Даниел 4
1 „Небукаднецар, ымпэратул, кэтре тоате попоареле, нямуриле, оамений де тоате лимбиле, каре локуеск пе тот пэмынтул: Сэ авець мултэ паче!
Цар Навуходоносор към всичките племена, народи и езици, които живеят по цял свят - Мир да ви се умножи!
2 Ам гэсит ку кале сэ фак куноскуте семнеле ши минуниле пе каре ле-а фэкут Думнезеул чел Пряыналт фацэ де мине.
Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.
3 Кыт де марь сунт семнеле Луй ши кыт де путерниче сунт минуниле Луй! Ымпэрэция Луй есте о ымпэрэцие вешникэ, ши стэпыниря Луй дэйнуеште дин ням ын ням!
Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата му! Неговото царство е вечно царство, и Неговото владичество из род в род.
4 Еу, Небукаднецар, трэям лиништит ын каса мя ши феричит ын палатул меу.
Аз Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,
5 Ам висат ун вис каре м-а ынспэймынтат; гындуриле де каре ерам урмэрит ын патул меу ши веденииле духулуй меу мэ умпляу де гроазэ.
видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията на главата ми ме смутиха.
6 Ам порунчит атунч сэ адукэ ынаинтя мя пе тоць ынцелепций Бабилонулуй ка сэ-мь тылкуяскэ висул.
За това, издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци, за да ми явят значението на съня.
7 Ындатэ ау венит врэжиторий, чититорий ын стеле, халдеений ши гичиторий. Ле-ам спус висул, ши ну ми л-ау путут тылкуи.
Тогава влязоха врачовете, вражарите, халдейците, и астролозите, и аз разказах съня си пред тях; но не можаха да ми явят значението му.
8 Ла урмэ де тот, с-а ынфэцишат ынаинтя мя Даниел, нумит Белтшацар дупэ нумеле думнезеулуй меу ши каре аре ын ел духул думнезеилор челор сфинць. Й-ам спус висул ши ам зис:
А най- после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар по името на моя бог, и в когото е духът на светите богове; и аз разказах съня пред него, като рекох:
9 ‘Белтшацаре, кэпетения врэжиторилор, штиу кэ ай ын тине духул думнезеилор сфинць ши кэ пентру тине ничо тайнэ ну есте гря, деч тылкуеште-мь веденииле пе каре ле-ам авут ын вис.
Валтасасаре, началниче на врачовете, понеже узнах, че духът на светите богове е в тебе, и че никаква тайна не е мъчна за тебе, обясни ми виденията на съня, който видях, и кажи ми значението му.
10 Ятэ веденииле каре мь-ау трекут прин кап кынд ерам ын пат. Мэ уйтам ши ятэ кэ ын мижлокул пэмынтулуй ера ун копак фоарте ыналт.
Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах, и ето дърво всред света, на което височината бе голяма.
11 Копакул ачеста с-а фэкут маре ши путерник, вырфул луй се ынэлца пынэ ла черурь ши се ведя де ла марӂиниле ынтрегулуй пэмынт.
Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето, и то се виждаше до краищата на целия свят.
12 Фрунза луй ера фрумоасэ ши авя роаде мулте; ын ел се гэся хранэ пентру тоць; фяреле кымпулуй се адэпостяу суб умбра луй, пэсэриле черулуй ышь фэчяу куйбул ын рамуриле луй ши орьче фэптурэ вие се хрэня дин ел.
Листата му бяха хубави, плодът му изобилен, и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни, и на клоновете му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.
13 Ын веденииле каре-мь тречяу прин кап ын патул меу, мэ уйтам ши ятэ кэ с-а коборыт дин черурь ун стрэжер сфынт.
Видях във виденията на главата си на леглото си, и ето, един свет страж слезе от небето,
14 Ел а стригат ку путере ши а ворбит аша: «Тэяць копакул ши рупець рамуриле; скутураци-й фрунза ши рисипиць роаделе; фугэриць фяреле де суб ел ши пэсэриле дин рамуриле луй!
и извика със силен глас, казвайки така: Отсечете дървото и изсечете клоновете му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека бягат животните изпод него, и птиците от клоновете му;
15 Дар трункюл ку рэдэчиниле луй лэсаци-л ын пэмынт ши легаци-л ку ланцурь де фер ши де арамэ ын ярба де пе кымп, ка сэ фие удат де роуа черулуй ши сэ фие ла ун лок ку фяреле ын ярба пэмынтулуй.
обаче оставете в земята пъна с корените му всред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесна роса, и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;
16 Инима луй де ом и се ва префаче ынтр-о инимэ де фярэ ши вор трече шапте времурь песте ел.
нека се измени човешкото му сърце, и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена.
17 Хотэрыря ачаста а фост луатэ ын сфатул стрэжерилор ши пусэ ла кале ынаинтя сфинцилор, ка сэ штие чей вий кэ Чел Пряыналт стэпынеште песте ымпэрэция оаменилор, кэ о дэ куй ый плаче ши ыналцэ ын еа пе чел май де жос динтре оамень!»
Тая присъда е по заповед от стражите, и делото на думата на светите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на човеците, дава го комуто ще, и поставя над него най-нищожният измежду човеците.
18 Ятэ висул пе каре л-ам висат еу, ымпэратул Небукаднецар. Ту, Белтшацар, тылкуеште-л, фииндкэ тоць ынцелепций дин ымпэрэция мя ну пот сэ ми-л тылкуяскэ; ту ынсэ поць, кэч ай ын тине духул думнезеилор сфинць.’
Тоя сън видях аз цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, кажи значението му; защото ни един от мъдреците на царството ми не може да ми яви значението; а ти можеш, защото духът на светите богове е в тебе.
19 Атунч, Даниел, нумит Белтшацар, а рэмас уймит о клипэ ши гындуриле луй ыл тулбурау. Ымпэратул а луат дин ноу кувынтул ши а зис: ‘Белтшацаре, сэ ну те тулбуре висул ши тылкуиря!’ Ши Белтшацар а рэспунс: ‘Домнул меу, висул ачеста сэ фие пентру врэжмаший тэй ши тылкуиря луй, пентру потривничий тэй!
Тогава Даниил, чието име бе Валтасасар, остана смаян за малко, и размишленията му го смущаваха. Царят продумайки, рече: Валтасасаре, да те не смущава сънят или значението му. Валтасасар рече в отговор: Господарю мой, сънят нека бъде върху ония, които те мразят, и това, което означава, върху неприятелите ти!
20 Копакул пе каре л-ай вэзут, каре се фэкусе атыт де маре ши путерник ынкыт и се ынэлца вырфул пынэ ла черурь ши се ведя де ла тоате капетеле пэмынтулуй,
Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето, и което се виждало от целия свят,
21 копакул ачеста, а кэруй фрунзэ ера аша де фрумоасэ ши каре авя роаде атыт де мулте ши ын каре ера хранэ пентру тоць, суб каре се адэпостяу фяреле кымпулуй ши ын рамуриле кэруя ышь фэчяу куйбул пэсэриле черулуй,
чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни, и по клоновете на което се подсланяли небесните птици,
22 ешть ту, ымпэрате, каре ай ажунс маре ши путерник, а кэруй мэриме а крескут ши с-а ынэлцат пынэ ла черурь ши а кэруй стэпынире се ынтинде пынэ ла марӂиниле пэмынтулуй.
това дърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето, и владичеството ти до края на света.
23 Ымпэратул а вэзут пе ун стрэжер сфынт коборынду-се ши зикынд: «Тэяць копакул ши нимичици-л, дар трункюл ку рэдэчиниле луй лэсаци-л ын пэмынт ши легаци-л ку ланцурь де фер ши де арамэ ын ярба де пе кымп, ка сэ фие удат де роуа черулуй ши сэ стя ла ун лок ку фяреле кымпулуй пынэ вор трече шапте времурь песте ел.»
А дето царят е видял един свет страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то със железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека бъде участта му с полските животни, докато така минат над него седем времена,
24 Ятэ тылкуиря ачестуй фапт, ымпэрате, ятэ хотэрыря Челуй Пряыналт, каре се ва ымплини асупра домнулуй меу, ымпэратул.
ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което постигна господаря ми царя, е
25 Те вор изгони дин мижлокул оаменилор, вей локуи ла ун лок ку фяреле кымпулуй ши ыць вор да сэ мэнынчь ярбэ ка ла бой; вей фи удат де роуа черулуй ши шапте времурь вор трече песте тине, пынэ вей куноаште кэ Чел Пряыналт стэпынеште песте ымпэрэция оаменилор ши о дэ куй вря.
да бъдеш изгонен измежду човеците, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата, и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, догдето познаеш, че Всевишният владее в царството на човеците, и го дава комуто ще.
26 Порунка сэ ласе трункюл ку рэдэчиниле копакулуй ынсямнэ кэ ымпэрэция та ыць ва рэмыне цие ындатэ че вей рекуноаште стэпыниря Челуй че есте ын черурь.
А дето се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ти ще бъде обезпечено щом признаеш, че небесата владеят.
27 Де ачея, ымпэрате, плакэ-ць сфатул меу! Пуне капэт пэкателор тале ши трэеште ын неприхэнире, рупе-о ку нелеӂюириле тале ши ай милэ де чей ненорочиць, ши поате кэ ци се ва прелунӂи феричиря!’
Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене на правда, и беззаконията си чрез правене благодеяния на бедните, негли се продължи благоденствието ти.(Или: се прости престъплението ти)
28 Тоате ачесте лукрурь с-ау ымплинит асупра ымпэратулуй Небукаднецар.
Всичко това постигна цар Навуходоносора.
29 Дупэ доуэспрезече лунь, пе кынд се плимба пе акоперишул палатулуй ымпэрэтеск дин Бабилон,
В края на дванадесет месеца, като ходеше по царския палат у Вавилон,
30 ымпэратул а луат кувынтул ши а зис: ‘Оаре ну есте ачеста Бабилонул чел маре пе каре ми л-ам зидит еу, ка лок де шедере ымпэрэтяскэ, прин путеря богэцией меле ши спре слава мэрецией меле?’
царят проговори, казвайки: Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!
31 Ну се сфыршисе ынкэ ворба ачаста а ымпэратулуй, ши ун глас с-а коборыт дин чер ши а зис: ‘Афлэ, ымпэрате Небукаднецар, кэ ци с-а луат ымпэрэция!
Думата бе още в устата на царя, и глас дойде от небесата, който рече: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе;
32 Те вор изгони дин мижлокул оаменилор ши вей локуи ла ун лок ку фяреле кымпулуй; ыць вор да сэ мэнынчь ярбэ ка ла бой ши вор трече песте тине шапте времурь пынэ вей рекуноаште кэ Чел Пряыналт стэпынеште песте ымпэрэция оаменилор ши кэ о дэ куй вря!’
и ще бъдеш изгонен измежду човеците, между полските животни ще бъде жилището ти, и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, додето признаеш, че Всевишният владее над царството на човеците, и го дава комуто ще.
33 Кяр ын клипа ачея с-а ымплинит кувынтул ачела асупра луй Небукаднецар. А фост изгонит дин мижлокул оаменилор, а мынкат ярбэ ка боий, трупул й-а фост удат де роуа черулуй пынэ й-а крескут пэрул ка пенеле вултурулуй ши унгииле ка гяреле пэсэрилор.
В същия час това нещо се изпълни над Навуходоносора; той бе изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, додето космите му пораснаха като пера на орли, и ноктите му като на птици.
34 Дупэ тречеря времий сорочите, еу, Небукаднецар, ам ридикат окий спре чер ши мь-а венит ярэшь минтя ла лок. Ам бинекувынтат пе Чел Пряыналт, ам лэудат ши слэвит пе Чел че трэеште вешник, Ачела а кэруй стэпынире есте вешникэ ши а кэруй ымпэрэцие дэйнуеште дин ням ын ням.
А в края на тия дни аз Навуходоносор повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна като благослових Всевишния и похвалих и прославих Оногова, който живее до века, понеже владичеството Му е вечно владичество, и царството Му из род в род;
35 Тоць локуиторий пэмынтулуй сунт о нимика ынаинтя Луй; Ел фаче че вря ку оастя черурилор ши ку локуиторий пэмынтулуй ши нимень ну поате сэ стя ымпотрива мыний Луй, нич сэ-Й зикэ: ‘Че фачь?’
пред Него всичките земни жители се считат като нищо; по волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му, или да Му каже - Що правиш Ти?
36 Ын время ачея, мь-а венит минтя ынапой; слава ымпэрэцией меле, мэреция ши стрэлучиря мя ми с-ау дат ынапой; сфетничий ши май-марий мей дин ноу м-ау кэутат; ам фост пус ярэшь песте ымпэрэция мя ши путеря мя а крескут.
И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и светлостта ми; защото съветниците ми и големците ми ме търсеха, закрепих се на царството си, и ми се притури превъзходно величие.
37 Акум, еу, Небукаднецар, лауд, ыналц ши слэвеск пе Ымпэратул черурилор, кэч тоате лукрэриле Луй сунт адевэрате, тоате кэиле Луй сунт дрепте ши Ел поате сэ смеряскэ пе чей че умблэ ку мындрие!”
Сега аз Навуходоносор хваля, превъзнасям, и славя небесния Цар; защото всичко, що върши е с вярност, и пътищата му са справедливи; а Той може да смири ония, които ходят горделиво.
