Иеремия 51
1 Аша ворбеште Домнул: „Ятэ, ридик ымпотрива Бабилонулуй ши ымпотрива локуиторилор Халдеей ун вынт нимичитор.
Така казва Господ: Ето, аз повдигам разрушителен вятър против Вавилон И против ония, които живеят всред разбунтувалите се против Мене.
2 Тримит ымпотрива Бабилонулуй ниште вынтурэторь каре-л вор вынтура ши-й вор голи цара. Вор вени дин тоате пэрциле асупра луй ын зиуа ненорочирий.
И ще изпратя върху Вавилон веячи, Които ще го отвеят; и ще оголят земята му, Защото в деня на злощастието ще бъдат отвред против него.
3 Сэ се ынтиндэ аркул ымпотрива челуй че ышь ынтинде аркул, ымпотрива челуй че се мындреште ын платоша луй! Ну круцаць пе тинерий луй! Нимичиць ку десэвыршире тоатэ оштиря луй!
Стрелец срещу стрелец нека запъва лъка си, И срещу онзи, който се големее с бронята си; Не жалете младежите му, Обречете на изтребление цялата му войска.
4 Сэ кадэ учишь ын цара халдеенилор, стрэпуншь де ловитурь пе улицеле Бабилонулуй!
Ще паднат убити в Халдейската земя, И прободени по улиците на градовете й.
5 Кэч Исраелул ши Иуда ну сунт пэрэсиць де Думнезеул лор, де Домнул оштирилор, ши цара халдеенилор есте плинэ де нелеӂюирь ымпотрива Сфынтулуй луй Исраел.”
Защото нито Израил, нито Юда е оставен От своя Бог, от Господа на Силите, Ако и да е пълна земята им с беззаконие Против Светия Израилев.
6 Фуӂиць дин Бабилон ши фиекаре сэ-шь скапе вяца, ка ну кумва сэ периць ын пеиря луй! Кэч ачаста есте о време де рэзбунаре пентру Домнул! Ел ый ва рэсплэти дупэ фаптеле луй.
Бягайте отсред Вавилон Та отървете всеки живота си; Да не загинете в беззаконието му: Защото е време за въздаяние от Господа, Който ще му отдаде отплата.
7 Бабилонул ера ын мына Домнулуй ун потир де аур, каре ымбэта тот пэмынтул; нямуриле ау бэут дин винул луй, де ачея ау фост нямуриле ка ынтр-о небуние.
В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, Която опиваше целия свят; От виното му пиеха народите, Затова народите избезумяха.
8 Деодатэ каде Бабилонул ши есте здробит! Вэитаци-л, адучець ляк алинэтор пентру рана луй; поате кэ се ва виндека! –
Внезапно, падна Вавилон и се разруши; Лелекайте за него; Вземете балсама за раната му Негли се изцели.
9 Ам воит сэ виндекэм Бабилонул, дар ну с-а виндекат! Пэрэсици-л ши хайдем фиекаре ын цара ноастрэ, кэч педяпса луй а ажунс пынэ ла черурь ши се ыналцэ пынэ ла норь. –
Опитахме се да целим Вавилон, но не се изцели; Оставете го, и нека отидем всеки в страната си, Защото присъдата му стигна до небето, И се възвиси дори до облаците.
10 Домнул скоате ла луминэ дрептатя причиний ноастре: вениць сэ историсим ын Сион лукраря Домнулуй Думнезеулуй ностру.
Господ изяви правдата ни; Дойдете и нека прикажем в Сион Делото на Господа нашия Бог.
11 Аскуциць сэӂециле, приндець скутуриле! Домнул а ацыцат духул ымпэрацилор Медией, пентру кэ вря сэ нимичяскэ Бабилонул, кэч ачаста есте рэзбунаря Домнулуй, рэзбунаря пентру Темплул Сэу.
Изострете стрелите, дръжте здраво щитовете; Господ възбуди духа на мидийските царе, Защото намерението Му против Вавилон е да го изтреби; Понеже това е въздаянието от Господа, Въздаяние за храма Му.
12 Ынэлцаць ун стяг ымпотрива зидурилор Бабилонулуй! Ынтэрици-й стрэжиле, пунець карауле, ынтиндець курсе! Кэч Домнул а луат о хотэрыре ши адуче ла ындеплинире че а ростит ымпотрива локуиторилор Бабилонулуй.
Издигнете знаме против вавилонските стени, Усилете стражата, поставете стражари, Пригответе засади; Защото Господ намисли и ще извърши онова, Което изрече против вавилонските жители.
13 Цие, каре локуешть лынгэ апе марь ши каре ай вистиерий немэрӂините, ць-а венит сфыршитул, ши лэкомия та а ажунс ла капэт!
О, ти, който живееш край много води, Който изобилваш със съкровища, Краят ти дойде, Границата на сребролюбието ти.
14 Домнул оштирилор а журат пе Сине Ынсушь: „Да, те вой умпле де оамень ка де ниште лэкусте ши вор скоате стригэте де рэзбой ымпотрива та.”
Господ на Силите се е клел в Себе Си, и е рекъл: Непременно ще те напълня с неприятелски мъже като със скакалци, Които ще подигнат боен вик против тебе.
15 Ел а фэкут пэмынтул ку путеря Луй, а ынтемеят лумя ку ынцелепчуня Луй, а ынтинс черуриле ку причеперя Луй.
Той е, Който направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.
16 Де гласул Луй, урлэ апеле ын черурь; Ел ридикэ норий де ла марӂиниле пэмынтулуй, дэ наштере ла фулӂере ши плоае ши скоате вынтул дин кэмэриле луй.
Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.
17 Атунч, орьче ом се веде кыт есте де прост ку штиинца луй, орьче арӂинтар рэмыне рушинат де кипуриле луй чоплите, кэч идолий луй ну сунт декыт минчунэ ши н-ау ничо суфларе ын ей!
Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.
18 Сунт о нимика тоатэ ши о лукраре де рыс: кынд ле вине педяпса, пер ку десэвыршире!
Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието си ще загинат.
19 Дар Чел че есте партя луй Иаков ну есте ка ей, кэч Ел а ынтокмит тотул, ши Исраел есте семинция моштенирий Луй: Домнул оштирилор есте Нумеле Луй.
Онзи, който е Делът на Якова не е като тях, Защото Той е Създател на всичко, И Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.
20 „Ту Мь-ай фост ун чокан ши о унялтэ де рэзбой. Ам здробит нямурь прин тине, ам нимичит ымпэрэций прин тине.
Ти си Ми бойна секира, оръжие за война; И чрез тебе ще смажа народи; Чрез тебе ще изтребя царства;
21 Прин тине ам сфэрымат пе кал ши пе кэлэрецул луй;
Чрез тебе ще смажа коня и конника; И чрез тебе ще строша колесницата и седящия на нея;
22 прин тине ам сфэрымат карул ши пе чел че шедя ын ел. Прин тине ам сфэрымат пе бэрбат ши пе фемее; прин тине ам сфэрымат пе бэтрын ши пе копил; прин тине ам сфэрымат пе тынэр ши пе фатэ.
Чрез тебе ще смажа мъж и жена; Чрез тебе ще смажа стар и млад; И чрез тебе ще смажа младеж и девица;
23 Прин тине ам сфэрымат пе пэстор ши турма луй; прин тине ам сфэрымат пе плугар ши боий луй; прин тине ам сфэрымат пе кырмуиторь ши пе кэпетенииле луй.
Чрез тебе ще смажа овчар и стадото му; Чрез тебе ще смажа земеделец и неговия чифт волове; И чрез тебе ще смажа управители и началници.
24 Дар акум, вой рэсплэти Бабилонулуй ши тутурор локуиторилор Халдеей тот рэул пе каре л-ау фэкут Сионулуй суб окий воштри”, зиче Домнул.
И ще въздам на Вавилон И на всичките халдейски жители За всичкото зло, което сториха на Сион Пред вашите очи, казва Господ.
25 „Ятэ, ам неказ пе тине, мунте нимичитор”, зиче Домнул, „пе тине, каре нимичяй тот пэмынтул! Ымь вой ынтинде мына песте тине, те вой прэвэли де ла ынэлцимя стынчилор ши те вой префаче ынтр-ун мунте апринс.
Ето, Аз съм против тебе, планина разорителна, казва Господ, Която разоряваш целия свят; Ще простра ръката Си върху тебе И ще те изрина от скалите, И ще те направя изгорена гора.
26 Ну се вор май скоате дин тине нич петре дин капул унгюлуй клэдирий, нич петре пентру темелий, кэч вей фи о дэрымэтурэ вешникэ”, зиче Домнул…
Няма да вземат от тебе камък за ъгъл, Нито камък за основи; Но ще бъдеш вечно пуста, казва Господ.
27 Ынэлцаць ун стяг пе пэмынт! Сунаць дин трымбицэ принтре нямурь! Прегэтиць нямуриле ымпотрива луй, кемаць ымпотрива луй ымпэрэцииле Араратулуй, Миниулуй ши Ашкеназулуй! Пунець кэпетений де оасте ымпотрива луй! Фачець сэ ынаинтезе каий ка ниште лэкусте збырлите!
Издигнете знаме в страната, Затръбете между народите, Пригответе против нея народите; Свикайте против нея царствата На Арарат, на Мини, и на Асханаз; Поставете над нея уредник; Докарайте коне като бодливи скакалци.
28 Прегэтиць ымпотрива луй пе нямурь, пе ымпэраций Медией, пе кырмуиторий луй ши пе тоате кэпетенииле луй ши тоатэ цара де суб стэпыниря лор!
Пригответе против нея народите, Мидийските царе, управителите им, всичките им началници, И цялата подвластна на тях земя.
29 Се клатинэ пэмынтул, се кутремурэ, кэч планул Домнулуй ымпотрива Бабилонулуй се ымплинеште ши Ел ва фаче дин цара Бабилонулуй ун пустиу нелокуит.
Земята се тресе и измъчва; Защото намеренията на Господа против Вавилон ще се изпълнят, За да направи Вавилонската земя необитаема пустиня.
30 Витежий Бабилонулуй ну май луптэ, чи стау ын четэцуй; путеря ле есте слеитэ ши ау ажунс ка ниште фемей. Врэжмаший пун фок локуинцелор лор ши ле сфэрымэ зэвоареле!
Юнаците на Вавилон престанаха да воюват, Останаха в укрепленията си; Силата им изчезна; станаха като жени; Изгориха жилищата му, Лостовете му са строшени.
31 Се ынтылнеск алергэторий, се ынкручишязэ солий ка сэ вестяскэ ымпэратулуй Бабилонулуй кэ четатя луй есте луатэ дин тоате пэрциле,
Скороходец ще тича да посрещне скороходец, И вестител да посрещне вестител, За да известят на вавилонския цар, Че градът му се превзе от всеки край,
32 кэ трекэториле сунт луате, бэлциле ку трестие сунт ускате де фок ши оамений де рэзбой, ынгрозиць.
И че бродовете са завзети с изненада, Тръсталаците изгорени с огън, И военните мъже разтреперани.
33 Кэч аша ворбеште Домнул оштирилор, Думнезеул луй Исраел: „Фийка Бабилонулуй есте ка о арие пе время кынд есте кэлкатэ ку пичоареле: ынкэ о клипэ, ши ва вени пентру еа время сечеришулуй.”
Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Вавилонската дъщеря е като гумно Когато е време да се вършее; Още малко, и ще дойде времето на жетвата й.
34 „Небукаднецар, ымпэратул Бабилонулуй, м-а мынкат, м-а нимичит; м-а фэкут ка ун вас гол; м-а ынгицит ка ун балаур, шь-а умплут пынтечеле ку че авям май скумп ши м-а изгонит.
Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде, Смаза ме, направи ме празен съд, Погълна ме като змия, Напълни корема си с моите сладки неща, И мене оттласна.
35 Силничия фэкутэ фацэ де мине ши фацэ де карня мя сфышиятэ сэ се ынтоаркэ асупра Бабилонулуй”, зиче локуитоаря Сионулуй. „Сынӂеле меу сэ кадэ асупра локуиторилор Халдеей”, зиче Иерусалимул.
Неправдата сторена на мене и на моя род Нека падне върху Вавилон, Ще рече жителката на Сион; и Кръвта ми нека падне върху жителите на Халдея, Ще рече Ерусалим.
36 Де ачея, аша ворбеште Домнул: „Ятэ, ыць вой апэра причина ши те вой рэзбуна! Вой сека маря Бабилонулуй ши-й вой уска изворул.
Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще се застъпя за делото ти, И ще извърша въздаяние за тебе; Ще обърна реката на Вавилон в суша, И ще пресуша извора му.
37 Бабилонул ва ажунӂе ун морман де дэрымэтурь, о визуинэ де шакаль, ун пустиу ши о батжокурэ ши ну ва май авя локуиторь.
Вавилон ще стане грамади, Жилище на чакали, За учудване и подсвиркване, Необитаем.
38 Вор рэкни ымпреунэ ка ниште лей, вор ципа ка ниште пуй де лей.
Ще рикаят заедно като лъвчета, Ще реват като малки лъвчета.
39 Кынд вор фи ынкэлзиць де вин, ле вой да сэ бя ши-й вой ымбэта, ка сэ се веселяскэ ши апой сэ адоармэ сомнул чел де вечь, ка сэ ну се май скоале”, зиче Домнул.
Когато се разгорещят, Аз ще им направя пиршество, И ще ги опия, за да се развеселят, И да заспят вечен сън, от който да се не събудят, Казва Господ.
40 „Ый вой коборы ка пе ниште мей ла тэере, ка пе ниште бербечь ши ниште цапь.
Ще ги сваля като агнета за клане, Като овни с козли.
41 Кум с-а луат Шешакул! Кум а фост кучерит ачела а кэруй славэ умпля тот пэмынтул! Кум а фост нимичит Бабилонул дин мижлокул нямурилор!
Как се превзе Сесах, И се изненада славата на целия свят! Как стана Вавилон за удивление между народите!
42 Маря с-а ынэлцат песте Бабилон; Бабилонул а фост акоперит де мулцимя валурилор сале.
Морето се подигна против Вавилон; Покрит биде под многото му вълни.
43 Четэциле луй ау ажунс ун пустиу; ун пэмынт фэрэ апэ ши пустиу, о царэ унде нимень ну локуеште ши пе унде ничун ом ну трече.
Градовете му станаха пустота, Безводна земя, и пустиня, Земя, в която не живее никой човек, Нито минава през нея човешки син.
44 Вой педепси пе Бел ын Бабилон, ый вой смулӂе дин гурэ че а ынгицит, ши нямуриле ну се вор май ынгрэмэди ын ел: кяр ши зидул Бабилонулуй ва кэдя!
Аз ще накажа Вила във Вавилон, И ще извадя от устата му това, което е погълнал; Народите няма да се съберат вече при него; И самата вавилонска стена ще падне.
45 Ешиць дин мижлокул луй, попорул Меу, ши фиекаре сэ-шь скапе вяца, скэпынд де мыния апринсэ а Домнулуй!
Люде Мои, излезте изсред него, И спасете всеки от вас себе си От пламенния гняв Господен.
46 Сэ ну ви се тулбуре инима ши ну вэ ынспэймынтаць де звонуриле каре се рэспындеск ын царэ, кэч анул ачеста ва вени ун звон, яр анул урмэтор, ун алт звон; ын царэ ва домни силничия ши ун стэпынитор се ва ридика ымпотрива алтуй стэпынитор.
Да не ослабне сърцето ви, нито да се уплашите От вестта, която ще се чуе в тая земя; Защото една година ще дойде слух, А подир това друга година ще дойде слух И насилие на страната, властител против властител.
47 Де ачея, ятэ, вин зиле кынд вой педепси идолий Бабилонулуй. Атунч тоатэ цара луй ва фи акоперитэ де рушине ши тоць морций луй вор кэдя ын мижлокул луй.
Затова, ето, идат дни Когато ще извърша съд върху идолите на Вавилон; И цялата му земя ще се посрами Като паднат всичките негови всред него убити.
48 Черуриле ши пэмынтул, ку тот че купринд еле, вор стрига де букурие асупра Бабилонулуй, кэч пустииторий се вор арунка де ла мязэноапте асупра луй”, зиче Домнул.
Тогава небесата и земята и всичко, що е в тях Ще възкликнат над Вавилон; Защото изтребителите ще дойдат против него от север, казва Господ.
49 Кяр ши Бабилонул ва кэдя, о, морць ай луй Исраел, кум а фэкут ши ел сэ кадэ морций дин тоатэ цара.
Както Вавилон направи да паднат Израилевите убити, Така и във Вавилон ще паднат убитите на цялата страна.
50 Чей каре аць скэпат де сабие, плекаць, ну зэбовиць! Чей дин пэмынтул депэртат, гындици-вэ ла Домнул, ши Иерусалимул сэ фие ын инимиле воастре!
Вие, избягали от ножа, идете, не стойте; Помнете Господа от далеч. И нека дойде Ерусалим на ума ви.
51 Не рушинам кынд аузям окара; не аскундям фецеле де рушине кынд ау венит ниште стрэинь ын Сфынтул Локаш ал Касей Домнулуй.
Засрамихме се, защото чухме укор; Срам покри лицето ни, Понеже чужденци влязоха в светилищата на дома Господен.
52 „Де ачея, ятэ, вин зиле”, зиче Домнул, „кынд ый вой педепси идолий, ши ын тоатэ цара луй вор ӂеме рэниций.
Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще извърша съд върху идолите му, И смъртноранените ще охкат по цялата му земя.
53 Кяр дакэ Бабилонул с-ар ынэлца пынэ ла черурь, кяр дакэ ар фаче ку непутинцэ де ажунс четэцуиле луй челе ыналте, тот вой тримите пе пустииторь ымпотрива луй”, зиче Домнул…
Ако Вавилон би се издигнал и до небето И утвърдил на високо силата си, Пак ще дойдат от Мене изтребители върху него, казва Господ.
54 Рэсунэ стригэте дин Бабилон ши ун маре прэпэд ын цара халдеенилор.
Глас на вопъл от Вавилон, И на голямо разрушение от Халдейската земя!
55 Кэч Домнул пустиеште Бабилонул ши фаче сэ-й ынчетезе зарва чя маре. Валуриле пустииторилор урлэ ка ниште апе марь, ал кэрор вует тулбурат се ауде.
Защото Господ изтребва Вавилон, И премахва от него големия шум; Защото техните вълни бучат като много води, И екотът на гласа им се чува;
56 Да, пустииторул се арункэ асупра луй, асупра Бабилонулуй; витежий Бабилонулуй сунт приншь ши ли се сфэрымэ аркуриле. Кэч Домнул есте ун Думнезеу каре рэсплэтеште! Ел ва да негрешит фиекэруя плата кувенитэ луй!
Защото изтребителят дойде върху него, да! върху Вавилон, И юнаците му се хванаха, Лъковете им се строшиха; Понеже Господ е Бог, който въздава, И непременно ще въздаде.
57 „Ши ануме, вой ымбэта пе воевозий ши ынцелепций луй, пе кырмуиторий, пе кэпетенииле ши витежий луй; вор адорми сомнул чел де вечь ши ну се вор май трези”, зиче Ымпэратул, ал кэруй Нуме есте Домнул оштирилор.
Аз ще опия първенците му и мъдрите му, Управителите му, началниците му, и юнаците му; Те ще заспят вечен сън, от който няма да се събудят, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.
58 Аша ворбеште Домнул оштирилор: „Зидуриле челе ларӂь але Бабилонулуй вор фи сурпате ши порциле луй челе ыналте вор фи арсе ку фок. Астфел, попоареле мунческ деӂяба ши нямуриле се трудеск пентру фок!”
Така казва Господ на Силите: Широките стени на Вавилон съвсем ще се съборят, И високите му порти ще се изгорят с огън; Племената му суетно ще се трудят, И народите му само да се предадат на огъня и да се изморят.
59 Ятэ порунка датэ де пророкул Иеремия луй Серая, фиул луй Нерия, фиул луй Махсея, кынд с-а дус ла Бабилон ку Зедекия, ымпэратул луй Иуда, ын ал патруля ан ал домнией луй Зедекия. Серая ера чел май маре кэмэраш.
Заповедта, която пророк Еремия даде на Сараия, син на Нирия, Маасиевия син, когато отиваше с Юдовия цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му. А Сараия бе главен постелник.
60 Иеремия а скрис ынтр-о карте тоате ненорочириле каре авяу сэ винэ асупра Бабилонулуй, тоате кувинтеле ачестя скрисе асупра Бабилонулуй.
Еремия написа в една книга всичките злини, които щяха да сполетят Вавилон, именно, всичките думи написани по-горе против Вавилон.
61 Иеремия а зис луй Серая: „Кынд вей ажунӂе ла Бабилон, везь сэ читешть тоате кувинтеле ачестя
И Еремия рече на Сараия: Когато отидеш във Вавилон, гледай да прочетеш всички тия думи
62 ши сэ зичь: ‘Доамне, Ту ай спус кэ локул ачеста аре сэ фие нимичит ши кэ н-аре сэ май фие локуит нич де оамень, нич де добитоаче, чи аре сэ ажунгэ ун пустиу пентру тотдяуна.’
и да речеш: Господи, Ти си изрекъл против това място присъда, че ще го изтребиш, та да няма кой да живее в него, ни човек ни животно, но да е вечно пусто.
63 Ши кынд вей испрэви читиря кэрций ачестея, сэ леӂь де еа о пятрэ ши с-о арунчь ын Еуфрат
И като изчетеш тая книга, вържи на нея камък и хвърли я всред Евфрат, и кажи:
64 ши сэ зичь: ‘Аша ва фи ынекат Бабилонул ши ну се ва май ридика дин ненорочириле пе каре ле вой адуче асупра луй; вор кэдя слеиць де путерь!’” Пынэ аич сунт кувинтеле луй Иеремия.
Така ще потъне Вавилон и няма пак да се издигне, поради злото, което Аз ще докарам върху него, от което те и ще се изтощят. До тук са думите на Еремия.
