Йов 16
1 Йов а луат кувынтул ши а зис:
Тогава Иов в отговор рече:
2 „Астфел де лукрурь ам аузит еу дес; вой тоць сунтець ниште мынгыеторь супэрэчошь.
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Кынд се вор сфырши ачесте ворбе ын вынт? Ши пентру че атыта супэраре ын рэспунсуриле тале?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 Ка вой аш ворби еу де аць фи ын локул меу? В-аш коплеши ку ворбе, аш да дин кап ла вой?
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 В-аш мынгыя ку гура ши аш мишка дин бузе ка сэ вэ ушурез дуреря?
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 Дакэ ворбеск, дуреря ну ми с-алинэ, яр дакэ так, ку че се микшорязэ?
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 Дар акум, вай! Ел м-а сторс де путерь… Мь-ай пустиит тоатэ каса!
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 М-ай апукат ка пе ун виноват – довадэ слэбичуня мя, каре се ридикэ ши мэ ынвинуеште ын фацэ.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 Мэ сфышие ши мэ урмэреште ын мыния Луй, скрышнеште дин динць ымпотрива мя, мэ ловеште ши мэ стрэпунӂе ку привиря Луй.
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 Ей дескид гура сэ мэ мэнынче, мэ окэрэск ши мэ бат песте ображь, се ынвершунязэ ку тоций дупэ мине.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 Думнезеу мэ ласэ ла бунул плак ал челор нелеӂюиць ши мэ арункэ ын мыниле челор рэй.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 Ерам лиништит ши м-а скутурат, м-а апукат де чафэ ши м-а здробит, а трас асупра мя ка ынтр-о цинтэ.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 Сэӂециле Луй мэ ынконжоарэ дин тоате пэрциле. Ел Ымь стрэпунӂе рэрункий фэрэ милэ, ымь варсэ феря пе пэмынт,
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 мэ фрынӂе букэць, букэць, Се арункэ асупра мя ка ун рэзбойник.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 Мь-ам кусут ун сак пе пеле ши мь-ам прэвэлит капул ын цэрынэ.
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 Плынсул мь-а ынрошит фаца ши умбра морций есте пе плеоапеле меле.
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 Тотушь н-ам фэкут ничо нелеӂюире ши ругэчуня мя тотдяуна а фост куратэ.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 Пэмынтуле, ну-мь акопери сынӂеле, ши ваетеле меле сэ н-айбэ марӂине!
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 Кяр акум Марторул меу есте ын чер, Апэрэторул меу есте ын локуриле ыналте.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 Приетений мей рыд де мине, дар еу мэ рог луй Думнезеу, ку лакримь,
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 сэ факэ дрептате омулуй ынаинтя луй Думнезеу ши фиулуй омулуй ымпотрива приетенилор луй.
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 Кэч нумэрул анилор мей се апропие де сфыршит ши мэ вой дуче пе о кэраре де унде ну мэ вой май ынтоарче.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
