Фаптеле 18

1 Дупэ ачея, Павел а плекат дин Атена ши с-а дус ла Коринт.

Подир това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,

2 Аколо, а гэсит пе ун иудеу нумит Акуила, де ням дин Понт, венит де курынд дин Италия, ку невастэ-са Присчила, деоарече Клаудиу порунчисе ка тоць иудеий сэ плече дин Рома. А венит ла ей.

О А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;

3 Ши, фииндкэ авя ачелашь мештешуг, а рэмас ла ей ши лукрау – месерия лор ера фачеря кортурилор.

И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

4 Павел ворбя ын синагогэ ын фиекаре зи де Сабат ши ындуплека пе иудей ши пе гречь.

И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.

5 Дар кынд ау венит Сила ши Тимотей дин Мачедония, Павел с-а дедат ын тотул проповэдуирий ши доведя иудеилор кэ Исус есте Христосул.

А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел се притесняваше от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.

6 Фииндкэ иудеий и се ымпотривяу ши-л батжокоряу, Павел шь-а скутурат хайнеле ши ле-а зис: „Сынӂеле востру сэ кадэ асупра капулуй востру; еу сунт курат. Де акум ынколо, мэ вой дуче ла нямурь.”

Но понеже те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам между езичниците.

7 Ши дупэ че а ешит де аколо, а интрат ын каса унуй ом темэтор де Думнезеу, нумит Иуст, а кэруй касэ ера вечинэ ку синагога.

И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.

8 Дар Крисп, фрунташул синагоӂий, а крезут ын Домнул ымпреунэ ку тоатэ каса луй. Ши мулць динтре коринтень, каре аузисерэ пе Павел, ау крезут ши ей ши ау фост ботезаць.

А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от Коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

9 Ноаптя, Домнул а зис луй Павел ынтр-о ведение: „Ну те теме, чи ворбеште ши ну тэчя,

И Господ каза на Павла нощя във видение: Не не бой се, но говори и не млъквай;

10 кэчЕу сунт ку тине ши нимень ну ва пуне мына пе тине ка сэ-ць факэ рэу; ворбеште, фииндкэ ам мулт нород ын ачастэ четате.”

защото аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.

11 Аич а рэмас ун ан ши шасе лунь ши ынвэца принтре коринтень Кувынтул луй Думнезеу.

И той преседя там година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.

12 Пе кынд ера Галион кырмуитор ал Ахаей, иудеий с-ау ридикат ку ун гынд ымпотрива луй Павел, л-ау дус ынаинтя скаунулуй де жудекатэ

А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището, и казаха:

13 ши ау зис: „Омул ачеста ацыцэ пе оамень сэ се ынкине луй Думнезеу ынтр-ун фел каре есте ымпотрива Леӂий.”

Тоя убеждава човеците да се кланят на Бога несъгласно закона.

14 Павел воя сэ ынчапэ ворба, кынд Галион а зис иудеилор: „Дакэ ар фи ворба де врео фаптэ ря сау де врео блестемэцие, в-аш аскулта дупэ кувиинцэ, иудеилор!

Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се би трябвало да ви търпя;

15 Дар, дакэ есте ворба де неынцелеӂерь асупра унуй кувынт, асупра унор нуме ши асупра Леӂий воастре, тряба воастрэ; еу ну вряу сэ фиу жудекэтор песте ачесте лукрурь.”

но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.

16 Ши й-а алунгат де ла скаунул де жудекатэ.

И изпъди ги от съдилището.

17 Атунч, ау пус тоць мына пе Состен, фрунташул синагоӂий, ши-л бэтяу ынаинтя скаунулуй де жудекатэ, фэрэ ка луй Галион сэ-й песе.

Тогава те всички хванаха началника на Синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион, не искаше и да знае за това.

18 Павел а май рэмас дестул де мултэ време ын Коринт. Ын урмэ, шь-а луат зиуа бунэ де ла фраць ши а плекат ку корабия спре Сирия, ымпреунэ ку Присчила ши Акуила, дупэ че шь-а тунс капул ын Кенкрея, кэч фэкусе о журуинцэ.

А Павел, след като поседя там още доволно време, прости се с братята си, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.

19 Ау ажунс ын Ефес; ши Павел а лэсат аколо пе ынсоциторий луй. А интрат ын синагогэ ши а стат де ворбэ ку иудеий,

Като стигнаха Ефес, той ги остави там, а сам влезе в Синагогата и разискваше с юдеите.

20 каре л-ау ругат сэ рэмынэ ла ей май мултэ време. Ел ынсэ н-а воит,

но се прости с тях, казвайки; Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.

21 чи шь-а луат рэмас-бун де ла ей ши а зис: „Требуе нумайдекыт ка сэрбэтоаря каре вине с-о фак ын Иерусалим. Дакэ ва вои Думнезеу, мэ вой ынтоарче ярэшь ла вой.” Ши а плекат дин Ефес.

А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;

22 С-а дат жос дин корабие ын Чезарея, с-а суит ла Иерусалим ши, дупэ че а урат де бине Бисеричий, с-а коборыт ын Антиохия.

И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата и после слезе в Антиохия.

23 Дупэ че а петрекут кытэва време ын Антиохия, Павел а плекат ши а стрэбэтут дин лок ын лок цинутул Галатией ши Фриӂией, ынтэринд пе тоць ученичий.

И като поседя там няколко време, излезе и обикаляше наред Галатийската и Фригийската страна та утвърждаваше всичките ученици.

24 Ла Ефес, а венит ун иудеу нумит Аполо, де ням дин Александрия. Омул ачеста авя дарул ворбирий ши ера таре ын Скриптурь.

И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

25 Ел ера ынвэцат ын че привеште Каля Домнулуй, авя ун дух ынфокат ши ворбя ши ынвэца амэнунцит пе оамень деспре Исус, мэкар кэ ну куноштя декыт ботезул луй Иоан.

Той беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса то а познаваше само Йоановото кръщение,

26 А ынчепут а ворби ку ындрэзнялэ ын синагогэ. Акуила ши Присчила, кынд л-ау аузит, л-ау луат ла ей ши й-ау арэтат май ку де-амэнунтул Каля луй Думнезеу.

Той почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

27 Фииндкэ ел воя сэ трякэ ын Ахая, фраций л-ау ымбэрбэтат сэ се дукэ ши ау скрис ученичилор сэ-л примяскэ бине. Кынд а ажунс, а ажутат мулт, прин харул луй Думнезеу, пе чей че крезусерэ,

И когато се канеше да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;

28 кэч ынфрунта ку путере пе иудей ынаинтя нородулуй ши ле доведя дин Скриптурь кэ Исус есте Христосул.

защото силно опровергаваше юдеите, и то публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.