Иеремия 31
1 „Ын время ачея”, зиче Домнул, „Еу вой фи Думнезеул тутурор семинциилор луй Исраел, ши ей вор фи попорул меу.”
В същото време, казва Господ, Ще бъда Бог на всичките Израилеви родове, И те ще Ми бъдат люде.
2 Аша ворбеште Домнул: „Попорул челор че-ау скэпат де сабие а кэпэтат тречере ын пустиу: Исраел мерӂе спре локул луй де одихнэ.”
Така казва Господ: Людете, които оцеляха от ножа, Ще намерят благоволение в пустинята; Ще отида да го направя, да! Израиля, да почива.
3 Домнул ми Се аратэ де департе: „Те юбеск ку о юбире вешникэ, де ачея ыць пэстрез бунэтатя Мя!
Господ ми се яви отдавна и рече Наистина те възлюбих с вечна любов; Затова продължих да ти покажа милост.
4 Те вой ашеза дин ноу, ши вей фи ашезатэ дин ноу, фечоара луй Исраел! Те вей ымподоби ярэшь ку тимпанеле тале ши вей еши ын мижлокул жокурилор войоасе.
Пак ще те съградя, И ще бъдеш съградена, девице Израилева; Пак ще се украсиш с тъпанчетата си. И ще излизаш в хората на ония, които се веселят.
5 Вей сэди ярэшь вий пе ынэлцимиле Самарией; чей че ле вор сэди ле вор кулеӂе ши роаделе.
Пак ще насадиш лозя на самарийските планини; Ония, които ги насадят, те ще ядат плода им.
6 Кэч вине зиуа кынд стрэжерий вор стрига пе мунтеле луй Ефраим: ‘Скулаци-вэ сэ не суим ын Сион, ла Домнул Думнезеул ностру!’”
Защото ще дойде ден, Когато стражарите по Ефремовите планини ще викат: Станете и нека възлезем в Сион При Господа нашия Бог.
7 Кэч аша ворбеште Домнул: „Стригаць де букурие асупра луй Иаков, киуиць де веселие ын фрунтя нямурилор! Ынэлцаци-вэ гласуриле, кынтаць лауде ши зичець: ‘Доамне, избэвеште пе попорул Тэу, пе рэмэшица луй Исраел!’
Защото така казва Господ: Пейте с радост за Якова, И възкликнете за главния от народите; Прогласете, похвалете, и кажете: Спаси, Господи, людете Си, останалите от Израиля.
8 Ятэ, ый адук ынапой дин цара де ла мязэноапте, ый адун де ла марӂиниле пэмынтулуй: ынтре ей есте ши орбул ши шкьопул, фемея ынсэрчинатэ ши чя ын дурериле наштерий; о маре мулциме се ынтоарче ынапой аич!
Ето, Аз ще ги доведа от северната земя, И ще ги събера от краищата на света, И заедно с тях слепия и куция, Непразната заедно с раждащата; Ще се върнат тук с голямо множество.
9 Плынгынд вин ши ый дук ын мижлокул ругэчунилор лор; ый дук ла рыурь де апэ, пе ун друм нетед пе каре ну се потикнеск. Кэч Еу сунт Татэл луй Исраел, ши Ефраим есте ынтыюл Меу нэскут.
С плач ще дойдат, И като се молят ще ги доведа; Ще ги доведа до водни реки през прав път, В който няма да се спънат; Защото съм Отец на Израиля, И Ефрем е първородният Мой.
10 Аскултаць Кувынтул Домнулуй, нямурь, ши вестици-л ын остроаве депэртате! Спунець: ‘Чел че а рисипит пе Исраел ыл ва адуна ши-л ва пэзи кум ышь пэзеште пэсторул турма.’
Слушайте, народи, словото Господно, И известете в далечните острови, казвайки: Който разпръсна Израиля, той ще го събере, И ще го опази както овчаря стадото си.
11 Кэч Домнул рэскумпэрэ пе Иаков ши-л избэвеште дин мына унуя май таре декыт ел.
Защото Господ е изкупил Якова, Изкупил го е от ръката на по-силния от него.
12 Ей вор вени ши вор киуи де букурие пе ынэлцимиле Сионулуй; вор алерга ла бунэтэциле Домнулуй, ла грыу, ла муст, ла унтделемн, ла ой ши бой; суфлетул ле ва фи ка о грэдинэ бине удатэ ши ну вор май тынжи.
И те ще дойдат, и ще пеят върху височината на Сион, И ще се стекат към благата Господни, Към житото, виното, и дървеното масло, И към рожбите на овцете и на говедата; И душата им ще бъде като напоявана градина, И те няма да изнемощеят вече.
13 Атунч, фетеле се вор весели ла жок, тинерий ши бэтрыний се вор букура ши ей; ле вой префаче жаля ын веселие ши-й вой мынгыя, ле вой да букурие дупэ неказуриле лор.
Тогава ще се зарадва девицата в хорото, И юношите и старите заедно; Защото Аз ще обърна жалеенето им в радост, И ще ги утеша, и ще ги развеселя подир скръбта им.
14 Вой сэтура де грэсиме суфлетул преоцилор ши попорул Меу се ва сэтура де бунэтэциле Меле”, зиче Домнул.
Още ще наситя душата на свещениците с тлъсто; И людете Ми ще се наситят с Моите блага, казва Господ.
15 Аша ворбеште Домнул: „Ун ципэт се ауде ла Рама, плынӂерь ши лакримь амаре: Рахела ышь плынӂе копиий ши ну вря сэ се мынгые пентру копиий ей, кэч ну май сунт!”
Така казва Господ: Глас се чува в Рама, Ридание и горчиво плакане; Рахил оплаква чадата си, И не иска да се утеши за чадата си, защото ги няма.
16 Аша ворбеште Домнул: „Опреште-ць плынсул, опреште-ць лакримиле дин окь, кэч труда ыць ва фи рэсплэтитэ”, зиче Домнул; „ей се вор ынтоарче ярэшь дин цара врэжмашулуй.
Така казва Господ: Въздържай гласа си от плач И очите си от сълзи; Защото делото ти ще се възнагради, казва Господ. И те ще се върнат от земята на неприятеля.
17 Есте нэдежде пентру урмаший тэй”, зиче Домнул; „копиий тэй се вор ынтоарче ын цинутул лор!
Има надежда за сетнините ти, казва Господ, И чадата ти ще се върнат в своите предели.
18 Ауд пе Ефраим бочинду-се: ‘М-ай педепсит ши ам фост педепсит ка ун жунк недепринс ла жуг; ынтоарче-мэ Ту, ши мэ вой ынтоарче, кэч Ту ешть Домнул Думнезеул меу!
Наистина чух Ефрема да си оплаква участта, казвайки: Наказал си ме, И бидох наказан като теле неучено на хомот; Върни ме, и ще бъда върнат, Защото Ти си Господ мой Бог.
19 Дупэ че м-ам ынторс, м-ам кэит ши, дупэ че мь-ам рекуноскут грешелиле, мэ бат пе пулпэ; сунт рушинат ши рошу де рушине, кэч порт окара тинереций меле.’
Наистина откак бидох върнат разкаях се, И откак бях научен ударих се по бедрото; Засрамих се, да! дори се смутих, Понеже носих укора на младостта си.
20 Ымь есте Ефраим ун фиу скумп, ун копил юбит де Мине? Кэч, кынд ворбеск де ел, Ымь адук аминте ку ӂингэшие де ел, де ачея Ымь арде инима ын Мине пентру ел ши вой авя милэ негрешит де ел”, зиче Домнул.
Ефрем драг син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото колкото пъти говоря против него Все още го помня; Затова, се смущава сърцето Ми за него, И Аз наистина ще му покажа милост, казва Господ.
21 „Ридикэ семне пе друм, пуне стылпь, я сяма ла кале, ла друмул пе каре л-ай урмат… Ынтоарче-те, фечоара луй Исраел, ынтоарче-те ын четэциле ачестя каре сунт але тале!
Изправи си пътни показалци, Направи си колове за упътване, Насочи сърцето си към друма, Към пътя, през който си ходила; Върни се, девице Израилева, Върни се към тия твои градове.
22 Пынэ кынд вей фи прибягэ, фийкэ рэтэчитэ? Кэч Домнул фаче ун лукру ноу пе пэмынт: фемея ва пеци пе бэрбат.”
До кога ще се скиташ насам натам, дъщерьо отстъпнице? Защото Господ направи ново нещо на земята, - Жена ще окръжи мъж.
23 Аша ворбеште Домнул оштирилор, Думнезеул луй Исраел: „Ятэ че се ва зиче ярэшь ын цара луй Иуда ши ын четэциле сале, кынд вой адуче ынапой пе принший лор де рэзбой: ‘Домнул сэ те бинекувынтезе, локаш ал неприхэнирий, мунте сфынт!’
Така казва Господ на Силите Израилевият Бог: Изново ще употребяват тоя говор в Юдовата земя. И в градовете й, когато ги върна от плен, - Господ да те благослови, жилище на правда, свети хълм!
24 Иуда ва локуи аколо фэрэ тямэ ын тоате четэциле луй, плугарий ши чей че умблэ ку турмеле ла пэшуне.
И там ще обитава Юда заедно с всичките му градове, Земеделците и чергарските със стада.
25 Кэч вой рэкори суфлетул ынсетат ши вой сэтура орьче суфлет лихнит де фоаме.”
Защото наситих наситих изнурената душа И напълних всяка изнемощяла душа.
26 (Ла ачесте лукрурь м-ам трезит ши ам привит, ши сомнул ымь фусесе дулче.)
По това се събудих и размислих; И от видението сънят ми стана сладък.
27 „Ятэ вин зиле”, зиче Домнул, „кынд вой ынсэмынца каса луй Исраел ши каса луй Иуда ку о сэмынцэ де оамень ши о сэмынцэ де добитоаче.
Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще насея Израилевия дом и Юдовия дом С човешко семе и с животинско семе;
28 Ши кум ам вегят асупра лор ка сэ-й смулг, сэ-й тай, сэ-й дэрым, сэ-й нимическ ши сэ ле фак рэу, тот аша вой вегя асупра лор ка сэ-й зидеск ши сэ-й сэдеск”, зиче Домнул.
И както бдях над тях, за да изкоренявам, Да събарям, да съсипвам, Да погубвам, и да наскърбявам, Така ще бдя над тях, За да градя и да насаждам, казва Господ.
29 „Ын зилеле ачеля, ну се ва май зиче: ‘Пэринций ау мынкат агуридэ, ши копиилор ли с-ау стрепезит динций’,
В ония дни няма вече да казват: Бащите ядоха кисело грозде, И зъбите на децата оскоминяха;
30 чи фиекаре ва мури пентру нелеӂюиря луй; орькэруй ом каре ва мынка агуридэ и се вор стрепези динций!
Но всеки ще умира за своето си беззаконие; Всеки човек, който би изял кисело грозде, Неговите зъби ще оскоминеят.
31 Ятэ, вин зиле”, зиче Домнул, „кынд вой фаче ку каса луй Исраел ши ку каса луй Иуда ун легэмынт ноу.
Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет;
32 Ну ка легэмынтул пе каре л-ам ынкеят ку пэринций лор ын зиуа кынд й-ам апукат де мынэ сэ-й скот дин цара Еӂиптулуй, легэмынт пе каре л-ау кэлкат, мэкар кэ авям дрептурь де соц асупра лор”, зиче Домнул.
Не такъв завет, какъвто направих с бащите им В деня, когато ги хванах за ръка, За да ги изведа из Египетската земя; Защото те престъпиха Моя завет, Поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ.
33 „Чи ятэ легэмынтул пе каре-л вой фаче ку каса луй Исраел дупэ зилеле ачеля”, зиче Домнул: „Вой пуне Леӂя Мя ынэунтрул лор, о вой скрие ын инима лор, ши Еу вой фи Думнезеул лор, яр ей вор фи попорул Меу.
Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде;
34 Ничунул ну ва май ынвэца пе апроапеле сау пе фрателе сэу, зикынд: ‘Куноаште пе Домнул!’ Чи тоць Мэ вор куноаште, де ла чел май мик пынэ ла чел май маре”, зиче Домнул, „кэч ле вой ерта нелеӂюиря ши ну-Мь вой май адуче аминте де пэкатул лор.”
И няма вече да учат Всеки ближния си и всеки брата си, И да казват: Познайте Господа; Защото те всички ще Ме познават, От най-малкия, до най-големия между тях, казва Господ; Защото ще простя беззаконието им, И грехът им няма да помня вече.
35 Аша ворбеште Домнул, каре а фэкут соареле сэ луминезе зиуа, каре а рындуит луна ши стелеле сэ луминезе ноаптя, каре ынтэрытэ маря ши фаче валуриле ей сэ урле, Ел, ал кэруй Нуме есте Домнул оштирилор:
Така казва Господ, Който дава слънцето за светлина денем, И нарежда луната и звездите за светлина нощем, Който повдига морето, тъй щото вълните му бучат, Господ на Силите е името Му:
36 „Дакэ вор ынчета ачесте леӂь динаинтя Мя”, зиче Домнул, „ши нямул луй Исраел ва ынчета пе вечие сэ май фие ун ням ынаинтя Мя!”
Ако изчезнат тия наредби отпред Мене, казва Господ, Тогава и Израилевото потомство ще престане Да бъде до века народ пред Мене.
37 Аша ворбеште Домнул: „Дакэ черуриле сус пот фи мэсурате ши дакэ темелииле пэмынтулуй жос пот фи черчетате, атунч вой лепэда ши Еу пе тот нямул луй Исраел, пентру тот че а фэкут”, зиче Домнул.
Така казва Господ: Ако може да се измери небето горе, И да се изследят основите на земята долу, Тогава и Аз ще отхвърля цялото Израилево потомство За всичко, що са сторили, казва Господ.
38 „Ятэ, вин зиле”, зиче Домнул, „кынд четатя ва фи зидитэ ярэшь ын чинстя Домнулуй, де ла турнул луй Хананеел пынэ ла Поарта Унгюлуй.
Ето, идат дни, казва Господ, Когато градът ще се съгради Господу, От кулата Ананеил до портата на ъгъла;
39 Фрынгия де мэсурат ва трече ынкэ пе динаинтя ей пынэ ла дялул Гареб ши де аколо ва фаче ун окол ынспре Гоат.
И връв за измерване още ще се тегли По-нататък право до хълма Гарив, И ще завие към Гоат;
40 Тоатэ валя унде се арункэ трупуриле моарте ши ченуша ши тоате огоареле пынэ ла пырыул Кедрон, пынэ ла унгюл порций каилор, ла рэсэрит, вор фи ынкинате Домнулуй ши ну вор май фи ничодатэ нич сурпате, нич нимичите.”
И цялата долина на труповете и на пепелта, И всичките ниви до потока Кедрон, До ъгъла на конската порта към Изток, Ще бъдат свети Господу; Градът няма вече да се изкорени Нито да се съсипе до века.
