Ӂенеза 11
1 Тот пэмынтул авя о сингурэ лимбэ ши ачеляшь кувинте.
А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.
2 Порнинд ей ынспре рэсэрит, ау дат песте о кымпие ын цара Шинеар ши ау дескэлекат аколо.
И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.
3 Ши ау зис унул кэтре алтул: „Хайдем сэ фачем кэрэмизь ши сэ ле ардем бине ын фок!” Ши кэрэмида ле-а цинут лок де пятрэ, яр смоала ле-а цинут лок де вар.
И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.
4 Ши ау май зис: „Хайдем сэ не зидим о четате ши ун турн ал кэруй вырф сэ атингэ черул ши сэ не фачем ун нуме, ка сэ ну фим ымпрэштияць пе тоатэ фаца пэмынтулуй!”
И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
5 Домнул С-а коборыт сэ вадэ четатя ши турнул пе каре-л зидяу фиий оаменилор.
А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.
6 Ши Домнул а зис: „Ятэ, ей сунт ун сингур попор ши тоць ау ачеяшь лимбэ, ши ятэ де че с-ау апукат; акум нимик ну й-ар ымпедика сэ факэ тот че шь-ау пус ын гынд.
И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.
7 Хайдем сэ Не коборым ши сэ ле ынкуркэм аколо лимба, ка сэ ну-шь май ынцелягэ ворба уний алтора!”
Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.
8 Ши Домнул й-а ымпрэштият де аколо пе тоатэ фаца пэмынтулуй, аша кэ ау ынчетат сэ зидяскэ четатя.
Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.
9 Де ачея, четатя а фост нумитэ Бабел, кэч аколо а ынкуркат Домнул лимба ынтрегулуй пэмынт ши де аколо й-а ымпрэштият Домнул пе тоатэ фаца пэмынтулуй.
За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.
10 Ятэ спица нямулуй луй Сем. Ла вырста де о сутэ де ань, Сем а нэскут пе Арпакшад, ла дой ань дупэ потоп.
Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа;
11 Дупэ наштеря луй Арпакшад, Сем а трэит чинч суте де ань ши а нэскут фий ши фийче.
а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери.
12 Ла вырста де трейзечь ши чинч де ань, Арпакшад а нэскут пе Шелах.
Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;
13 Дупэ наштеря луй Шелах, Арпакшад а май трэит патру суте трей ань ши а нэскут фий ши фийче.
а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.
14 Ла вырста де трейзечь де ань, Шелах а нэскут пе Ебер.
Сала живя тридесет години и роди Евера;
15 Дупэ наштеря луй Ебер, Шелах а май трэит патру суте трей ань ши а нэскут фий ши фийче.
а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.
16 Ла вырста де трейзечь ши патру де ань, Ебер а нэскут пе Пелег.
Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека;
17 Дупэ наштеря луй Пелег, Ебер а май трэит патру суте трейзечь де ань ши а нэскут фий ши фийче.
а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
18 Ла вырста де трейзечь де ань, Пелег а нэскут пе Реу.
Фалек живя тридесет години и роди Рагава;
19 Дупэ наштеря луй Реу, Пелег а май трэит доуэ суте ноуэ ань ши а нэскут фий ши фийче.
а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.
20 Ла вырста де трейзечь ши дой де ань, Реу а нэскут пе Серуг.
Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха;
21 Дупэ наштеря луй Серуг, Реу а май трэит доуэ суте шапте ань ши а нэскут фий ши фийче.
а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.
22 Ла вырста де трейзечь де ань, Серуг а нэскут пе Нахор.
Серух живя тридесет години и роди Нахора;
23 Дупэ наштеря луй Нахор, Серуг а май трэит доуэ суте де ань ши а нэскут фий ши фийче.
а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.
24 Ла вырста де доуэзечь ши ноуэ де ань, Нахор а нэскут пе Терах.
Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;
25 Дупэ наштеря луй Терах, Нахор а май трэит о сутэ ноуэспрезече ань ши а нэскут фий ши фийче.
а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.
26 Ла вырста де шаптезечь де ань, Терах а нэскут пе Аврам, пе Нахор ши пе Харан.
Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.
27 Ятэ спица нямулуй луй Терах. Терах а нэскут пе Аврам, пе Нахор ши пе Харан. Харан а нэскут пе Лот.
Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота.
28 Ши Харан а мурит ын фаца татэлуй сэу Терах, ын цара ын каре се нэскусе, ын Ур, ын Халдея.
И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.
29 Аврам ши Нахор шь-ау луат невесте. Нумеле невестей луй Аврам ера Сарай ши нумеле невестей луй Нахор ера Милка, фийка луй Харан, татэл Милкэй ши Искэй.
И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, Дъщеря на Арана, който освен че беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.
30 Сарай ера стярпэ; н-авя копий делок.
А Сарайя беше бездетна, нямаше чада.
31 Терах а луат пе фиул сэу Аврам ши пе Лот, фиул луй Харан, фиул фиулуй сэу, ши пе Сарай, норэ-са, неваста фиулуй сэу Аврам. Ау ешит ымпреунэ дин Ур, дин Халдея, ка сэ мяргэ ын цара Канаан. Ау венит пынэ ла Харан ши с-ау ашезат аколо.
И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, гдето се и заселиха.
32 Зилеле луй Терах ау фост де доуэ суте чинч ань, ши Терах а мурит ын Харан.
И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.
