Ӂенеза 49
1 Иаков а кемат пе фиий сэй ши а зис: „Стрынӂеци-вэ ши вэ вой вести че ви се ва ынтымпла ын времуриле каре вор вени.
Тогава Яков повика синовете си и рече: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в следващите дни:
2 Стрынӂеци-вэ ши аскултаць, фий ай луй Иаков! Аскултаць пе татэл востру Исраел!
Съберете се и слушайте, синове Яковови, И послушайте Израиля, баща си.
3 Рубен, ту, ынтыюл меу нэскут, Путеря мя ши пырга тэрией меле, Ынтыюл ын вредничие ши ынтыюл ын путере,
Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя, и първият плод на силата ми, Превъзходен по достойнство, и превъзходен по сила.
4 Нэвалник ка апеле – ту ну вей май авя ынтыетатя! Кэч те-ай суит ын патул татэлуй тэу, Мь-ай спуркат патул суинду-те ын ел.
Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, Защото си се качил на леглото на баща си, И тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!
5 Симеон ши Леви сунт фраць; Сэбииле лор сунт ниште унелте де силничие.
Симеон и Левий са братя; Сечива насилствени са ножовете им.
6 Ну вряу сэ интре суфлетул меу ла сфатуриле лор, Ну вряу сэ се уняскэ духул меу ку адунаря лор! Кэч, ын мыния лор, ау учис оамень Ши, ын рэутатя лор, ау тэят винеле таурилор.
В съвета им да не участвуваш, душе моя; Към събранието им да се не присъединиш, славо моя, Защото в гнева си убиха човеци И в упорството си прерязаха жилите на волове.
7 Блестематэ сэ фие мыния лор, пентру кэ а фост пря турбатэ, Ши фурия лор, кэч а фост пря сэлбатикэ! Ый вой ымпэрци ын Иаков Ши-й вой рисипи ын Исраел.
Проклет гневът им, защото беше свиреп, И яростта им, защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, И ще ги разпръсна в Израиля.
8 Иудо, ту вей прими лауделе фрацилор тэй. Мына та ва апука де чафэ пе врэжмаший тэй. Фиий татэлуй тэу се вор ынкина пынэ ла пэмынт ынаинтя та.
Юдо, тебе ще похвалят братята ти; Ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; Синовете на баща ти ще ти се кланят.
9 Иуда есте ун пуй де леу. Ту те-ай ынторс де ла мэчел, фиуле! Иуда ышь плякэ ӂенункий, се кулкэ ынтокмай ка ун леу, Ка о леоайкэ: чине-л ва скула?
Млад лъв е Юда; От плячка, сине мой, си се въздигнал; Легнал и разпрострял се е като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди?
10 Тоягул де домние ну се ва депэрта дин Иуда, Нич тоягул де кырмуире динтре пичоареле луй, Пынэ ва вени Шило, Ши де Ел вор аскулта попоареле.
Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило; И нему ще се покоряват племената.
11 Ел ышь лягэ мэгарул де вицэ Ши де чел май бун бутук де вицэ мынзул мэгэрицей луй; Ышь спалэ хайна ын вин Ши мантауа ын сынӂеле стругурилор.
Като връзва за лозата оселчето си И за отборната лоза жребчето на ослицата си, Ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си.
12 Аре окий роший де вин Ши динций албь де лапте.
Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от мляко.
13 Забулон ва локуи пе цэрмул мэрилор, Лынгэ лиманул корэбиилор, Ши хотарул луй се ва ынтинде ынспре Сидон.
Завулон ще обитава край брега на езерото, И ще бъде пристанище на кораби; И ще граничи със Сидон.
14 Исахар есте ун мэгар осос, Каре се кулкэ ын граждурь.
Исахар е як осел, Който се е проснал между кошарите;
15 Веде кэ локул унде се одихнеште есте плэкут Ши кэ цинутул луй есте мэрец; Ышь плякэ умэрул суб поварэ Ши се супуне бирулуй.
И като видя, че мястото беше добро за почивка, И че страната беше приятна, Подложи плещите си за товар, И стана слуга подчинен.
16 Дан ва жудека пе попорул сэу, Ка уна дин семинцииле луй Исраел.
Дан ще съди людете си, Като едно от Израилевите племена.
17 Дан ва фи ун шарпе пе друм, О нэпыркэ пе кэраре, Мушкынд кэлкыеле калулуй, Фэкынд сэ кадэ кэлэрецул пе спате.
Дан ще бъде змия на пътя, Ехидна на пътеката, Която хапе петите на коня, Тъй че ездачът му пада назад.
18 Ын ажуторул Тэу нэдэждуеск, Доамне!
Твоето спасение чаках, Господи.
19 Песте Гад вор да иуреш чете ынармате, Дар ши ел ва да иуреш песте еле ши ле ва урмэри.
Гада ще разбият разбойници; Но и той ще разбие петите им.
20 Ашер дэ о хранэ минунатэ; Ел ва да букате алесе ымпэрацилор.
Хлябът от Асира ще бъде изряден; И той ще доставя царски сладкиши.
21 Нефтали есте о чербоайкэ слободэ, Ростеште кувинте фрумоасе.
Нефталим е елен пуснат, Който говори угодни думи.
22 Иосиф есте влэстарул унуй пом родитор, Влэстарул унуй пом родитор сэдит лынгэ ун извор; Рамуриле луй се ыналцэ дясупра зидулуй.
Иосиф е плодоносна вейка, Плодоносна вейка край извор; Клончетата й се простират по стената.
23 Аркаший л-ау ацыцат, ау арункат сэӂець Ши л-ау урмэрит ку ура лор.
Стрелците го огорчиха, И стреляха по него, и преследваха го;
24 Дар аркул луй а рэмас таре Ши мыниле луй ау фост ынтэрите Де мыниле Путерникулуй луй Иаков: Ши а ажунс астфел пэсторул, стынка луй Исраел.
Но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха, Чрез ръцете на Силния Яковов, - Отгдето е пастирът, Израилевият камък,
25 Ачаста есте лукраря Думнезеулуй татэлуй тэу, каре те ва ажута; Ачаста есте лукраря Челуй Атотпутерник, каре те ва бинекувынта Ку бинекувынтэриле черурилор де сус, Ку бинекувынтэриле апелор де жос, Ку бинекувынтэриле цыцелор ши але пынтечелуй мамей.
Чрез Бога на отца ти, Който ще ти помага. И чрез Всесилния, Който ще те благославя. С небесни благословения от горе, С благословения на бездната, която лежи отдолу С благословения на съсците и на утробата.
26 Бинекувынтэриле татэлуй тэу Ынтрек бинекувынтэриле пэринцилор мей ши се ыналцэ Пынэ ын крештетул дялурилор вешниче: Еле сэ винэ песте капул луй Иосиф, Песте крештетул капулуй домнулуй фрацилор сэй!
Благословенията на отца ти превишаваха, Благословенията на праотците ми, До високите върхове на вечните планини; Те ще бъдат на Иосифовата глава, И на темето на превъзходния между братята си.
27 Бениамин есте ун луп каре сфышие; Диминяца мэнынкэ прада, Яр сяра ымпарте прада рэпитэ.”
Вениамин е вълк грабител; Заран ще пояжда лов. А вечер ще дели корист.
28 Ачештя сунт тоць чей че алкэтуеск челе доуэспрезече семинций але луй Исраел. Ши ачестя сунт лукруриле пе каре ли ле-а спус татэл лор кынд й-а бинекувынтат. Й-а бинекувынтат пе фиекаре ку о бинекувынтаре деосебитэ.
Всички тия са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им като ги благослови; всеки благослови според благословението, което му се падаше.
29 Апой ле-а дат порунка урмэтоаре: „Еу ам сэ фиу адэугат ла попорул меу, деч сэ мэ ынгропаць ымпреунэ ку пэринций мей, ын пештера каре есте ын огорул хетитулуй Ефрон,
Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона.
30 ын пештера дин огорул Макпела, каре есте фацэ ын фацэ ку Мамре, ын цара Канаан. Ачеста есте огорул пе каре л-а кумпэрат Авраам де ла хетитул Ефрон ка мошие де ынмормынтаре.
В пещерата, която е в нивата Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище.
31 Аколо ау ынгропат пе Авраам ши пе Сара, неваста луй; аколо ау ынгропат пе Исаак ши пе Ребека, неваста луй, ши аколо ам ынгропат еу пе Лея.
Там погребаха Авраама и жена му Сара; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там погребах аз Лия.
32 Огорул ши пештера каре се афлэ аколо ау фост кумпэрате де ла фиий луй Хет.”
Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетейците.
33 Кынд а испрэвит Иаков де дат порунчь фиилор сэй, шь-а трас пичоареле ын пат, шь-а дат духул ши а фост адэугат ла попорул сэу.
А като свърши Яков поръчките към синовете си, притегли нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.
