка де кремене ши рэстоарнэ мунций дин рэдэчинэ.
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Сапэ шанцурь ын стынчь ши окюл луй привеште тот че есте де прец ын еле.
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 Опреште курӂеря апелор ши скоате ла луминэ че есте аскунс.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Дар ынцелепчуня унде се гэсеште? Унде есте локуинца причеперий?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Омул ну-й куноаште прецул, еа ну се гэсеште ын пэмынтул челор вий.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Адынкул зиче: ‘Ну есте ын мине’, ши маря зиче: ‘Ну есте ла мине.’
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Еа ну се дэ ын скимбул аурулуй курат, ну се кумпэрэ кынтэринду-се ку арӂинт;
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 ну се кынтэреште пе аурул дин Офир, нич пе ониксул чел скумп, нич пе сафир.
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Ну се поате асемэна ку аурул, нич ку диамантул, ну се поате скимба ку ун вас де аур алес.
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 Мэрӂянул ши кристалул ну сунт нимик пе лынгэ еа: ынцелепчуня прецуеште май мулт декыт мэргэритареле.
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Топазул дин Етиопия ну есте ка еа ши аурул курат ну се кумпэнеште ку еа.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 Де унде вине атунч ынцелепчуня? Унде есте локуинца причеперий?
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 Есте аскунсэ де окий тутурор челор вий, есте аскунсэ де пэсэриле черулуй.
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Адынкул ши моартя зик: ‘Ной ам аузит ворбинду-се де еа.’
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Думнезеу ый штие друмул, Ел ый куноаште локуинца.
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 Кэч Ел веде пынэ ла марӂиниле пэмынтулуй, зэреште тотул суб черурь.
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 Кынд а рындуит греутатя вынтулуй ши кынд а хотэрыт мэсура апелор,
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 кынд а дат леӂь плоий ши кынд а ынсемнат друмул фулӂерулуй ши тунетулуй,
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 атунч а вэзут ынцелепчуня ши а арэтат-о, й-а пус темелииле ши а пус-о ла ынчеркаре.
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 Апой а зис омулуй: ‘Ятэ, фрика де Домнул, ачаста есте ынцелепчуня; депэртаря де рэу есте причепере.’”
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
