Йов 27
1 Йов а луат дин ноу кувынтул, а ворбит ын пилде ши а зис:
И Иов продължи беседата си като казваше:
2 „Виу есте Думнезеу, каре ну-мь дэ дрептате! Виу есте Чел Атотпутерник, каре ымь амэрэште вяца,
В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,
3 кэ, атыта време кыт вой авя суфлет ши суфларя луй Думнезеу ва фи ын нэриле меле,
Заклевам се, че през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,
4 бузеле меле ну вор рости нимик недрепт, лимба мя ну ва спуне нимик неадевэрат.
Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.
5 Департе де мине гындул сэ вэ дау дрептате! Пынэ ла чя дин урмэ суфларе ымь вой апэра невиновэция.
да не даде Бог да ви оправдая! Докато изсъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.
6 Цин сэ-мь скот дрептатя ши ну вой слэби; инима ну мэ мустрэ пентру ничуна дин зилеле меле.
Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.
7 Врэжмашул меу сэ фие ка чел рэу ши потривникул меу, ка чел нелеӂюит!
Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззаконния.
8 Че нэдежде-й май рэмыне челуй нелеӂюит кынд ый тае Думнезеу фирул веций, кынд ый я суфлетул?
Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?
9 Ый аскултэ Думнезеу стригэтеле кынд вине стрымтораря песте ел?
Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?
10 Есте Чел Атотпутерник десфэтаря луй? Ыналцэ ел ын тот тимпул ругэчунь луй Думнезеу?
Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?
11 Вэ вой ынвэца кэиле луй Думнезеу, ну вэ вой аскунде плануриле Челуй Атотпутерник.
Ще ви науча това, което е в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ще да скрия.
12 Дар вой ле куноаштець ши сунтець де ачелашь гынд; пентру че дар ворбиць аша де простеште?
Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?
13 Ятэ соарта пе каре о пэстрязэ Думнезеу челуй рэу, моштениря пе каре о хотэрэште Чел Атотпутерник челуй нелеӂюит.
Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:
14 Дакэ аре мулць фий, ый аре пентру сабие ши одраслеле луй дук липсэ де пыне.
Ако се умножават чадата му, умножават се за меч; И внуците му не ще се наситят с хляб.
15 Чей че скапэ дин ай луй сунт ынгропаць де чумэ, ши вэдувеле лор ну-й плынг.
Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.
16 Дакэ стрынӂе арӂинт ка цэрына, дакэ ынгрэмэдеште хайне ка нороюл,
Ако и да натрупа сребро много като пръст, И приготви дрехи изобилно като кал,
17 ел ле стрынӂе, дар чел фэрэ винэ се ымбракэ ын еле ши де арӂинтул луй омул фэрэ приханэ аре парте.
Може да приготви, но праведните не ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.
18 Каса луй есте ка ачея пе каре о зидеште молия, ка о колибэ пе каре шь-о фаче ун стрэжер.
Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.
19 Се кулкэ богат ши моаре деспуят; дескиде окий ши тотул а перит.
Богат лъга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си и го няма;
20 Ыл апукэ гроаза ка ниште апе ши ноаптя ыл я выртежул.
Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;
21 Вынтул де рэсэрит ыл я ши се дуче; ыл смулӂе ку путере дин локуинца луй.
Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва с мястото му.
22 Думнезеу арункэ фэрэ милэ сэӂець ымпотрива луй, ши чел рэу ар вря сэ фугэ, сэ скапе де еле.
Защото Бог ще хвърли върху него беди, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.
23 Оамений бат дин палме ла кэдеря луй ши-л флуерэ ла плекаря дин локул луй.
Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвиркват така, че ще бяга от мястото си.
