< Деутерономул 9 >
1 Аскултэ, Исраеле! Астэзь вей трече Йорданул, ка сэ те фачь стэпын пе ниште нямурь май марь ши май путерниче декыт тине, пе четэць марь ши ынтэрите пынэ ла чер,
Слушай, Израилю; днес ти преминаваш да завладееш народи по-големи и по-силни от тебе, градове големи и укрепени до небето,
2 пе ун попор маре ши ыналт ла статурэ, пе копиий луй Анак, пе каре-й куношть ши деспре каре ай аузит зикынду-се: ‘Чине ва путя сэ стя ымпотрива копиилор луй Анак!’
люде велики и високи, Енаковите потомци, които познаваш, и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред Енаковите потомци?
3 Сэ штий азь кэ Домнул Думнезеул тэу ва мерӂе Ел Ынсушь ынаинтя та, ка ун фок мистуитор; Ел ый ва нимичи, Ел ый ва смери ынаинтя та; ши ту ый вей изгони, ый вей перде курынд, кум ць-а спус Домнул.
Знай, прочее, днес, че Иеова твоят Бог е, Който върви пред тебе; като огън пояждащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както Господ ти каза.
4 Кынд ый ва изгони Домнул Думнезеул тэу динаинтя та, сэ ну зичь ын инима та: ‘Пентру бунэтатя мя м-а фэкут Домнул сэ интру ын стэпыниря цэрий ачестея.’ Кэч дин причина рэутэций нямурилор ачелора ле изгонеште Домнул динаинтя та.
А след като Господ твоят Бог ще ги е изгонил от пред тебе, да не говориш в сърцето си като казваш: Поради моята правда ме въведе Господ да завладея тая земя; защото поради нечестието на тия народи Господ ги изгонва от пред тебе.
5 Ну, ну пентру бунэтатя та, нич пентру курэция инимий тале интри ту ын стэпыниря цэрий лор, чи дин причина рэутэций ачестор нямурь ле изгонеште Домнул Думнезеул тэу динаинтя та ши ка сэ ымплиняскэ астфел кувынтул прин каре Домнул С-а журат пэринцилор тэй, луй Авраам, луй Исаак ши луй Иаков.
Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им; но поради нечестието на тия народи Господ твоят Бог ги изгонва от пред тебе и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова.
6 Сэ штий дар кэ ну дин причина бунэтэций тале ыць дэ Домнул Думнезеул тэу ачя царэ бунэ ка с-о стэпынешть, кэч ту ешть ун попор таре ынкэпэцынат.
Знай, прочее, че Господ твоят Бог не ти дава да притежаваш тая добра земя поради твоята правда; защото сте коравовратни люде.
7 Аду-ць аминте ши ну уйта кум ай ацыцат мыния Домнулуй Думнезеулуй тэу ын пустиу. Дин зиуа кынд ай ешит дин цара Еӂиптулуй пынэ ла сосиря воастрэ ын локул ачеста, тот рэзврэтиць ымпотрива Домнулуй аць фост!
Помни и да не забравиш, колко си раздразнявал Господа твоя Бог в пустинята; от деня, когато излязохте из Египетската земя, догдето стигнахте на това място, вие сте били непокорни Господу.
8 Ла Хореб, атыта аць ацыцат мыния Домнулуй ынкыт Домнул С-а мыният пе вой ши воя сэ вэ нимичяскэ.
А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.
9 Кынд м-ам суит пе мунте, ка сэ яу таблеле де пятрэ, таблеле легэмынтулуй пе каре л-а фэкут Домнул ку вой, ам рэмас пе мунте патрузечь де зиле ши патрузечь де нопць, фэрэ сэ мэнынк пыне ши фэрэ сэ бяу апэ,
Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ направи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дена и четиридесет нощи, без да ям или да пия вода.
10 ши Домнул мь-а дат челе доуэ табле де пятрэ, скрисе ку деӂетул луй Думнезеу ши купринзынд тоате кувинтеле пе каре ви ле спусесе Домнул пе мунте, дин мижлокул фокулуй, ын зиуа кынд тот попорул ера адунат.
И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях.
11 Дупэ ачеле патрузечь де зиле ши патрузечь де нопць, Домнул мь-а дат челе доуэ табле де пятрэ, таблеле легэмынтулуй.
(В края на четиридесетте дена и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета).
12 Домнул мь-а зис атунч: ‘Скоалэ-те ши кобоарэ-те ын грабэ де аич, кэч попорул тэу, пе каре л-ай скос дин Еӂипт, с-а стрикат. С-ау абэтут курынд де ла каля пе каре ле-ам арэтат-о: шь-ау фэкут ун кип турнат.’
А Господ ми рече: Стани, слез скоро от тук; защото твоите люде, които ти изведе из Египет, се развратиха, скоро се отклониха от пътя, който им зоповядах; направиха си изваян идол.
13 Домнул мь-а зис: ‘Еу вэд кэ попорул ачеста есте ун попор таре ынкэпэцынат.
Господ още ми говори, казвайки: Видях тия люде, и, ето, те са коравовратни люде;
14 Ласэ-мэ сэ-й нимическ ши сэ ле штерг нумеле де суб черурь, яр пе тине те вой фаче ун ням май путерник ши май маре ла нумэр декыт попорул ачеста.’
остави Ме, за да ги изтребя и да излича името им под небето, а тебе ще направя народ по-силен и по-голям от тях.
15 М-ам ынторс ши м-ам коборыт де пе мунте, каре ера тот нумай фок, ку челе доуэ табле але легэмынтулуй ын амындоуэ мыниле меле.
И тъй, като се обърнах слязох от планината; а планината гореше в огън, и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.
16 М-ам уйтат, ши ятэ кэ пэкэтуисерэць ымпотрива Домнулуй Думнезеулуй востру, вэ фэкусерэць ун вицел турнат, вэ депэртасерэць курынд де ла каля пе каре в-о арэтасе Домнул.
Погледнах, и, ето, бяхте съгрешили против Господа вашия Бог, бяхте си направили излеяно теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ беше ви заповядал.
17 Ам апукат атунч челе доуэ табле, ле-ам арункат дин мыниле меле ши ле-ам сфэрымат суб окий воштри.
Тогава взех двете плочи та ги хвърлих из двете си ръце, и ги строших пред очите ви.
18 М-ам арункат ку фаца ла пэмынт ынаинтя Домнулуй, ка май ынаинте, патрузечь де зиле ши патрузечь де нопць, фэрэ сэ мэнынк ши фэрэ сэ бяу апэ, дин причина тутурор пэкателор пе каре ле сэвыршисерэць, фэкынд че есте рэу ынаинтя Домнулуй, ка сэ-Л мынияць.
После припаднах пред Господа, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради всичкия грях, чрез който съгрешихте като извършихте зло пред Господа та Го раздразнихте.
19 Кэч мэ ынгрозисем ла ведеря мынией ши урӂией де каре ера купринс Домнул ымпотрива воастрэ, пынэ аколо ынкыт воя сэ вэ нимичяскэ. Дар Домнул м-а аскултат ши де дата ачаста.
Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ се беше разгневил на вас да ви изтреби. Но тоя път Господ ме послуша.
20 Домнул, де асеменя, ера фоарте мыният ши пе Аарон, аша ынкыт воя сэ-л пярдэ, ши еу м-ам ругат атунч ши пентру ел.
Господ много се разгневи и на Аарона, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарона.
21 Ам луат вицелул пе каре-л фэкусерэць, исправа пэкатулуй востру, л-ам арс ын фок, л-ам сфэрымат пынэ с-а фэкут праф ши ам арункат прафул ачела ын пырыул каре курӂя дин мунте.
И взех гнева ви, телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих догде стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.
22 Апой, ла Табеера, ла Маса ши ла Киброт-Хатаава, вой ярэшь аць ацыцат мыния Домнулуй.
Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа.
23 Ши кынд в-а тримис Домнул де ла Кадес-Барня, зикынд: ‘Суици-вэ ши луаць ын стэпынире цара пе каре в-о дау!’ вой в-аць рэзврэтит ымпотрива порунчий Домнулуй Думнезеулуй востру, н-аць авут крединцэ ын Ел ши н-аць аскултат гласул Луй.
После, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и рече: Вървете наред та завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.
24 В-аць тот рэзврэтит ымпотрива Домнулуй де кынд вэ куноск.
От първия ден, откак ви познавам, вие сте били непокорни Господу.
25 М-ам арункат ку фаца ла пэмынт ынаинтя Домнулуй: патрузечь де зиле ши патрузечь де нопць м-ам арункат ку фаца ла пэмынт, пентру кэ Домнул спусесе кэ вря сэ вэ нимичяскэ.
И тъй, припадах пред Господа през ония четиридесет дена и четиридесет нощи, през които бях припаднал; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби.
26 М-ам ругат Домнулуй ши ам зис: ‘Стэпыне Доамне, ну нимичи пе попорул Тэу, моштениря Та пе каре ай рэскумпэрат-о ын мэримя Та, пе каре ай скос-о дин Еӂипт прин мына Та чя путерникэ.
Молех се Господу, както казвах: Господи Иеова, не изтребвай людете Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел из Египет със силна ръка.
27 Аду-ць аминте де робий тэй: Авраам, Исаак ши Иаков. Ну кэута ла ындэрэтничия ачестуй попор, ла рэутатя луй ши ла пэкатул луй,
Спомни слугите си Авраама, Исаака и Якова; не се взирай в упоритостта на тия люде, нито в нечестието им, нито в греха им,
28 ка ну кумва цара дин каре не-ай скос сэ зикэ: «Пентру кэ Домнул н-авя путере сэ-й дукэ ын цара пе каре ле-о фэгэдуисе ши пентру кэ-й ура, де ачея й-а скос ка сэ-й омоаре ын пустиу.»
да не би да рекат жителите на земята, из която си ни извел: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им бе обещал и понеже ги мразеше, за това ги изведе да ги погуби в пустинята.
29 Тотушь ей сунт попорул Тэу ши моштениря Та пе каре ай скос-о дин Еӂипт ку мына Та чя путерникэ ши ку брацул Тэу чел ынтинс.’
А пък те са Твои люде и Твое наследство, които си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.