Даниел 6
1 Дариус а гэсит ку кале сэ пунэ песте ымпэрэцие о сутэ доуэзечь де дрегэторь, каре требуяу сэ фие рэспындиць ын тоатэ ымпэрэция;
Видя се добре на Дария да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат из цялото царство,
2 а пус ын фрунтя лор трей кэпетений, ын нумэрул кэрора ера ши Даниел. Дрегэторий ачештя авяу сэ ле дя сокотялэ, ка ымпэратул сэ ну суфере ничо пагубэ.
и над тях трима председатели, един от които бе Даниил, за да дават тия сатрапи сметка на тях, и тъй царят да не губи.
3 Даниел ынсэ ынтречя пе тоате ачесте кэпетений ши пе дрегэторь, пентру кэ ын ел ера ун дух ыналт, ши ымпэратул се гындя сэ-л пунэ песте тоатэ ымпэрэция.
В това време тоя Даниил се отличаваше от другите председатели и сатрапи, защото имаше в него превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.
4 Атунч, кэпетенииле ши дрегэторий ау кэутат сэ афле чева асупра луй Даниел, ка сэ-л пыраскэ ын че привя требуриле ымпэрэцией. Дар н-ау путут сэ гэсяскэ нимик, ничун лукру вредник де мустраре, пентру кэ ел ера крединчос ши ну се гэся ничо грешялэ ла ел ши ничун лукру рэу.
Тогава председателите и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниила относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен, и в него не се намери никаква погрешка или вина.
5 Атунч, оамений ачештя ау зис: „Ну вом гэси ничун кувынт де плынӂере ымпотрива ачестуй Даниел, афарэ нумай дакэ ам гэси вреунул ын Леӂя Думнезеулуй луй!”
И тъй, тия човеци си рекоха: Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог.
6 Апой, ачесте кэпетений ши дрегэторий ачештя с-ау дус ку маре зарвэ ла ымпэрат ши й-ау ворбит аша: „Сэ трэешть вешник, ымпэрате Дариус!
Прочее, тия председатели и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив до века!
7 Тоате кэпетенииле ымпэрэцией, ынгрижиторий, дрегэторий, сфетничий ши кырмуиторий сунт де пэрере сэ се дя о порункэ ымпэрэтяскэ, ынсоцитэ де о аспрэ оприре, каре сэ спунэ кэ орьчине ва ынэлца тимп де трейзечь де зиле ругэчунь кэтре вреун думнезеу сау кэтре вреун ом, афарэ де тине, ымпэрате, ва фи арункат ын гроапа ку лей.
Всичките председатели на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха, решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дена, би отправил някаква просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете.
8 Акум, ымпэрате, ынтэреште оприря ши искэлеште порунка ачаста, пентру ка сэ ну се поатэ скимба дупэ леӂя мезилор ши першилор, каре, одатэ датэ, рэмыне нескимбатэ.”
Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената й форма, за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.
9 Ын урма челор де май сус, ымпэратул Дариус а скрис порунка ши оприря.
За това, цар Дарий подписа писмената забрана.
10 Кынд а афлат Даниел кэ с-а искэлит порунка, а интрат ын каса луй, унде ферестреле одэий де сус ерау дескисе ынспре Иерусалим, ши де трей орь пе зи ынӂенункя, се руга ши лэуда пе Думнезеул луй, кум фэчя ши май ынаинте.
А Даниил, щом се научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред.
11 Атунч, оамений ачештя ау дат нэвалэ ын касэ ши ау гэсит пе Даниел ругынду-се ши кемынд пе Думнезеул луй.
Тогава ония човеци се събраха демонстративно и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог.
12 Апой, с-ау ынфэцишат ынаинтя ымпэратулуй ши й-ау зис ку привире ла оприря ымпэрэтяскэ: „Н-ай скрис ту о оприре каре спуне кэ орьчине ва ынэлца, тимп де трейзечь де зиле, ругэчунь вреунуй думнезеу сау вреунуй ом, афарэ де тине, ымпэрате, сэ фие арункат ын гроапа ку лей?” Ымпэратул а рэспунс: „Лукрул ачеста есте адевэрат, дупэ леӂя мезилор ши першилор, каре ну се поате скимба!”
За това, приближиха се и говориха пред царя за царската забрана, като рекоха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дена би отправил просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.
13 Ей ау луат дин ноу кувынтул ши ау зис ымпэратулуй: „Даниел, унул дин принший де рэзбой ай луй Иуда, ну цине делок сяма де тине, ымпэрате, нич де оприря пе каре ай скрис-о ши ышь фаче ругэчуня де трей орь пе зи!”
Тогава отговаряйки, те рекоха пред церя: Оня Даниил, който е от пленените юдейци, не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася молбата си три пъти на ден.
14 Ымпэратул с-а мыхнит фоарте мулт кынд а аузит лукрул ачеста; с-а гындит кум ар путя сэ скапе пе Даниел ши, пынэ ла асфинцитул соарелуй, с-а трудит сэ-л скапе.
Тогава царят, като чу тия думи, наскърби се много, и тури присърце да отърве Даниила; и трудеше се до захождането на слънцето да го избави.
15 Дар оамений ачея ау стэруит де ымпэрат ши й-ау зис: „Сэ штий, ымпэрате, кэ, дупэ леӂя мезилор ши першилор, орьче оприре сау орьче порункэ ынтэритэ де ымпэрат ну се поате скимба!”
Тогава ония човеци се събраха при царя и му рекоха: Знай, царю, че е закон на мидяните и на персите какво никаква забрана или повеление, което царят постави, да не се изменява.
16 Атунч, ымпэратул а порунчит сэ адукэ пе Даниел ши сэ-л арунче ын гроапа ку лей. Ымпэратул а луат кувынтул ши а зис луй Даниел: „Думнезеул тэу, кэруя некурмат Ый служешть, сэ те скапе!”
Тогава царят заповяда та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки, рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.
17 Ау адус о пятрэ ши ау пус-о ла гура гропий. Ымпэратул а печетлуит-о ку инелул луй ши ку инелул май-марилор луй, ка сэ ну се скимбе нимик ку привире ла Даниел.
После, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени никакво намерение относно Даниила.
18 Ымпэратул с-а ынторс апой ын палатул сэу. А петрекут ноаптя фэрэ сэ мэнынче, ну и с-а адус ничо циитоаре ши н-а путут сэ доармэ.
Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен, нито остави да донесат пред него музикални инструменти; и сънят побягна от него.
19 Ын ревэрсатул зорилор ынсэ, ымпэратул с-а скулат ши с-а дус ын грабэ ла гроапа ку лей.
И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.
20 Ши, апропиинду-се де гроапэ, а кемат пе Даниел ку ун глас плынгэтор. Ымпэратул а луат кувынтул ши а зис луй Даниел: „Даниеле, робул Думнезеулуй челуй виу, а путут Думнезеул тэу, кэруя Ый служешть некурмат, сэ те скапе де лей?”
И като се приближи при рова извика с плачевен глас на Даниила: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?
21 Ши Даниел а зис ымпэратулуй: „Вешник сэ трэешть, ымпэрате!
Тогава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века!
22 Думнезеул меу а тримис пе ынӂерул Сэу ши а ынкис гура леилор, каре ну мь-ау фэкут ничун рэу, пентру кэ ам фост гэсит невиноват ынаинтя Луй. Ши нич ынаинтя та, ымпэрате, н-ам фэкут нимик рэу!”
Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение.
23 Атунч, ымпэратул с-а букурат фоарте мулт ши а порунчит сэ скоатэ пе Даниел дин гроапэ. Даниел а фост скос дин гроапэ ши ну с-а гэсит ничо ранэ пе ел, пентру кэ авусесе ынкредере ын Думнезеул сэу.
Тогава царят се зарадва много, и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог.
24 Ымпэратул а порунчит сэ адукэ пе оамений ачея каре пырысерэ пе Даниел. Ши ау фост арункаць ын гроапа ку лей ей, копиий лор ши невестеле лор; ши пынэ сэ ажунгэ ын фундул гропий, леий й-ау ши апукат ши ле-ау фэрымицат оаселе.
Тогава, по заповед на царя, докараха ония човеци, които бяха наклеветили Даниила, и хвърлиха тях, чадата им, и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете им надвиха и счупиха всичките им кости.
25 Дупэ ачея, ымпэратул Дариус а скрис о скрисоаре кэтре тоате попоареле, кэтре тоате нямуриле, кэтре оамений де тоате лимбиле каре локуяу ын тоатэ ымпэрэция: „Пачя сэ вэ фие датэ дин белшуг!
Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи, и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!
26 Порунческ ка, ын тоатэ ынтиндеря ымпэрэцией меле, оамений сэ се тямэ ши сэ се ынфрикошезе де Думнезеул луй Даниел. Кэч Ел есте Думнезеул чел виу ши Ел дэйнуеште вешник; ымпэрэция Луй ну се ва нимичи ничодатэ ши стэпыниря Луй ну ва авя сфыршит.
Издавам указ, щото в цялата държава, над която царувам, да треперят човеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото той е живият Бог, който е утвърден до века, и Неговото царство е царство, което няма да се разруши, и властта Му ще трае до край.
27 Ел избэвеште ши мынтуеште, Ел фаче семне ши минунь ын черурь ши пе пэмынт. Ел а избэвит пе Даниел дин гяреле леилор!”
Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, който отърва Даниил от силата на лъвовете.
28 Даниел а дус-о бине суб домния луй Дариус ши суб домния луй Чирус Персанул.
И тъй, тоя Даниил благоденстваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир.
