2 Ымпэрацилор 22
1 Иосия авя опт ань кынд с-а фэкут ымпэрат ши а домнит трейзечь ши уну де ань ла Иерусалим. Мама са се кема Иедида, фата луй Адая, дин Боцкат.
Иосия бе осем години на възраст когато се възцари, и царува в Ерусалим тридесет и една година; а името на майка му бе Иедида, дъщаря на Адаия от Васкат.
2 Ел а фэкут че есте бине ынаинтя Домнулуй ши а умблат ын тоатэ каля татэлуй сэу Давид; ну с-а абэтут де ла еа нич ла дряпта, нич ла стынга.
Той върши това, което бе право пред Господа, като ходи напълно в пътя на баща си Давида, баз да се отклони на дясно или на ляво.
3 Ын анул ал оптспрезечеля ал ымпэратулуй Иосия, ымпэратул а тримис ын Каса Домнулуй пе Шафан, логофэтул, фиул луй Ацалия, фиул луй Мешулам. Ел й-а зис:
И в осемнадесетата година на цар Иосия, царят прати в Господния дом секретаря Сафан, син на Азалия, Месуламовия син, и му каза:
4 „Суе-те ла мареле преот Хилкия ши спуне-й сэ стрынгэ арӂинтул адус ын Каса Домнулуй, пе каре л-ау примит де ла попор чей че пэзеск прагул.
Иди при първосвещеника Холкия та му речи да изброи внесените в Господния дом пари, които врътърите са събрали от людете,
5 Сэ се дя арӂинтул ачеста ын мыниле мештерилор ынсэрчинаць ку лукраря ын Каса Домнулуй. Ши сэ-л дя челор че лукрязэ ла дреӂеря стрикэчунилор Касей Домнулуй,
и нека ги предадат в ръката на работниците; които надзирават Господния дом; а а те нека ги дадат на работниците, които са в Господния дом, за да поправят разваленото на дома,
6 ануме: дулгерилор, зидарилор ши петрарилор, пентру кумпэрэтуриле де лемн ши де петре чоплите требуитоаре пентру дреӂеря стрикэчунилор касей.
на дърводелците, на строителите и на зидарите, - за да купят дървета и дялани камъни за да поправят дома.
7 Дар сэ ну ли се чарэ сокотялэ де арӂинтул дат ын мыниле лор, кэч ей лукрязэ чинстит.”
Обаче, не държаха с тях никаква сметка за предаваните в ръцете им пари, защото постъпваха честно.
8 Атунч, мареле преот Хилкия а зис луй Шафан, логофэтул: „Ам гэсит картя леӂий ын Каса Домнулуй.” Ши Хилкия а дат картя луй Шафан, ши Шафан а читит-о.
Тогава първосвещеникът Хелкия каза на секретаря Сафан: Намерих книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафана, който я прочете.
9 Апой, логофэтул Шафан с-а дус сэ дя сокотялэ ымпэратулуй ши а зис: „Служиторий тэй ау стрынс арӂинтул каре се афла ын касэ ши л-ау дат ын мыниле мештерилор ынсэрчинаць ку фачеря лукрэрий ын Каса Домнулуй.”
И секретарят Сафан отиде при царя и доложи на царя, казвайки: Слугите ти иждивиха парите, които намериха в дома, като ги предадоха в ръката на работниците, които надзирават Господния дом.
10 Шафан, логофэтул, а май спус ымпэратулуй: „Преотул Хилкия мь-а дат о карте.” Ши Шафан а читит-о ынаинтя ымпэратулуй.
Тоже секретарят Сафан извески на царя, казвайки: Свещеник Хелкия ми даде една книха. И Сафан я прочете пред царя.
11 Кынд а аузит ымпэратул кувинтеле дин картя леӂий, шь-а сфышият хайнеле.
А царят, като чу думите на книгата на закона, раздра дрехите си.
12 Ши ымпэратул а дат порунка ачаста преотулуй Хилкия, луй Ахикам, фиул луй Шафан, луй Акбор, фиул луй Мика, луй Шафан, логофэтул, ши луй Асая, служиторул ымпэратулуй:
Тогава царят заповадя на свещеника Хелкия, на Ахикама Сафановия син, на Аховора Михеевия син, на секретаря Сафан, и на царския слуга Асаия, казвайки:
13 „Дучеци-вэ ши ынтребаць пе Домнул пентру мине, пентру попор ши пентру Иуда, ку привире ла кувинтеле кэрций ачестея каре с-а гэсит, кэч маре есте мыния Домнулуй, каре с-а апринс ымпотрива ноастрэ, пентру кэ пэринций ноштри н-ау аскултат де кувинтеле кэрций ачестея ши н-ау ымплинит тот че не есте порунчит ын еа.”
Идете, допитайте се до Господа за мене, за людете и за целия Юда, относно думите на тая книга, който се намери; защото голям е Господният гняв, който е пламнал против нас, понеже бащите ни не послушаха думите на тая книга та да постъпват напълно според както е писано за нас.
14 Преотул Хилкия, Ахикам, Акбор, Шафан ши Асая с-ау дус ла пророчица Хулда, неваста луй Шалум, фиул луй Тиква, фиул луй Хархас, пэзиторул вешминтелор. Еа локуя ла Иерусалим, ын чялалтэ махала а четэций. Дупэ че й-ау ворбит,
И така, свещеник Хелкия, Ахикам, Аховор, Сафан и Асаия отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те говориха с нея.
15 еа ле-а зис: „Аша ворбеште Домнул Думнезеул луй Исраел: ‘Спунець омулуй каре в-а тримис ла мине:
И тя им рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до Мене:
16 «Аша ворбеште Домнул: ‹Ятэ, вой тримите ненорочирь асупра локулуй ачестуя ши асупра локуиторилор луй, дупэ тоате кувинтеле кэрций пе каре а читит-о ымпэратул луй Иуда.
Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам злото на това място и на жителите му, според всичко което е писано в книгата, която Юдовият цар е прочел.
17 Пентру кэ М-ау пэрэсит ши ау адус тэмые алтор думнезей, мыниинду-Мэ прин тоате лукрэриле мынилор лор, мыния Мя с-а апринс ымпотрива локулуй ачестуя ши ну се ва стинӂе.›»
Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всичките дала на ръцате си, затова гневът Ми ще пламне против това място, и няма да угасне.
18 Дар сэ спунець ымпэратулуй луй Иуда, каре в-а тримис сэ ынтребаць пе Домнул: «Аша ворбеште Домнул Думнезеул луй Исраел деспре кувинтеле пе каре ле-ай аузит:
Но на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Гостпод Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул:
19 ‹Пентру кэ ци с-а мишкат инима, пентру кэ те-ай смерит ынаинтя Домнулуй кынд ай аузит че ам спус ымпотрива ачестуй лок ши ымпотрива локуиторилор луй, каре вор ажунӂе де спаймэ ши де блестем, ши пентру кэ ць-ай сфышият хайнеле ши ай плынс ынаинтя Мя, ши Еу ам аузит›, зиче Домнул.
Понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат за проклетия, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.
20 ‹Де ачея, ятэ, те вой адэуга ла пэринций тэй, вей фи адэугат ын паче ын мормынтул тэу ши ну-ць вор ведя окий тоате ненорочириле пе каре ле вой адуче асупра локулуй ачестуя.›»’” Ей ау адус ымпэратулуй рэспунсул ачеста.
Ето, прочее, Аз ще те прибера при бащите ти, и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от всичкото зло, което ще докарам на това място. И те доложиха на царя.
