Йов 22
1 Елифаз дин Теман а луат кувынтул ши а зис:
Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:
2 „Поате ун ом сэ адукэ вреун фолос луй Думнезеу? Ну, чи ынцелептул ну-шь фолосеште декыт луй.
Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на семе си.
3 Дакэ ешть фэрэ приханэ, аре Чел Атотпутерник вреун фолос? Ши дакэ трэешть фэрэ винэ, че ва кыштига Ел?
Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той, ако правиш пътищата си непорочни?
4 Пентру евлавия та те педепсеште Ел оаре ши интрэ ла жудекатэ ку тине?
Поради твоя ли страх от Него Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?
5 Ну-й маре рэутатя та? Ши фэрэделеӂиле тале, фэрэ нумэр?
Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?
6 Луай фэрэ причинэ зэлоаӂе де ла фраций тэй, лэсай фэрэ хайне пе чей гой.
Защото без причина си взел залог от брата си. И си лишил голите от дрехите им,
7 Ну дэдяй апэ омулуй ынсетат, ну вояй сэ дай пыне омулуй флэмынд.
Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.
8 Цара ера а та фииндкэ ерай май таре, те ашезай ын еа фииндкэ ерай ку вазэ.
А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.
9 Дэдяй афарэ пе вэдуве ку мыниле гоале ши брацеле орфанилор ле фрынӂяй.
Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.
10 Пентру ачея ешть ынконжурат де курсе ши те-а апукат гроаза динтр-одатэ.
За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,
11 Ну везь дар ачест ынтунерик, ачесте апе мулте каре те нэпэдеск?
Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.
12 Ну есте Думнезеу сус ын черурь? Привеште вырфул стелелор. Че ыналт есте!
Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!
13 Ши ту зичь: ‘Че штие Думнезеу? Поате сэ жудече Ел прин ынтунерикул де норь?
А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?
14 Ыл ынфэшоарэ норий, ну веде нимик, болта черяскэ абя дакэ о стрэбате!’
Облаци Го покриват, та не вижда: И ходи по свода небесен,
15 Че, врей с-апучь пе каля стрэвеке, пе каре ау урмат-о чей нелеӂюиць,
Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците?
16 каре ау фост луаць ынаинте де време ши ау цинут кыт цине ун пырыу каре се скурӂе?
Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече,
17 Ей зичяу луй Думнезеу: ‘Плякэ де ла ной! Че не поате фаче Чел Атотпутерник?’
Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас?
18 Ши тотушь Думнезеу ле умплусе каселе де бунэтэць. – Департе де мине сфатул челор рэй! –
При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
19 Чей фэрэ приханэ вор фи марторь ай кэдерий лор ши се вор букура, чел невиноват ва рыде де ей
Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, като казват:
20 ши ва зиче: ‘Ятэ пе потривничий ноштри нимичиць! Ятэ-ле богэцииле арсе де фок!’
Не бяха ли погубени въстаналите против нас, И огън погълна останалите от тях?
21 Ымприетенеште-те дар ку Думнезеу, ши вей авя паче; те вей букура астфел ярэшь де феричире.
Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.
22 Примеште ынвэцэтурэ дин гура Луй ши пуне-ць ла инимэ кувинтеле Луй.
Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.
23 Вей фи ашезат ярэшь ла локул тэу дакэ те вей ынтоарче ла Чел Атотпутерник, дакэ депэртезь фэрэделеӂя дин кортул тэу.
Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,
24 Арункэ дар аурул ын цэрынэ, арункэ аурул дин Офир ын прундул пыраелор!
Хвърли злото си в пръстта, И офирското злато между камъните на потоците;
25 Ши атунч, Чел Атотпутерник ва фи аурул тэу, арӂинтул тэу, богэция та.
И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.
26 Атунч, Чел Атотпутерник ва фи десфэтаря та, ши ыць вей ридика фаца спре Думнезеу.
Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.
27 Ыл вей руга, ши те ва аскулта ши ыць вей путя ымплини журуинцеле.
Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.
28 Пе че вей пуне мына ыць ва избути, пе кэрэриле тале ва стрэлучи лумина.
И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.
29 Винэ смериря, ту те вей руга пентру ридикаря та: Думнезеу ажутэ пе чел ку окий плекаць.
Когато те унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.
30 Ел ва избэви кяр ши пе чел виноват, каре ышь ва датора скэпаря курэцией мынилор тале.”
Даже онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.
