Естера 3
1 Дупэ ачесте лукрурь, ымпэратул Ахашверош а ридикат ла путере пе Хаман, фиул луй Хамедата, Агагитул. Л-а ридикат ын чинсте ши а пус скаунул луй май пресус де скаунеле тутурор кэпетениилор каре ерау лынгэ ел.
След това, цар Асуир повиши Амана, син на агегеца Амидата, въздигна го, и постави стола му над столовете на всичките първенци, които бяха около него.
2 Тоць служиторий ымпэратулуй каре стэтяу ла поарта ымпэратулуй плекау ӂенункюл ши се ынкинау ынаинтя луй Хаман, кэч аша ера порунка ымпэратулуй ку привире ла ел. Дар Мардохеу ну-шь плека ӂенункюл ши ну се ынкина.
И всичките царски слуги, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Амана; защото царят бе заповядал така в него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.
3 Ши служиторий ымпэратулуй каре стэтяу ла поарта ымпэратулуй ау зис луй Мардохеу: „Пентру че калчь порунка ымпэратулуй?”
Затова, царските слуги, които бяха в царската порта, рекоха на Мардохея: Ти защо престъпваш царската заповед?
4 Фииндкэ ей ый спуняу ын фиекаре зи лукрул ачеста, ши ел ну-й аскулта, л-ау спус луй Хаман, ка сэ вадэ дакэ Мардохеу аре сэ се цинэ де хотэрыря луй, кэч ел спусесе кэ есте иудеу.
А като му говореха всеки ден, а той ги не слушаше, обадиха на Амана, за да видят дали думите на Мардохея ще устоят, тъй като из беше явил, че е юдеин, та не се покорява на заповедта.
5 Ши Хаман а вэзут кэ Мардохеу ну-шь плека ӂенункюл ши ну се ынкина ынаинтя луй. С-а умплут де мыние,
И когато видя Аман, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.
6 дар а крезут кэ е пря пуцин пентру ел сэ пунэ мына нумай пе Мардохеу, кэч и се спусесе дин че попор ера Мардохеу, ши а воит сэ нимичяскэ пе попорул луй Мардохеу, пе тоць иудеий каре се афлау ын тоатэ ымпэрэция луй Ахашверош.
Но мислеше, че да тури ръка само на Мардохея ще бъде нищожно нещо; затова, понеже му бяха явили от кои люде беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевите люде, сиреч, всичките юдеи, които бяха в цялото царство на Асуира.
7 Ын луна ынтый, адикэ луна Нисан, ын ал дойспрезечеля ан ал ымпэратулуй Ахашверош, ау арункат Пур, адикэ сорцул, ынаинтя луй Хаман, пентру фиекаре зи ши пентру фиекаре лунэ, пынэ ын луна а доуэспрезечя, адикэ луна Адар.
В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуира, хвърлиха пур (сиреч, жребие) пред Амана последователно за всеки ден от всеки месец, дори до дванадесетия месец, който е месец Адар.
8 Атунч, Хаман а зис ымпэратулуй Ахашверош: „Ын тоате цинутуриле ымпэрэцией тале есте рисипит ун попор деосебит ынтре попоаре, каре аре леӂь деосебите де але тутурор попоарелор ши ну цине леӂиле ымпэратулуй. Ну есте ын фолосул ымпэратулуй сэ-л ласе лиништит.
Тогава Аман рече на цар Асуира: Има едни люде пръснати и разсеяни между племената по всичките области на твоето царство; и законите им различават от законите на всичките люде, и те не пазят царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.
9 Дакэ ымпэратул гэсеште ку кале, сэ се скрие о порункэ пентру ка ей сэ фие нимичиць, ши еу вой кынтэри зече мий де таланць де арӂинт ын мыниле службашилор, ка сэ-й дукэ ын вистиерия ымпэратулуй.”
Ако е угодно на царя, нека се предпише да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръката на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници.
10 Ымпэратул шь-а скос инелул дин деӂет ши л-а дат луй Хаман, фиул луй Хамедата, Агагитул, врэжмашул иудеилор.
И царят извади пръстена си от ръката си та го даде на Амана, сина на агегеца Амедата, неприятеля на юдеите.
11 Ши ымпэратул а зис луй Хаман: „Ыць дэруеск ши арӂинтул, ши пе попорул ачеста; фэ ку ел че вей вои.”
И царят рече на Амана: Дава ти се среброто, тоже и тия люде, да направиш с тях както обичаш.
12 Логофеций ымпэратулуй ау фост кемаць ын а трейспрезечя зи а луний ынтый ши ау скрис ын тотул кум а порунчит Хаман май-марилор оштирий, дрегэторилор фиекэруй цинут ши кэпетениилор фиекэруй попор, фиекэруй цинут дупэ скриеря луй ши фиекэруй попор дупэ лимба луй. Ау скрис ын нумеле ымпэратулуй Ахашверош ши ау печетлуит скрисориле ку инелул ымпэратулуй.
И така, на тринадесетия ден, от първия месец, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Аман, на царските сатрапи, на управителите на всяка област, и на първенците на всеки народ, във всяка област, според, азбуката им, и на всеки народ, според езика му; в името на цар Асуира се писа, и се подпечата с царския пръстен.
13 Скрисориле ау фост тримисе прин алергэторь ын тоате цинутуриле ымпэратулуй ка сэ нимичяскэ, сэ омоаре ши сэ пярдэ пе тоць иудеий, тинерь ши бэтрынь, прунчь ши фемей, ши ануме ынтр-о сингурэ зи, ын зиуа а трейспрезечя а луний а доуэспрезечя, адикэ луна Адар, ши сэ ли се праде авериле.
И писма се изпратиха с бързоходци по всичките царски области, за да погубят, да избият, и да изтребят всичките юдеи, млади и стари, деца и жени, в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им.
14 Ачесте скрисорь куприндяу порунка ымпэратулуй, каре требуя веститэ ын фиекаре цинут, ши ындемнау пе тоате попоареле сэ фие гата пентру зиуа ачея.
Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови за оня ден.
15 Алергэторий ау плекат ын грабэ маре, дупэ порунка ымпэратулуй. Порунка а фост веститэ ши ын капитала Суса. Ши, пе кынд ымпэратул ши Хаман стэтяу ши бяу, четатя Суса ера ынгрозитэ.
Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; и указът се издаде в столицата Суса. И царят и Аман седнаха да пируват; но градът Суса се смути.
