Йов 10

1 М-ам дезгустат де вяцэ! Вой да друм слобод плынӂерий меле, вой ворби ын амэрэчуня суфлетулуй меу.

Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 Еу зик луй Думнезеу: ‘Ну мэ осынди! Аратэ-мь пентру че Те черць ку мине!

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 Ыць плаче сэ кинуешть, сэ диспрецуешть фэптура мынилор Тале, ын тимп че фачь сэ-Ць стрэлучяскэ бунэвоинца песте сфатул челор рэй?

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 Оаре ай окь де карне, сау везь кум веде ун ом?

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 Зилеле Тале сунт ка зилеле омулуй ши аний Тэй ка аний луй,

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 ка сэ черчетезь фэрэделеӂя мя ши сэ кауць пэкатул меу,

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 кынд штий бине кэ ну сунт виноват ши кэ нимень ну мэ поате скэпа дин мына Та?

При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

8 Мыниле Тале м-ау фэкут ши м-ау зидит, еле м-ау ынтокмит ын ынтреӂиме… Ши Ту сэ мэ нимичешть!

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 Аду-Ць аминте кэ Ту м-ай лукрат ка лутул! Ши врей дин ноу сэ мэ префачь ын цэрынэ?

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 Ну м-ай мулс ка лаптеле? Ну м-ай ынкегат ка брынза?

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 М-ай ымбрэкат ку пеле ши карне, м-ай цесут ку оасе ши вине;

С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 мь-ай дат бунэвоинца Та ши вяца, м-ай пэстрат ку суфларя прин ынгрижириле ши паза Та.

Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 Ятэ тотушь че аскундяй ын инима Та, ятэ, штиу акум че авяй де гынд:

Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 ка, дакэ пэкэтуеск, сэ мэ пындешть ши сэ ну-мь ерць фэрэделеӂя.

Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

15 Дакэ сунт виноват, вай де мине! Дакэ сунт невиноват, ну ындрэзнеск сэ-мь ридик капул, сэтул де рушине ши куфундат ын тикэлошия мя.

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 Ши дакэ ындрэзнеск сэ-л ридик, мэ урмэрешть ка ун леу, мэ ловешть ку лукрурь де мират,

Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 Ымь пуй ынаинте ной марторь ымпотривэ, Ыць креште мыния ымпотрива мя ши мэ нэпэдешть ку о дроае де ненорочирь.

Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 Пентру че м-ай скос дин пынтечеле мамей меле? О, де аш фи мурит, ши окюл сэ ну мэ фи вэзут!

Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 Аш фи ка ши кум н-аш фи фост, ши дин пынтечеле мамей меле аш фи трекут ын мормынт!

Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 Ну сунт зилеле меле дестул де пуцине? Сэ мэ ласе дар, сэ плече де ла мине ши сэ рэсуфлу пуцин

Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 ынаинте де а мэ дуче, ка сэ ну мэ май ынторк,

Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,

22 ын цара ынтунерикулуй ши а умбрей морций, ын цара негурий адынчь, унде домнеск умбра морций ши неорындуяла ши унде лумина есте ка ынтунерикул!’”

Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.