Еклезиастул 9

1 Да, мь-ам пус инима ын кэутаря тутурор ачестор лукрурь, ам черчетат тоате ачесте лукрурь ши ам вэзут кэ чей неприхэниць ши ынцелепць ши фаптеле лор сунт ын мына луй Думнезеу: атыт драгостя, кыт ши ура. Оамений ну штиу нимик май динаинте; тотул есте ынаинтя лор ын виитор.

Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза го очаква; Всичко е неизвестно пред тях.

2 Тутурор ли се ынтымплэ тоате деопотривэ: ачеяшь соартэ аре чел неприхэнит ши чел рэу, чел бун ши курат, ка ши чел некурат, чел че адуче жертфэ, ка ши чел че н-адуче жертфэ; чел бун ка ши чел пэкэтос, чел че журэ ка ши чел че се теме сэ журе!

Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На оногоз, който жертва, и на оногоз, който не жертва; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.

3 Ятэ чел май маре рэу ын тот че се фаче суб соаре, ануме кэ ачеяшь соартэ ау тоць. Де ачея ши есте плинэ инима оаменилор де рэутате ши де ачея есте атыта небуние ын инима лор тот тимпул кыт трэеск. Ши дупэ ачея? Се дук ла чей морць.

Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после слизат при мъртвите.

4 Кэч чине есте скутит? Орьчине трэеште тот май траӂе нэдежде, кэч ун кыне виу фаче май мулт декыт ун леу морт.

Защото за оногоз, който се съобщава с всичките живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

5 Чей вий, ын адевэр, мэкар штиу кэ вор мури, дар чей морць ну штиу нимик ши ну май ау ничо рэсплатэ, фииндкэ пынэ ши помениря ли се уйтэ.

Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;

6 Ши драгостя лор, ши ура лор, ши пизма лор демулт ау ши перит ши ничодатэ ну вор май авя парте де тот че се фаче суб соаре.

Още и любовта им, и омразата им, и завистта им, вече са изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето.

7 Ду-те дар де мэнынкэ-ць пыня ку букурие ши бя-ць ку инимэ бунэ винул, кэч демулт а гэсит Думнезеу плэчере ын че фачь ту акум.

Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.

8 Хайнеле сэ-ць фие албе ын орьче време ши унтделемнул сэ ну-ць липсяскэ де пе кап.

Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.

9 Густэ вяца ку неваста пе каре о юбешть ын тот тимпул веций тале дешарте, пе каре ць-а дат-о Думнезеу суб соаре ын ачастэ време трекэтоаре, кэч ачаста ыць есте партя ын вяцэ, ын мижлокул трудей ку каре те остенешть суб соаре.

Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

10 Тот че гэсеште мына та сэ факэ, фэ ку тоатэ путеря та! Кэч, ын Локуинца морцилор ын каре мерӂь, ну май есте нич лукраре, нич кибзуялэ, нич штиинцэ, нич ынцелепчуне! (Sheol h7585)

Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба (Или: Шеол), дето отиваш. (Sheol h7585)

11 Ам май вэзут апой суб соаре кэ ну чей юць аляргэ, кэ ну чей витежь кыштигэ рэзбоюл, кэ ну чей ынцелепць кыштигэ пыня, нич чей причепуць богэция, нич чей ынвэцаць бунэвоинца, чи тоате атырнэ де време ши де ымпрежурэрь.

Обърнах се, и видях под слънцето, Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва според времето и случая.

12 Кэч омул ну-шь куноаште нич мэкар часул, ынтокмай ка пештий приншь ын мряжа нимичитоаре ши ка пэсэриле принсе ын лац; ка ши ей сунт приншь ши фиий оаменилор ын время ненорочирий, кынд вине фэрэ весте ненорочиря песте ей.

Защото и човек не знае времето си; Както рибите, които се улавят в жестока (Еврейски: зла) мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.

13 Ам май вэзут урмэтоаря ынцелепчуне суб соаре ши ми с-а пэрут маре.

И това видях като задача (Еврейски: мъдрост) под слънцето, (И тя ми се видя голяма: )

14 Ера о микэ четате, ку пуцинь оамень ын еа ши а венит асупра ей ун ымпэрат путерник, а ымпресурат-о ши а ридикат марь ынтэритурь ымпотрива ей.

Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, и издигна против него големи могили.

15 Ын еа се афла ун ом сэрак, дар ынцелепт, каре а скэпат четатя ку ынцелепчуня луй. Ши нимень ну се гындисе ла омул ачела сэрак.

Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за оногоз сиромах човека.

16 Атунч ам зис: „Май бунэ есте ынцелепчуня декыт тэрия!” Тотушь, ынцелепчуня сэракулуй есте диспрецуитэ ши нимень ну-л аскултэ.

Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.

17 Кувинтеле ынцелепцилор, аскултате ын линиште, сунт май де прец декыт стригэтеле унуя каре стэпынеште ынтре небунь.

Думите на мъдрите тихо изговорени се слушат Повече от вика на оногоз, който властва между безумните.

18 Ынцелепчуня есте май де прец декыт скулеле де рэзбой, дар ун сингур пэкэтос нимичеште мулт бине.

Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.