< Ӂенеза 27 >

1 Исаак ымбэтрынисе ши окий ый слэбисерэ, аша кэ ну май ведя. Атунч а кемат пе Есау, фиул луй чел май маре, ши й-а зис: „Фиуле!” „Ятэ-мэ”, й-а рэспунс ел.
Когато остаря Исаак и очите му отслабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме.
2 Исаак а зис: „Ятэ, ам ымбэтрынит ши ну штиу зиуа морций меле.
Тогава той му каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;
3 Акум дар, те рог, я-ць армеле, толба ши аркул, ду-те ла кымп ши аду-мь вынат.
вземи, прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов,
4 Фэ-мь о мынкаре, кум ымь плаче мие, ши аду-мь с-о мэнынк, ка сэ те бинекувынтезе суфлетул меу ынаинте де а мури.”
та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра.
5 Ребека а аскултат че спуня Исаак фиулуй сэу Есау. Ши Есау с-а дус ла кымп, ка сэ приндэ вынатул ши сэ-л адукэ.
А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе.
6 Апой, Ребека а зис фиулуй сэу Иаков: „Ятэ, ам аузит пе татэл тэу ворбинд астфел фрателуй тэу Есау:
Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи:
7 ‘Аду-мь вынат ши фэ-мь о мынкаре ка сэ мэнынк, ши те вой бинекувынта ынаинтя Домнулуй, ынаинте де моартя мя.’
Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра.
8 Акум, фиуле, аскултэ сфатул меу ши фэ че ыць порунческ.
Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.
9 Ду-те де я-мь дин турмэ дой езь бунь, ка сэ фак дин ей татэлуй тэу о мынкаре густоасэ, кум ый плаче;
Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета, и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;
10 ту ай с-о дучь татэлуй тэу с-о мэнынче, ка сэ те бинекувынтезе ынаинте де моартя луй.”
и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре.
11 Иаков а рэспунс мамей сале: „Ятэ, фрателе меу Есау есте пэрос, яр еу н-ам пэр делок.
Но Яков рече на майка си Ревека: Виж, брат ми Исав е космат, а аз съм гладък.
12 Поате кэ татэл меу мэ ва пипэи ши вой трече дрепт минчинос ынаинтя луй ши, ын лок де бинекувынтаре, вой фаче сэ винэ песте мине блестемул.”
Може би ще ме попипа баща ми и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.
13 Мама са й-а зис: „Блестемул ачеста, фиуле, сэ кадэ песте мине! Аскултэ нумай сфатул меу ши ду-те де аду-ми-й.”
А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко, само послушай думите ми и иди, та ми ги донеси.
14 Иаков с-а дус де й-а луат ши й-а адус мамей сале, каре а фэкут о мынкаре кум ый плэчя татэлуй сэу.
И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.
15 Ын урмэ, Ребека а луат хайнеле челе буне але луй Есау, фиул ей чел май маре, каре се гэсяу акасэ, ши ле-а пус пе Иаков, фиул ей чел май тынэр.
После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син, Исава, които се намираха вкъщи при нея и с тях облече по-младия си син, Якова.
16 Й-а акоперит ку пеля езилор мыниле ши гытул, каре ерау фэрэ пэр.
И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.
17 Ши а дат ын мына фиулуй сэу Иаков мынкаря густоасэ ши пыня пе каре ле прегэтисе.
Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, които бе приготвила.
18 Ел а венит ла татэл сэу ши а зис: „Татэ!” „Ятэ-мэ”, а зис Исаак. „Чине ешть ту, фиуле?”
И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме. Кой си ти, синко?
19 Иаков а рэспунс татэлуй сэу: „Еу сунт Есау, фиул тэу чел май маре; ам фэкут че мь-ай спус. Скоалэ-те, рогу-те, шезь де мэнынкэ дин вынатул меу, пентру ка сэ мэ бинекувынтезе суфлетул тэу!”
И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти.
20 Исаак а зис фиулуй сэу: „Кум, л-ай ши гэсит, фиуле?” Ши Иаков а рэспунс: „Домнул Думнезеул тэу ми л-а скос ынаинте.”
Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.
21 Исаак а зис луй Иаков: „Апропие-те дар, сэ те пипэй, фиуле, ка сэ штиу дакэ ешть ку адевэрат фиул меу Есау сау ну.”
Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам дали си същият ми син, Исав, или не.
22 Иаков с-а апропият де татэл сэу Исаак, каре л-а пипэит ши а зис: „Гласул есте гласул луй Иаков, дар мыниле сунт мыниле луй Есау.”
И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.
23 Ну л-а куноскут, пентру кэ мыниле ый ерау пэроасе, ка мыниле фрателуй сэу Есау, ши л-а бинекувынтат.
И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го.
24 Исаак а зис: „Ту ешть деч фиул меу Есау?” Ши Иаков а рэспунс: „Еу сунт.”
И каза: Ти ли си същият ми син, Исав? А той рече: Аз.
25 Исаак а зис: „Аду-мь сэ мэнынк дин вынатул фиулуй меу, ка суфлетул меу сэ те бинекувынтезе.” Иаков й-а адус, ши ел а мынкат; й-а адус ши вин ши а бэут.
Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи.
26 Атунч, татэл сэу, Исаак, й-а зис: „Апропие-те дар ши сэрутэ-мэ, фиуле.”
А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко.
27 Иаков с-а апропият ши л-а сэрутат. Исаак а симцит миросул хайнелор луй; апой л-а бинекувынтат ши а зис: „Ятэ, миросул фиулуй меу есте ка миросул унуй кымп пе каре л-а бинекувынтат Домнул.
И той се приближи, та го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил Господ.
28 Сэ-ць дя Думнезеу роуэ дин чер Ши грэсимя пэмынтулуй, Грыу ши вин дин белшуг!
Бог да ти даде от росата на небето и от И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино.
29 Сэ-ць фие супусе нороаде, Ши нямурь сэ се ынкине ынаинтя та! Сэ фий стэпынул фрацилор тэй, Ши фиий мамей тале сэ се ынкине ынаинтя та! Блестемат сэ фие орьчине те ва блестема Ши бинекувынтат сэ фие орьчине те ва бинекувынта.”
Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя.
30 Исаак сфыршисе де бинекувынтат пе Иаков ши абя плекасе Иаков де ла татэл сэу Исаак, кынд фрателе сэу Есау с-а ынторс де ла вынэтоаре.
Щом като свърши Исаак да благославя Якова и Якова току що се беше разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си.
31 А фэкут ши ел о мынкаре густоасэ, пе каре а адус-о татэлуй сэу. Ши а зис татэлуй сэу: „Татэ, скоалэ-те ши мэнынкэ дин вынатул фиулуй тэу, пентру ка сэ мэ бинекувынтезе суфлетул тэу!”
Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти,
32 Татэл сэу Исаак й-а зис: „Чине ешть ту?” Ши ел а рэспунс: „Еу сунт фиул тэу чел май маре, Есау.”
А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав.
33 Исаак с-а ынспэймынтат фоарте таре ши а зис: „Чине есте атунч чел че а принс вынат ши ми л-а адус? Еу ам мынкат дин тоате ынаинте де а вени ту ши л-ам бинекувынтат. Де ачея ва рэмыне бинекувынтат.”
Тогава Исаак се разтрепера твърде много и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових?- Да! И благословен ще бъде.
34 Кынд а аузит Есау кувинтеле татэлуй сэу, а скос марь ципете, плине де амэрэчуне, ши а зис татэлуй сэу: „Бинекувынтязэ-мэ ши пе мине, татэ!”
Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик, и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате.
35 Исаак а зис: „Фрателе тэу а венит ку виклешуг ши ць-а луат бинекувынтаря.”
А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.
36 Есау а зис: „Да, ну деӂяба й-ау пус нумеле Иаков, кэч м-а ыншелат де доуэ орь. Мь-а луат дрептул де ынтый нэскут ши ятэ-л акум кэ а венит де мь-а луат ши бинекувынтаря!” Ши а зис: „Н-ай пэстрат ничо бинекувынтаре пентру мине?”
И рече Исав: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение?
37 Исаак а рэспунс ши а зис луй Есау: „Ятэ, л-ам фэкут стэпын песте тине ши й-ам дат ка служиторь пе тоць фраций луй, л-ам ынзестрат ку грыу ши вин дин белшуг. Че май пот фаче оаре пентру тине, фиуле?”
А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко?
38 Есау а зис татэлуй сэу: „Н-ай декыт ачастэ сингурэ бинекувынтаре, татэ? Бинекувынтязэ-мэ ши пе мине, татэ!” Ши Есау а ридикат гласул ши а плынс.
И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас.
39 Татэл сэу Исаак а рэспунс ши й-а зис: „Ятэ! Локуинца та ва фи липситэ де грэсимя пэмынтулуй Ши де роуа черулуй, де сус.
Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе;
40 Вей трэи дин сабия та Ши вей служи фрателуй тэу, Дар, кынд те вей рэскула, Вей скутура жугул луй де пе гытул тэу!”
С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си.
41 Есау а принс урэ пе Иаков дин причина бинекувынтэрий ку каре-л бинекувынтасе татэл сэу. Ши Есау зичя ын инима са: „Зилеле де бочет пентру татэл меу сунт апроапе, ши апой ам сэ учид пе фрателе меу Иаков.”
И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови. И думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова.
42 Ши ау спус Ребекэй кувинтеле луй Есау, фиул ей чел май маре. Еа а тримис атунч де а кемат пе Иаков, фиул ей чел май тынэр, ши й-а зис: „Ятэ, фрателе тэу Есау вря сэ се рэзбуне пе тине, оморынду-те.
И казаха на Ревека думите на по-стария й син, Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син, Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.
43 Акум, фиуле, аскултэ сфатул меу: скоалэ-те, фуӂь ла фрателе меу Лабан, ын Харан,
Сега, прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата му Лавана в Харан,
44 ши рэмый ла ел кытэва време, пынэ се ва потоли мыния фрателуй тэу,
и поживей при него известно време, догде премине яростта на брата ти,
45 пынэ ва трече де ла тине урӂия фрателуй тэу ши ва уйта че й-ай фэкут. Атунч вой тримите сэ те кеме. Пентру че сэ фиу липситэ де вой амындой ынтр-о зи?”
догде премине от тебе гнева на брата ти и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?
46 Ребека а зис луй Исаак: „М-ам скырбит де вяцэ дин причина фетелор луй Хет. Дакэ Иаков ва луа о асеменя невастэ динтре фетеле луй Хет, динтре фетеле цэрий ачестея, ла че-мь май есте бунэ вяца?”
И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?

< Ӂенеза 27 >