< Исая 32 >

1 Атунч ымпэратул ва ымпэрэци ку дрептате ши воевозий вор кырмуи ку непэртинире.
Ето, един цар ще царува с правда, И началниците ще управляват с правосъдие;
2 Фиекаре ва фи ка ун адэпост ымпотрива вынтулуй ши ка ун лок де скэпаре ымпотрива фуртуний, ка ниште рыурь де апэ ынтр-ун лок ускат, ка умбра уней стынчь марь ынтр-ун пэмынт арс де сете.
И всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.
3 Окий челор че вэд ну вор май фи легаць ши урекиле челор че ауд вор луа аминте.
Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.
4 Инима челор ушуратичь ва причепе ши ва ынцелеӂе ши лимба гынгавилор ва ворби юте ши деслушит.
Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.
5 Небунул ну се ва май нуми алес ла суфлет, нич мишелул ну се ва май нуми ку инимэ ларгэ.
Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;
6 Кэч небунул спуне небуний ши инима луй гындеште рэу, ка сэ лукрезе ын кип нелеӂюит ши сэ спунэ неадевэрурь ымпотрива Домнулуй, ка сэ ласе лихнит суфлетул челуй флэмынд ши сэ я бэутура челуй ынсетат.
Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.
7 Армеле мишелулуй сунт нимичитоаре; ел фаче планурь виновате ка сэ пярдэ пе чел ненорочит прин кувинте минчиноасе, кяр кынд причина сэракулуй есте дряптэ.
А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.
8 Дар чел алес ла суфлет фаче планурь алесе ши стэруеште ын плануриле луй алесе.
Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.
9 Фемей фэрэ грижэ, скулаци-вэ ши аскултаць гласул меу! Фийче непэсэтоаре, луаць аминте ла кувынтул меу!
Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуите думата ми, вие безгрижни дъщери;
10 Ынтр-ун ан ши кытева зиле, вець тремура, непэсэтоарелор, кэч се ва дуче кулесул виилор ши стрынӂеря поамелор ну ва май вени.
За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.
11 Ынгрозици-вэ, вой, челе фэрэ грижэ! Тремураць, непэсэтоарелор! Дезбрэкаци-вэ, дезголици-вэ ши ынчинӂеци-вэ коапселе ку хайне де жале!
Треперете, вие охолни; смутете се вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си с вретище.
12 Батеци-вэ пептул, адукынду-вэ аминте де фрумусеця кымпиилор ши де родничия виилор.
Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.
13 Пе пэмынтул попорулуй меу креск спинь ши мэрэчинь, кяр ши ын тоате каселе де плэчере але четэций челей веселе.
Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;
14 Каса ымпэрэтяскэ есте пэрэситэ, четатя гэлэӂиоасэ есте лэсатэ; дялул ши турнул вор служи пе вечие ка пештерь; мэгарий сэлбатичь се вор жука ын еле ши турмеле вор паште
Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,
15 пынэ кынд се ва турна Духул де сус песте ной; атунч пустиул се ва префаче ын пэмынт ши пометул ва фи привит ка о пэдуре.
Докато духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.
16 Атунч непэртиниря ва локуи ын пустиу ши неприхэниря ышь ва авя локуинца ын помет.
Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.
17 Лукраря неприхэнирий ва фи пачя; роаделе неприхэнирий: одихна ши лиништя пе вечие.
Правдата ще издействува мир; И светлината на правдата ще бъде покой и увереност до века.
18 Попорул меу ва локуи ын локуинца пэчий, ын касе фэрэ грижэ ши ын адэпостурь лиништите.
И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.
19 Дар пэдуря ва фи прэбушитэ суб гриндинэ, ши четатя, плекатэ адынк.
Но ще пада градушка върху падащия лес; И градът съвсем ще се сниши.
20 Фериче де вой, каре семэнаць претутиндень де-а лунгул апелор ши каре даць друмул претутиндень боулуй ши мэгарулуй!
Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат навред нозете на вола и на осела!

< Исая 32 >