2 Самуел 22
1 Давид а ындрептат кэтре Домнул кувинтеле ачестей кынтэрь дупэ че Домнул л-а избэвит дин мына тутурор врэжмашилор луй ши дин мына луй Саул.
Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
2 Ел а зис: „Домнул есте стынка мя, четэцуя мя, Избэвиторул меу.
и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
3 Думнезеу есте стынка мя ла каре гэсеск ун адэпост, скутул меу ши путеря каре мэ мынтуеште, турнул меу чел ыналт ши скэпаря мя. Мынтуиторуле, Ту мэ скапь де силничие!
Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
4 Еу кем пе Домнул чел вредник де лаудэ ши сунт избэвит де врэжмаший мей.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 Кэч валуриле морций мэ ынконжурасерэ, шувоаеле нимичирий мэ ынспэймынтасерэ,
Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха (Sheol h7585)
7 Ын стрымтораря мя, ам кемат пе Домнул, ам кемат пе Думнезеул меу; дин локашул Луй, Ел мь-а аузит гласул ши стригэтул меу а ажунс ла урекиле Луй.
В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
8 Атунч, пэмынтул с-а кутремурат ши с-а клэтинат, темелииле черулуй с-ау мишкат ши с-ау згудуит, пентру кэ Ел Се мыниясе.
Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
9 Фум се ридика дин нэриле Луй ши ун фок мистуитор ешя дин гура Луй: кэрбунь априншь цышняу дин еа.
Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
10 А плекат черуриле ши С-а коборыт: ун нор грос ера суб пичоареле Луй.
Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
11 Кэлэря пе ун херувим ши збура, веня пе арипиле вынтулуй;
Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
12 ера ынконжурат ку ынтунерикул ка ши ку ун корт, ера ынконжурат ку грэмезь де апе ши ку норь ынтунекошь.
Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 Дин стрэлучиря каре ера ынаинтя Луй скынтеяу кэрбунь де фок.
От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
14 Домнул а тунат дин черурь, Чел Пряыналт а фэкут сэ-Й рэсуне гласул;
Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
15 а арункат сэӂець ши а рисипит пе врэжмаший мей, а арункат фулӂерул ши й-а пус пе фугэ.
И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
16 Фундул мэрий с-а вэзут, темелииле лумий ау фост дескоперите де мустраря Домнулуй, де вуетул суфлэрий нэрилор Луй.
Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
17 Ел Шь-а ынтинс мына де сус, дин ынэлциме, м-а апукат, м-а скос дин апеле челе марь;
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
18 м-а избэвит де потривникул меу чел путерник, де врэжмаший мей каре ерау май тарь декыт мине.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
19 Ей мэ принсесерэ ын зиуа стрымторэрий меле, дар Домнул а фост сприжиниторул меу,
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
20 Ел м-а скос ла лок ларг. Ел м-а мынтуит, пентру кэ мэ юбеште.
И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
21 Домнул мь-а рэсплэтит дупэ невиновэция мя, мь-а фэкут дупэ курэция мынилор меле;
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
22 кэч ам пэзит кэиле Домнулуй, ну м-ам фэкут виноват фацэ де Думнезеул меу.
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 Тоате порунчиле Луй ау фост ынаинтя мя ши ну м-ам депэртат де ла леӂиле Луй.
Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
24 Ам фост фэрэ винэ ынаинтя Луй, м-ам пэзит де фэрэделеӂя мя.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
25 Де ачея, Домнул мь-а рэсплэтит невиновэция мя дупэ курэция мя ынаинтя Луй.
Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
26 Ку чел бун Ту ешть бун, ку омул дрепт Те порць дупэ дрептате,
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
27 ку чел курат ешть курат, ку чел ындэрэтник Те порць дупэ ындэрэтничия луй.
Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
28 Ту мынтуешть пе попорул каре се смереште, ши ку привиря Та коборь пе чей мындри.
Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
29 Да, Ту ешть лумина мя, Доамне! Домнул луминязэ ынтунерикул меу.
Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
30 Ку Тине мэ нэпустеск асупра уней ошть ынармате, ку Думнезеул меу сар песте зид.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
31 Кэиле луй Думнезеу сунт десэвыршите, Кувынтул Домнулуй есте курэцит; Ел есте ун скут пентру тоць чей че каутэ адэпост ын Ел.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
32 Кэч чине есте Думнезеу, афарэ де Домнул? Ши чине есте о стынкэ, афарэ де Думнезеул ностру?
Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
33 Думнезеу есте четэцуя мя чя таре ши Ел мэ кэлэузеште пе каля чя дряптэ.
Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
34 Ел ымь фаче пичоареле ка але чербоайчелор ши Ел мэ ашазэ пе локуриле меле челе ыналте.
Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
35 Ымь депринде мыниле ла луптэ ши брацеле меле ынтинд аркул де арамэ.
Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
36 Ту ымь дай скутул мынтуирий Тале ши ажунг маре прин бунэтатя Та.
Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
37 Лэрӂешть друмул суб паший мей ши пичоареле меле ну се клатинэ.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
38 Урмэреск пе врэжмаший мей ши-й нимическ, ну мэ ынторк пынэ ну-й нимическ.
Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
39 Ый нимическ, ый здробеск, де ну се май скоалэ; кад суб пичоареле меле.
Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
40 Ту мэ ынчинӂь ку путере пентру луптэ, рэпуй суб мине пе потривничий мей.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
41 Фачь пе врэжмаший мей сэ дя досул ынаинтя мя ши нимическ пе чей че мэ урэск.
Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
42 Се уйтэ ын журул лор ши ну-й чине сэ-й скапе. Стригэ кэтре Домнул, дар ну ле рэспунде!
Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
43 Ый писез ка пулберя пэмынтулуй, ый здробеск, ый калк ын пичоаре, ка нороюл де пе улице.
Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
44 Мэ скапь дин неынцелеӂериле попорулуй меу; мэ пэстрезь дрепт кэпетение а нямурилор; ун попор пе каре ну-л куноштям ымь есте супус.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
45 Фиий стрэинулуй мэ лингушеск; мэ аскултэ ла чя динтый порункэ.
Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
46 Фиий стрэинулуй лешинэ де ла инимэ, тремурэ кынд ес дин четэцуе.
Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
47 Трэяскэ Домнул ши бинекувынтатэ сэ фие Стынка мя! Ынэлцат сэ фие Думнезеу, Стынка мынтуирий меле,
Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 Думнезеу, каре есте рэзбунэторул меу, каре-мь супуне попоареле
Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
49 ши каре мэ фаче сэ скап де врэжмаший мей! Ту мэ ыналць май пресус де потривничий мей, мэ избэвешть де омул асупритор.
И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
50 Де ачея Те вой лэуда принтре нямурь, Доамне, ши вой кынта спре слава Нумелуй Тэу!
Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
51 Ел дэ марь избэвирь ымпэратулуй Сэу ши аратэ милэ унсулуй Сэу: луй Давид ши семинцей луй пентру тотдяуна.”
Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
