Езекиел 10
1 М-ам уйтат ши ятэ кэ пе черул каре ера дясупра капулуй херувимилор ера чева ка о пятрэ де сафир; дясупра лор се ведя чева асемэнэтор ку ун кип де скаун де домние.
После погледнах, и, ето, в простора, който бе върху главите на херувимите, се яви над тях като камък сапфир, наглед като подобие на престол.
2 Ши Домнул а зис омулуй ачелуя ымбрэкат ын хайне де ин: „Вырэ-те ынтре роциле де суб херувимь, умпле-ць мыниле ку кэрбуний априншь каре сунт ынтре херувимь ши ымпрэштие-й песте четате!” Ши ел с-а вырыт ынтре роць суб окий мей.
И той проговори на облечения в ленено мъж, казвайки: Влез между търкалящите колела под херувимите, напълни ръцете си с огнени въглища изсред херувимите, и пръсни ги върху града. И той влезе пред очите ми.
3 Херувимий стэтяу ын партя дряптэ а касей кынд с-а вырыт омул ачела ынтре роць, яр норул а умплут куртя динэунтру.
А херувимите стоеха отдясно на дома, когато влизаше мъжът: и облакът изпълни вътрешния двор.
4 Атунч, слава Домнулуй с-а ридикат де пе херувимь ши с-а ындрептат спре прагул касей, аша ынкыт Темплул с-а умплут де нор ши куртя с-а умплут де стрэлучиря славей Домнулуй.
И Господната слава се издигна от херувимите, та застана над прага на дома; и домът се изпълни от сиянието на Господната слава.
5 Выжыитул арипилор херувимилор с-а аузит пынэ ла куртя де афарэ, ка гласул Думнезеулуй челуй Атотпутерник, кынд ворбеште.
И фученето на крилата на херувимите се чуваше дори до външния двор, като глас на Всесилния Бог, когато Той говори.
6 Кынд а порунчит деч омулуй ачелуя ымбрэкат ын хайна де ин сэ я фок динтре роць, динтре херувимь, омул ачеста с-а дус ши с-а ашезат лынгэ роць.
И когато заповяда на облечения в ленено мъж, казвайки: Вземи огън измежду търкалящите колела, изсред херувимите, тогава той влезе та застана при едно колело.
7 Атунч, ун херувим а ынтинс мына ынтре херувимь спре фокул каре ера ынтре херувимь; а луат фок ши л-а пус ын мыниле омулуй ачелуя ымбрэкат ку хайна де ин. Ши омул ачеста л-а луат ши а ешит афарэ.
И един херувим, като простря ръка изсред херувимите към огъня, който бе всред херувимите, взе от него, и тури в ръцете на облечения в ленено, който като го взе излезе.
8 Ла херувимь се ведя чева ка о мынэ де ом суб арипиле лор.
А подобието на човешка ръка в херувимите се виждаше под крилата им.
9 М-ам уйтат ши ятэ кэ лынгэ херувимь ерау патру роць: о роатэ лынгэ ун херувим ши о роатэ лынгэ челэлалт херувим, дар роциле ачестя стрэлучяу ка о пятрэ де крисолит.
И като погледнах, ето четири колела при херувимите, едно колело при един херувим, и едно колело при друг херувим; и изгледът на колелата бе като цвят на хрисолит.
10 Дупэ ынфэцишаре, тоате челе патру роць авяу ачелашь кип; фиекаре роатэ пэря кэ есте ын мижлокул алтей роць.
А колкото за изгледа им, и четирите имаха еднакво подобие, като че ли на колело в колело.
11 Кынд мерӂяу, мерӂяу де челе патру латурь але лор ши ну се ынвыртяу ын мерс, чи мерӂяу ынкотро мерӂя капул, фэрэ сэ се ынвыртяскэ ын мерсул лор.
Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха, но на където се управяше първия, следваха го и другите без да се обръщат като вървяха.
12 Тот трупул херувимилор, спателе лор, мыниле лор ши арипиле лор ерау плине де окь ка ши челе патру роць димпрежур.
А цялото им тяло, гърбовете им, ръцете им, крилата им, и колелата, то ест, колелата на четирите живи същества, бяха пълни с очи от всяка страна.
13 Ам аузит ку урекиле меле кэ роциле ерау кемате „роць ынвыртитоаре”.
А колкото за колелата, те се наричаха, като слушах аз, търкалящи колела.
14 Фиекаре авя патру феце: фаца челуй динтый ера о фацэ де херувим; фаца челуй де-ал дойля, о фацэ де ом; а челуй де-ал трейля, о фацэ де леу ши а челуй де-ал патруля, о фацэ де вултур.
Всяко от живите същества имаше четири лица; първото лице бе херувимско лице; второто лице, човешко лице; третото, лъвово лице; а четвъртото, орлово лице.
15 Ши херувимий с-ау ридикат. Ерау фэптуриле вий пе каре ле вэзусем лынгэ рыул Кебар.
И херувимите се издигнаха. Това е живото същество, което видях при реката Ховар.
16 Кынд мерӂяу херувимий, мерӂяу ши роциле ку ей, ши кынд ышь ынтиндяу херувимий арипиле ка сэ се ыналце де ла пэмынт, нич роциле ну се депэртау де ей.
И когато вървяха херувимите, и колелата вървяха край тях; и когато херувимите подигаха крилата си, за да се издигнат от земята, то и колелата не се отклоняваха от тях.
17 Кынд се опряу ей, се опряу ши еле, ши кынд се ынэлцау ей, се ынэлцау ши еле ку ей, кэч духул фэптурилор вий ера ын еле.
Когато стоеха ония, стоеха и тия; а когато се издигаха ония, издигаха се и тия заедно с тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в тях.
18 Слава Домнулуй а плекат дин прагул Темплулуй ши с-а ашезат пе херувимь.
Тогава Господната слава излезе изотгоре на прага на дома и застана над херувимите.
19 Херувимий шь-ау ынтинс арипиле ши с-ау ынэлцат де пе пэмынт суб окий мей; кынд ау плекат ей, ау плекат ши роциле ку ей. С-ау оприт ла интраря порций Касей Домнулуй спре рэсэрит; ши слава Думнезеулуй луй Исраел ера сус, дясупра лор.
Когато излязоха, херувимите подигнаха крилата си, та се издигнах от земята, като гледах аз, и колелата край тях; и застанаха във входа на източната порта на Господния дом; и славата на Израилевия Бог бе отгоре им.
20 Ерау фэптуриле вий пе каре ле вэзусем суб Думнезеул луй Исраел, лынгэ рыул Кебар, ши ам бэгат де сямэ кэ ерау херувимь.
Това е живото същество, което видях под Израилевия Бог, при реката Ховар; и познах, че бяха херувими.
21 Фиекаре авя патру феце, фиекаре авя патру арипь ши суб арипиле лор ера чева ка о мынэ де ом.
Всеки имаше четири лица, и всеки четири крила; и подобие на човешки ръце се виждаше под крилата им.
22 Дар фецеле лор ерау ка челе пе каре ле вэзусем ла рыул Кебар, ку ачеяшь ынфэцишаре: ерау тот ей. Фиекаре мерӂя дрепт ынаинте.
А колкото за подобието на лицата им, те бяха същите лица, които видях при реката Ховар, - изгледът им и сами те; вървяха всяко направо пред себе си.
