Исая 16
1 Тримитець мей кырмуиторулуй цэрий, тримитеци-й дин Села, прин пустиу, ла мунтеле фийчей Сионулуй!
Пращайте агнета за княза на земята От Села в пустинята До хълма на сионовата дъщеря.
2 Ка о пасэре фугарэ, згорнитэ дин куйб, аша вор фи фийчеле Моабулуй ла тречеря Арнонулуй.
Защото, подобно на скитаща се птица Изпъдена из гнездото си, Такива ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон.
3 Ши вор зиче: ‘Сфэтуеште, мижлочеште, акоперэ-не зиуа-н амяза маре ку умбра та ка ноаптя нягрэ, аскунде пе чей че сунт урмэриць, ну да пе фацэ пе чей фуӂиць!
Съветвай се извърши правосъдие; Всред пладне направи сянката си като нощ; Скрий изпъдените, не издавай скитащия се.
4 Ласэ сэ локуяскэ пентру о време ла тине чей гониць дин Моаб, фий ун лок де скэпаре пентру ей ымпотрива пустииторулуй!’ Кэч апэсаря ва ынчета, пустииря се ва сфырши, чел че калкэ цара ын пичоаре ва пери.
Изпъдените ми нека пришелствуват при тебе, Моаве; Бъди им покров от разорителя; Защото грабителят изчезна, разорителят престана. Потъпквачите се изтребиха от земята
5 Ши атунч, ун скаун де домние се ва ынтэри прин ындураре ши се ва ведя шезынд ку крединчошие, ын каса луй Давид, ун жудекэтор, приетен ал дрептулуй ши плин де рывнэ пентру дрептате. –
И с милост ще се утвърди престол; И на него ще седи, с истина, в Давидовия шатър, Оня, който съди и търси правосъдие и бърза да върши правда.
6 ‘Аузим ынгымфаря мындрулуй Моаб, фудулия ши фала луй, труфия ши лэудэрошия луй.’
Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му и яростта му; Но лъжливите му хваления са суетни.
7 Де ачея ӂеме Моабул пентру Моаб, тоць ӂем; суспинаць пе дэрымэтуриле Кир-Харесетулуй, адынк мыхниць,
Затова Моав ще възридае за Моава, - Всички ще възридаят; Ще охкате за сухо-гроздовите низаници на Кир-аресет, Горчиво поразени.
8 кэч кымпииле Хесбонулуй лынчезеск; стэпыний нямурилор ау сфэрымат бутучий вией дин Сибма, каре се ынтиндяу пынэ ла Иаезер ши се ынкылчяу прин пустиу: млэдицеле ей се ынтиндяу ши тречяу динколо де маре.
Защото нивите на Есевон и лозето на Севма са посърнали; Господарите на народите счупиха отбраните му садения, Които стигаха до Язир и се извиваха по пустинята; Клоновете му бяха разпрострени, минаваха през морето.
9 Де ачея плынг пентру вия дин Сибма ка пентру Иаезер; вэ уд ку лакримиле меле, Хесбонуле ши Елеале! Кэч песте кулесул роаделор воастре ши песте сечеришул востру а кэзут ун стригэт де рэзбой!
Затова, заедно с плача на Язир и аз ще оплача лозето на Севма; Ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало, Защото престана възклицанието за летните ти плодове и за жетвата ти.
10 С-а дус букурия ши веселия дин кымпий! Ши ын вий ну май сунт кынтече, ну май сунт веселий! Нимень ну май калкэ винул ын тяскурь. Ам фэкут сэ ынчетезе стригэтеле де букурие ла кулес.
Отне се веселието и радостта от плодоносното поле, И в лозята ти неща има вече пеене, нито радостни гласове; Не ще има кой да тъпче в линовете и да изстиска виното; Аз направих да престане възклицанието за гроздобера.
11 Де ачея ымь плынӂе суфлетул пентру Моаб ка о харпэ ши инима, пентру Кир-Харес.
Затова червата ми звучат като арфа за Моава, И вътрешностите ми за Кир-арес.
12 Ши, кынд се ва арэта Моабул, обосинду-се пе ынэлцимь, ши ва интра ын локашул сэу чел сфынт сэ се роаӂе, ну ва путя сэ капете нимик!”
И когато Моав, уморен от високите си места, Се яви и влезе в капището са да се помоли, Той няма да сполучи.
13 Ачеста есте кувынтул пе каре л-а ростит Домнул де мултэ време асупра Моабулуй.
Това е словото, което Господ, в миналото време изговори за Моава,
14 Яр акум Домнул ворбеште ши зиче: „Ын трей ань, ка аний унуй симбриаш, слава Моабулуй ва фи диспрецуитэ, ымпреунэ ку тоатэ ачастэ маре мулциме, ши че ва рэмыне ва фи пуцин лукру, апроапе нимик.”
А сега Господ говори, казвайки: - Вътре в три години, каквито са годините на наемник, Славата на Моава ще изпадне в презрение С цялото му голямо множество; И останалите ще бъдат много малко и незначителни.
