Ӂенеза 9
1 Думнезеу а бинекувынтат пе Ное ши пе фиий сэй ши ле-а зис: „Крештець, ынмулцици-вэ ши умплець пэмынтул.
В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята.
2 С-апуче гроаза ши фрика де вой пе орьче добиток де пе пэмынт, пе орьче пасэре а черулуй, пе тот че се мишкэ пе пэмынт ши пе тоць пештий мэрий: ви ле-ам дат ын мыниле воастре!
Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята и с всички земни риби са предадени в ръцете ви.
3 Тот че се мишкэ ши аре вяцэ сэ вэ служяскэ де хранэ; тоате ачестя ви ле дау, ка ши ярба верде.
Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както дадох зелената трева.
4 Нумай карне ку вяца ей, адикэ сынӂеле ей, сэ ну мынкаць.
Месо обаче с живота му, тоест, с кръвта му, да не ядете.
5 Кэч вой чере ынапой сынӂеле вецилор воастре; ыл вой чере ынапой де ла орьче добиток ши вой чере ынапой вяца омулуй дин мына омулуй, дин мына орькэруй ом, каре есте фрателе луй.
А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека.
6 Дакэ варсэ чинева сынӂеле омулуй, ши сынӂеле луй сэ фие вэрсат де ом, кэч Думнезеу а фэкут пе ом дупэ кипул Луй.
Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.
7 Яр вой крештець ши ынмулцици-вэ; рэспындици-вэ пе пэмынт ши ынмулцици-вэ пе ел!”
А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея.
8 Думнезеу а май ворбит луй Ное ши фиилор луй, каре ерау ку ел, ши а зис:
После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки:
9 „Ятэ, Еу фак ун легэмынт ку вой ши ку сэмынца воастрэ, каре ва вени дупэ вой;
Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас;
10 ку тоате вецуитоареле каре сунт ку вой, атыт пэсэриле, кыт ши вителе, ши тоате фяреле де пе пэмынт каре сунт ку вой; ку тоате челе каре ау ешит дин корабие ши ку орьче алте добитоаче де пе пэмынт.
и всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.
11 Фак ун легэмынт ку вой кэ ничо фэптурэ ну ва май фи нимичитэ де апеле потопулуй ши ну ва май вени потоп, ка сэ пустияскэ пэмынтул.”
Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.
12 Ши Думнезеу а зис: „Ятэ семнул легэмынтулуй пе каре-л фак ынтре Мине ши вой ши ынтре тоате вецуитоареле каре сунт ку вой, пентру тоате нямуриле де оамень ын вечь:
Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:
13 куркубеул Меу, пе каре л-ам ашезат ын нор, ел ва служи ка семн ал легэмынтулуй динтре Мине ши пэмынт.
поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.
14 Кынд вой стрынӂе норь дясупра пэмынтулуй, куркубеул се ва арэта ын нор,
Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака:
15 ши Еу Ымь вой адуче аминте де легэмынтул динтре Мине ши вой ши динтре тоате вецуитоареле де орьче труп; ши апеле ну се вор май фаче ун потоп, ка сэ нимичяскэ орьче фэптурэ.
и ще спомня завета Си, който е между мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.
16 Куркубеул ва фи ын нор, ши Еу Мэ вой уйта ла ел, ка сэ-Мь адук аминте де легэмынтул чел вешник динтре Думнезеу ши тоате вецуитоареле де орьче труп де пе пэмынт.”
Дъгата ще бъде в облака: и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.
17 Ши Думнезеу а зис луй Ное: „Ачеста есте семнул легэмынтулуй пе каре л-ам фэкут ынтре Мине ши орьче фэптурэ де пе пэмынт.”
Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между мене и всяка твар, която е на земята.
18 Фиий луй Ное, каре ау ешит дин корабие, ерау: Сем, Хам ши Иафет: Хам есте татэл луй Канаан.
А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаана.
19 Ачештя ау фост чей трей фий ай луй Ное, ши дин ей с-ау рэспындит оамень песте тот пэмынтул.
Тия трима бяха Ноевите синове; и от тях се насели цялата земя.
20 Ное а ынчепут сэ фие лукрэтор де пэмынт ши а сэдит о вие.
В това време Ной почна да работи земята и насади лозе.
21 А бэут вин, с-а ымбэтат ши с-а дезголит ын мижлокул кортулуй сэу.
като пи от виното опи се и се разголи в шатрата си.
22 Хам, татэл луй Канаан, а вэзут голичуня татэлуй сэу ши а спус челор дой фраць ай луй афарэ.
И Хам, Ханаановия баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън.
23 Атунч, Сем ши Иафет ау луат мантауа, ау пус-о пе умерь, ау мерс де-а-ндэрателя ши ау акоперит голичуня татэлуй лор; фииндкэ фецеле ле ерау ынтоарсе ынапой, н-ау вэзут голичуня татэлуй лор.
А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком та покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота.
24 Ное с-а трезит дин амецяла винулуй ши а афлат че-й фэкусе фиул сэу чел май тынэр.
Като изтрезня Ной от виното си и се научи за онова, което му бе направил по-младият ме син, рече:
25 Ши а зис: „Блестемат сэ фие Канаан! Сэ фие робул робилор фрацилор луй!”
Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята си.
26 Ел а май зис: „Бинекувынтат сэ фие Домнул Думнезеул луй Сем, Ши Канаан сэ фие робул луй!
Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог; И Ханаан да му бъде слуга.
27 Думнезеу сэ лэрӂяскэ локуриле стэпыните де Иафет. Иафет сэ локуяскэ ын кортуриле луй Сем, Ши Канаан сэ фие робул лор!”
Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; И Ханаан да им бъде слуга.
28 Ное а трэит, дупэ потоп, трей суте чинчзечь де ань.
И след потопа Ной живя триста и петдесет години.
29 Тоате зилеле луй Ное ау фост де ноуэ суте чинчзечь де ань, апой а мурит.
И всичките дни на Ноя станаха деветстотин и петдесет години; и умря.
