Иеремия 38
1 Шефатия, фиул луй Матан, Гедалия, фиул луй Пашхур, Иукал, фиул луй Шелемия, ши Пашхур, фиул луй Малкия, ау аузит кувинтеле пе каре ле спуня Иеремия ынтрегулуй попор, зикынд:
А Сафатия Матановият син, Годолия Пасхоровият син, Юхал Селемиевият син, и Пасхор Мелхиевият син чуха думите, които Еремия говореше на всичките люде, като думаше:
2 „Аша ворбеште Домнул: ‘Чине ва рэмыне ын четатя ачаста ва мури учис де сабие, де фоамете сау де чумэ, дар чине ва еши ши се ва дуче ла халдеень ва скэпа ку вяцэ, ва авя ка прадэ вяца луй ши ва трэи.’
Така казва Господ: Който остане в тоя град ще умре от нож, от глад, и от мор; но който излезе при халдейците ще остане жив; живота му бъде за корист, и ще живее;
3 Аша ворбеште Домнул: ‘Четатя ачаста ва фи датэ ын мына оштирий ымпэратулуй Бабилонулуй, ши о ва луа!’”
и така казва Господ: Тоя град непременно ще бъде предаден в ръката на войската на вавилонския цар, и той ще го превземе.
4 Атунч, кэпетенииле ау зис ымпэратулуй: „Омул ачеста ар требуи оморыт! Кэч ынмоае инима оаменилор де рэзбой каре ау май рэмас ын четатя ачаста ши а ынтрегулуй попор, цинынду-ле асеменя кувынтэрь; омул ачеста ну урмэреште бинеле попорулуй ачестуя ши ну-й вря декыт ненорочиря.”
Тогава тия първенци казаха на царя: Нека се умъртви, молим тоя човек; защото разслабя ръцете на военните мъже, които са останали в тоя град, и ръцете на всичките люде, като им говори такива думи; защото тоя човек не иска доброто на тия люде, но злото.
5 Ымпэратул Зедекия а рэспунс: „Ятэ-л кэ есте ын мыниле воастре, кэч ымпэратул ну поате нимик ымпотрива воастрэ!”
И цар Седекия рече: Ето, в ръката ви е; защото не е царят, който може да направи нещо против вас.
6 Атунч, ей ау луат пе Иеремия ши л-ау арункат ын гроапа луй Малкия, фиул ымпэратулуй, каре се афла ын куртя темницей, ши ау коборыт ын еа пе Иеремия ку фуний. Ын гроапэ ну ера апэ, дар ера норой, ши Иеремия с-а афундат ын норой.
Тогава взеха Еремия та го хвърлиха в ямата на царския син Мелхия, която бе в двора на стражата; и спуснаха Еремия с въжета. И в ямата нямаше вода, но тиня; и Еремия затъна в тинята.
7 Ебед-Мелек, Етиопиянул, фамен дрегэтор ла куртя ымпэратулуй, а аузит кэ Иеремия фусесе арункат ын гроапэ. Ымпэратул стэтя ла поарта луй Бениамин.
А когато етиопянинът Авдемелех, един от скопците, който беше в царския дворец, чу как били турили Еремия в ямата, (като седеше царят тогава във Вениаминовата порта),
8 Ебед-Мелек а ешит дин каса ымпэратулуй ши а ворбит ымпэратулуй астфел:
Авдемелех излезе от царския дворец та говори на царя, казвайки:
9 „Ымпэрате, домнул меу, оамений ачештя ау фэкут рэу кэ с-ау пуртат аша ку пророкул Иеремия арункынду-л ын гроапэ; аре сэ моарэ де фоаме аколо унде есте, кэч ын четате ну есте пыне!”
Господарю мой царю, тия човеци сториха зло във всичко, що направиха на пророк Еремия, когото хвърлиха в ямата; защото той без друго ще умре от глад там, гдето е, защото няма вече хляб в града.
10 Ымпэратул а дат урмэтоаря порункэ луй Ебед-Мелек, Етиопиянул: „Я де аич трейзечь де оамень ку тине ши скоате дин гроапэ пе пророкул Иеремия пынэ ну моаре!”
Тогава царят заповяда на етиопянина Авдемелех, като рече: Вземи от тука тридесет човека със себе си та извади пророк Еремия от ямата, преди да умре.
11 Ебед-Мелек а луат ку ел пе оамений ачея ши с-а дус ла каса ымпэратулуй, ынтр-ун лок дедесубтул вистиерией; а луат де аколо ниште петиче де хайне пуртате ши ниште здренце де хайне векь ши ле-а коборыт луй Иеремия ын гроапэ, ку ниште фуний.
И тъй, Авдемелех взе човеците със себе си, и, като влезе в царския дворец, под съкровищницата, взе от там вехти дрипи и вехти парцали, които спусна с въжета в ямата при Еремия.
12 Ебед-Мелек, Етиопиянул, а зис луй Иеремия: „Пуне ачесте петиче пуртате ши ачесте здренце суб субсуорь, суб фуний.” Ши Иеремия а фэкут аша.
И етиопянинът Авдемелех рече на Еремия: Тури сега тия вехти дрипи и парцали под мишниците си, под въжетата. И Еремия стори така.
13 Ау трас астфел пе Иеремия ку фунииле ши л-ау скос афарэ дин гроапэ. Иеремия а рэмас ын куртя темницей.
И тъй, като изтеглиха Еремия с въжетата, извадиха го из ямата; и Еремия остана в двора на стражата.
14 Ымпэратул Зедекия а тримис дупэ пророкул Иеремия ши л-а адус ла ел, ла интраря а трея а Касей Домнулуй. Ши ымпэратул а зис луй Иеремия: „Ам сэ те ынтреб чева, сэ ну-мь аскунзь нимик!”
Тогава цар Седекия прати та доведоха пророк Еремия при него в третия вход, който е в Господния дом; и царят рече на Еремия: Ще те попитам едно нещо; не крий нищо от мене.
15 Иеремия а рэспунс луй Зедекия: „Дакэ ыць вой спуне, мэ вей оморы; яр дакэ-ць вой да ун сфат, ну мэ вей аскулта.”
А Еремия рече на Седекия: Ако ти го явя, не е ли така, че непременно ще ме умъртвиш? и ако те съветвам, не ще ме послушаш.
16 Ымпэратул Зедекия а журат ын тайнэ луй Иеремия ши а зис: „Виу есте Домнул, каре не-а дат вяца, кэ ну те вой оморы ши ну те вой лэса ын мыниле оаменилор ачестора, каре вор сэ-ць я вяца!”
Затова, цар Седекия се закле скришно на Еремия, казвайки: Заклевам ти се в живота на Господа, Който е създал душите ни, че няма да те умъртвя, нито ще те предам в ръката на тия човеци, които искат живота ти.
17 Иеремия а зис атунч луй Зедекия: „Аша ворбеште Домнул Думнезеул оштирилор, Думнезеул луй Исраел: ‘Дакэ те вей супуне кэпетениилор ымпэратулуй Бабилонулуй, вей скэпа ку вяцэ ши нич четатя ачаста ну ва фи арсэ ку фок, яр ту вей трэи ымпреунэ ку каса та.
Тогава Еремия рече на Седекия: Така казва Господ Бог на Силите, Израилевият Бог: Ако излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава ще се опази животът ти, и тоя град няма да се изгори с огън; па и ти ще останеш жив и домът ти.
18 Дар, дакэ ну те вей супуне кэпетениилор ымпэратулуй Бабилонулуй, четатя ачаста ва фи датэ ын мыниле халдеенилор, каре о вор арде ку фок, яр ту ну вей скэпа дин мыниле лор!’”
Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава тоя град ще бъде предаден в ръката на халдейците, които ще го изгорят с огън; и ти няма да избегнеш от ръката им.
19 Ымпэратул Зедекия а зис луй Иеремия: „Мэ тем де иудеий каре ау трекут ла халдеень; мэ тем сэ ну мэ дя ын мыниле лор ши сэ мэ батжокоряскэ.”
И цар Седекия рече на Еремия: Аз се боя от юдеите, които прибягнаха при халдейците, да не би да ме предадат в ръката им, и те да се поругаят с мене.
20 Иеремия а рэспунс: „Ну те вор да. Аскултэ гласул Домнулуй ын че-ць спун, кэч о вей дуче бине ши вей скэпа ку вяцэ.
А Еремия рече: Няма да те предадат. Послушай моля, Господния глас относно това, което ти говоря; така ще ти бъде добре, и животът ти ще се опази.
21 Дар, дакэ ну врей сэ ешь, ятэ че мь-а дескоперит Домнул:
Но ако откажеш да излезеш, ето словото, което Господ ми яви:
22 ‘Тоате невестеле каре ау май рэмас ын каса ымпэратулуй луй Иуда вор фи луате де кэпетенииле ымпэратулуй Бабилонулуй ши вор зиче желинд: «Приетений тэй чей бунь те-ау ыншелат ши те-ау ындуплекат, дар, кынд ци с-ау афундат пичоареле ын норой, ей ау фуӂит!»
Ето, всичките жени, които са останали в двореца на Юдовия цар, ще бъдат изведени при първенците на вавилонския цар; и тия жени ще ти кажат: Твоите приятели те насъскаха и надделяха пред теб; а сега, когато нозете ти затънаха в тинята, те се оттеглиха назад.
23 Тоате невестеле тале ши копиий тэй вор фи луаць де халдеень ши ну вей скэпа де мыниле лор, чи вей фи принс де мына ымпэратулуй Бабилонулуй ши четатя ачаста ва фи арсэ ку фок.’”
И всичките ти жени и чадата ти ще бъдат изведени при халдейците; и ти няма да избегнеш от ръката им, но ще бъдеш хванат от ръката на вавилонския цар, и ще станеш причина да се изгори тоя град с огън.
24 Зедекия а зис луй Иеремия: „Сэ ну штие нимень нимик дин кувинтеле ачестя, ши ну вей мури!
Тогава Седекия рече на Еремия: Никой да се не научи за тоя разговор, и ти няма да умреш.
25 Дар, дакэ вор аузи кэпетенииле кэ ць-ам ворбит ши дакэ вор вени ши-ць вор зиче: ‘Спуне-не че ай спус ымпэратулуй ши че ць-а спус ымпэратул; ну не аскунде нимик, ши ну те вом оморы’,
Но ако чуят първенците, че съм говорил с тебе, и като дойдат при тебе ти рекат: Яви ни сега що каза ти на царя; не го скривай от нас и няма да те умъртвим; яви ни тоже какво каза царят на тебе,
26 сэ ле рэспунзь: ‘Ам ругат пе ымпэрат сэ ну мэ тримитэ ярэшь ын каса луй Ионатан, ка ну кумва сэ мор аколо!’”
тогава да им кажеш: Аз представих молбата си пред царя, за да ме не върне в къщата на Ионатана, та да умра там.
27 Тоате кэпетенииле ау венит ла Иеремия ши л-ау ынтребат. Ел ле-а рэспунс ынтокмай кум порунчисе ымпэратул. Ей ау тэкут атунч ши ау плекат, кэч нимень н-аузисе нимик.
Тогава всичките първенци дойдоха при Еремия та го попитаха; и той им отговори според всички тия думи, които царят му беше заповядал. И тъй те престанаха да го разпитват; защото това нещо не се узна.
28 Иеремия ынсэ а рэмас ын куртя темницей пынэ ын зиуа луэрий Иерусалимулуй.
И така Еремия остана в двора на стражата до деня, когато се превзе Ерусалим.
