Ӂенеза 3
1 Шарпеле ера май ширет декыт тоате фяреле кымпулуй пе каре ле фэкусе Домнул Думнезеу. Ел а зис фемеий: „Оаре а зис Думнезеу ку адевэрат: ‘Сэ ну мынкаць дин тоць помий дин грэдинэ’?”
А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
2 Фемея а рэспунс шарпелуй: „Путем сэ мынкэм дин родул тутурор помилор дин грэдинэ.
Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;
3 Дар, деспре родул помулуй дин мижлокул грэдиний, Думнезеу а зис: ‘Сэ ну мынкаць дин ел ши нич сэ ну вэ атинӂець де ел, ка сэ ну муриць.’”
но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
4 Атунч, шарпеле а зис фемеий: „Хотэрыт кэ ну вець мури,
А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
5 дар Думнезеу штие кэ, ын зиуа кынд вець мынка дин ел, ви се вор дескиде окий ши вець фи ка Думнезеу, куноскынд бинеле ши рэул.”
но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.
6 Фемея а вэзут кэ помул ера бун де мынкат ши плэкут де привит ши кэ помул ера де дорит ка сэ дескидэ куйва минтя. А луат деч дин родул луй ши а мынкат; а дат ши бэрбатулуй ей, каре ера лынгэ еа, ши бэрбатул а мынкат ши ел.
И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.
7 Атунч ли с-ау дескис окий ла амындой; ау куноскут кэ ерау гой, ау кусут лаолалтэ фрунзе де смокин ши шь-ау фэкут шорцурь дин еле.
Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.
8 Атунч ау аузит гласул Домнулуй Думнезеу, каре умбла прин грэдинэ ын рэкоаря зилей, ши омул ши неваста луй с-ау аскунс де Фаца Домнулуй Думнезеу принтре помий дин грэдинэ.
И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
9 Дар Домнул Думнезеу а кемат пе ом ши й-а зис: „Унде ешть?”
Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
10 Ел а рэспунс: „Ць-ам аузит гласул ын грэдинэ ши мь-а фост фрикэ, пентру кэ ерам гол, ши м-ам аскунс.”
А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.
11 Ши Домнул Думнезеу а зис: „Чине ць-а спус кэ ешть гол? Ну кумва ай мынкат дин помул дин каре ыць порунчисем сэ ну мэнынчь?”
А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
12 Омул а рэспунс: „Фемея пе каре мь-ай дат-о ка сэ фие лынгэ мине, еа мь-а дат дин пом ши ам мынкат.”
И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
13 Ши Домнул Думнезеу а зис фемеий: „Че ай фэкут?” Фемея а рэспунс: „Шарпеле м-а амэӂит ши ам мынкат дин пом.”
И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
14 Домнул Думнезеу а зис шарпелуй: „Фииндкэ ай фэкут лукрул ачеста, блестемат ешть ынтре тоате вителе ши ынтре тоате фяреле де пе кымп; ын тоате зилеле веций тале, сэ те тырэшть пе пынтече ши сэ мэнынчь цэрынэ.
Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
15 Врэжмэшие вой пуне ынтре тине ши фемее, ынтре сэмынца та ши сэмынца ей. Ачаста ыць ва здроби капул, ши ту ый вей здроби кэлкыюл.”
Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
16 Фемеий й-а зис: „Вой мэри фоарте мулт суферинца ши ынсэрчинаря та; ку дурере вей наште копий, ши доринцеле тале се вор цине дупэ бэрбатул тэу, яр ел ва стэпыни песте тине.”
На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
17 Омулуй й-а зис: „Фииндкэ ай аскултат де гласул невестей тале ши ай мынкат дин помул деспре каре ыць порунчисем: ‘Сэ ну мэнынчь делок дин ел’, блестемат есте акум пэмынтул дин причина та. Ку мултэ трудэ сэ-ць скоць храна дин ел ын тоате зилеле веций тале;
А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.
18 спинь ши пэлэмидэ сэ-ць дя ши сэ мэнынчь ярба де пе кымп.
Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
19 Ын судоаря фецей тале сэ-ць мэнынчь пыня пынэ те вей ынтоарче ын пэмынт, кэч дин ел ай фост луат; кэч цэрынэ ешть ши ын цэрынэ те вей ынтоарче.”
С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
20 Адам а пус невестей сале нумеле Ева, кэч еа а фост мама тутурор челор вий.
И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.
21 Домнул Думнезеу а фэкут луй Адам ши невестей луй хайне де пеле ши й-а ымбрэкат ку еле.
И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.
22 Домнул Думнезеу а зис: „Ятэ кэ омул а ажунс ка унул дин Ной, куноскынд бинеле ши рэул. Сэ-л ымпедикэм дар акум ка ну кумва сэ-шь ынтиндэ мына, сэ я ши дин помул веций, сэ мэнынче дин ел ши сэ трэяскэ ын вечь.”
И Господ Бог каза: Ето човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега за да не простре ръката си да вземе от дървото на живота, да яде и да живее вечно,
23 Де ачея, Домнул Думнезеу л-а изгонит дин грэдина Еденулуй ка сэ лукрезе пэмынтул, дин каре фусесе луат.
затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
24 Астфел а изгонит Ел пе Адам; ши ла рэсэритул грэдиний Еденулуй а пус ниште херувимь, каре сэ ынвыртяскэ о сабие ынвэпэятэ, ка сэ пэзяскэ друмул каре дуче ла помул веций.
Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
