Йов 21
1 Йов а луат кувынтул ши а зис:
Тогава Иов в отговор рече:
2 „Аскултаць, аскултаць кувинтеле меле, даци-мь мэкар ачастэ мынгыере.
Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3 Лэсаци-мэ сэ ворбеск, вэ рог, ши, дупэ че вой ворби, вець путя сэ вэ батець жок.
Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4 Оаре ымпотрива унуй ом се ындряптэ плынӂеря мя? Ши пентру че н-аш фи нерэбдэтор?
За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5 Привици-мэ, мираци-вэ ши пунець мына ла гурэ.
Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
6 Кынд мэ гындеск, мэ ынспэймынт ши ун тремур ымь апукэ тот трупул:
Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7 Пентру че трэеск чей рэй? Пентру че ый везь ымбэтрынинд ши споринд ын путере?
Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
8 Сэмынца лор се ынтэреште ку ей ши ын фаца лор, одраслеле лор пропэшеск суб окий лор.
Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9 Ын каселе лор домнеште пачя, фэрэ умбрэ де фрикэ; нуяуа луй Думнезеу ну вине сэ-й ловяскэ.
Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10 Таурий лор сунт плинь де влагэ ши прэситорь, жунканеле лор зэмислеск ши ну ляпэдэ.
Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
11 Ышь ласэ копиий сэ се ымпрэштие ка ниште ой, ши копиий се збенгуе ын журул лор.
Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12 Кынтэ ку сунет де тобэ ши де харпэ, се десфэтязэ ку сунете де кавал.
Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба. (Sheol h7585)
14 Ши тотушь зичяу луй Думнезеу: ‘Плякэ де ла ной. Ну воим сэ куноаштем кэиле Тале.
Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15 Че есте Чел Атотпутерник, ка сэ-Й служим? Че вом кыштига дакэ-Й вом ынэлца ругэчунь?’
Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
16 Че, ну сунт ей ын стэпыниря феричирий? – Департе де мине сфатул челор рэй! –
Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17 Дар де мулте орь се ынтымплэ сэ ли се стингэ кандела, сэ винэ сэрэчия песте ей, сэ ле дя ши лор Думнезеу партя лор де дурерь ын мыния Луй,
Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
18 сэ фие ка паюл луат де вынт, ка плява луатэ де выртеж?
Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19 Вець зиче кэ пентру фиий Сэй пэстрязэ Думнезеу педяпса. Дар пе ел, пе нелеӂюит, ар требуи сэ-л педепсяскэ Думнезеу, ка сэ симтэ;
Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20 ел ар требуи сэ-шь вадэ нимичиря, ел ар требуи сэ бя мыния Челуй Атотпутерник.
Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21 Кэч че-й пасэ луй че ва фи де каса луй дупэ ел, кынд нумэрул лунилор и с-а ымплинит?
Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22 Оаре пе Думнезеу Ыл вом ынвэца минте, пе Ел, каре кырмуеште духуриле черешть?
Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23 Унул моаре ын мижлокул пропэширий, пэчий ши феричирий,
Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24 ку коапселе ынкэркате де грэсиме ши мэдува оаселор плинэ де сук.
Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25 Алтул моаре ку амэрэчуня ын суфлет, фэрэ сэ се фи букурат де врео феричире,
А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26 ши амындой адорм ын цэрынэ, амындой сунт мынкаць де вермь.
Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27 Штиу еу бине каре сунт гындуриле воастре, че жудекэць недрепте ростиць асупра мя.
Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28 Вой зичець: ‘Унде есте каса апэсэторулуй? Унде есте кортул ын каре локуяу нелеӂюиций?’
Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29 Дар, че, н-аць ынтребат пе кэлэторь ши ну штиць че историсеск ей?
Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
30 Кум, ын зиуа ненорочирий, чел рэу есте круцат ши, ын зиуа мынией, ел скапэ.
Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31 Чине ыл мустрэ ын фацэ пентру пуртаря луй? Чине ый рэсплэтеште тот че а фэкут?
Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32 Есте дус ла гроапэ ши и се пуне о стражэ ла мормынт.
Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
33 Булгэрий дин вале ый сунт май ушорь, кэч тоць оамений мерг дупэ ел ши о мулциме ый мерӂе ынаинте.
Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
34 Пентру че дар ымь даць мынгыерь дешарте? Че май рэмыне дин рэспунсуриле воастре декыт викление?”
Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
