Исая 24
1 Ятэ, Домнул дешартэ цара ши о пустиеште, ый рэстоарнэ фаца ши рисипеште локуиторий;
Ето, Господ изпразва земята и я запустява, Превръща я разпръсва жителите й.
2 кум се ынтымплэ преотулуй, се ынтымплэ ши попорулуй; стэпынулуй, ка ши слуӂий; стэпыней, ка ши служничей; вынзэторулуй, ка ши кумпэрэторулуй; челуй че дэ ку ымпрумут, ка ши челуй че я ку ымпрумут; даторникулуй, ка ши челуй кэруя ый есте датор.
И ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката й; Както на купувача, така и на продавача; Както на земеделеца, така и на заемача; Както на приемача с лихва, така и на оня, който му дава с лихва.
3 Цара есте пустиитэ де тот ши прэдатэ; кэч Домнул а хотэрыт аша.
Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.
4 Цара есте тристэ, слеитэ де путерь; локуиторий сунт мыхниць ши тынжеск; кэпетенииле попорулуй сунт фэрэ путере,
Земята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели.
5 кэч цара а фост спуркатэ де локуиторий ей; ей кэлкау леӂиле, ну циняу порунчиле ши рупяу легэмынтул чел вешник!
Земята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет.
6 Де ачея мэнынкэ блестемул цара ши суферэ локуиторий ей педяпса нелеӂюирилор лор; де ачея сунт прэпэдиць локуиторий цэрий ши ну май рэмыне декыт ун мик нумэр дин ей.
Затова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха.
7 Мустул стэ трист, вия есте вештежитэ; тоць чей че ерау ку инима веселэ суспинэ.
Новото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, ваздишат.
8 А ынчетат десфэтаря тимпанелор, с-а сфыршит веселия гэлэӂиоасэ, с-а дус букурия харпей.
Веселието на тъпанчетата престава: Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.
9 Ну се май кынтэ кынд се бя вин ши бэутуриле тарь ли се пар амаре челор че ле бяу.
Няма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.
10 Четатя пустие есте дэрыматэ; тоате каселе сунт ынкисе, ну май интрэ нимень ын еле.
Суетният град се събори; Всяка къща се затвори тъй щото да не влезе никой.
11 Пе улице се стригэ дупэ вин; с-а дус орьче десфэтаре, ну май есте ничо веселие ын царэ.
Вик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи: веселието на земята е отишло в плен.
12 Нумай пустиире а май рэмас ын четате ши порциле стау дэрымате.
В града остана пустота, И портата е разбита и съборена.
13 Да, ын царэ, ын мижлокул попоарелор, есте ка атунч кынд се скутурэ мэслинул сау ка ла кулесул чоркинелор рэмасе дупэ кулесул вией.
Защото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на плода паднал при отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.
14 Чейлалць ынсэ, каре вор май рэмыне, ышь ынэлцэ гласул, скот стригэте де веселие; де пе цэрмуриле мэрий, лаудэ мэреция Домнулуй.
Тия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.
15 „Прослэвиць дар пе Домнул ын локуриле унде стрэлучеште луминэ, лэудаць Нумеле Домнулуй Думнезеулуй луй Исраел ын остроавеле мэрий!”
Затова прославете Господа в източните страни, Прославете името на Господа Израилевия Бог в крайморията.
16 Де ла марӂиниле пэмынтулуй аузим кынтынд: „Славэ челуй неприхэнит!” Дар еу зик: „Сунт пердут! Сунт пердут! Вай де мине!” Жефуиторий жефуеск, жефуиторий се ынвершунязэ ла жаф.
От край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.
17 Гроаза, гроапа ши лацул вин песте тине, локуитор ал цэрий!
Страх, и яма, и примка са върху тебе, О земни жителю.
18 Чел че фуӂе динаинтя стригэтелор де гроазэ каде ын гроапэ ши чел че се ридикэ дин гроапэ се принде ын лац, кэч се дескид стэвилареле де сус ши се клатинэ темелииле пэмынтулуй!
Кой бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза всред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.
19 Пэмынтул се рупе, пэмынтул се сфэрымэ, пэмынтул се крапэ,
Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.
20 пэмынтул се клатинэ ка ун ом бят, тремурэ ка о колибэ; пэкатул луй ыл апасэ, каде ши ну се май ридикэ.
Земята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея: И ще падне и няма вече да стане.
21 Ын зиуа ачея, Домнул ва педепси ын чер оштиря де сус, яр пе пэмынт, пе ымпэраций пэмынтулуй.
И в оня ден Господ ще накаже в височината войнството на високопоставените, И на земята земните царе.
22 Ачештя вор фи стрыншь ка приншь де рэзбой ши пушь ынтр-о темницэ, вор фи ынкишь ын герле ши, дупэ ун маре нумэр де зиле, вор фи педепсиць.
И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.
23 Луна ва фи акоперитэ де рушине ши соареле, де гроазэ, кэч Домнул оштирилор ва ымпэрэци пе Мунтеле Сионулуй ши ла Иерусалим, стрэлучинд де славэ ын фаца бэтрынилор Луй.
Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.
