2 Ымпэрацилор 19
1 Кынд а аузит ымпэратул Езекия лукрул ачеста, шь-а сфышият хайнеле, с-а акоперит ку ун сак ши с-а дус ын Каса Домнулуй.
А когато цар Езекия че думите му, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.
2 А тримис пе Елиаким, кэпетения касей ымпэратулуй, пе Шебна, логофэтул, ши пе преоций чей май бэтрынь, акопериць ку сачь, ла пророкул Исая, фиул луй Амоц.
И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.
3 Ши й-ау зис: „Аша ворбеште Езекия: ‘Зиуа ачаста есте о зи де неказ, де педяпсэ ши де окарэ, кэч копиий сунт апроапе сэ ясэ дин пынтечеле мамей, ши ну есте путере пентру наштере.
И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скраб, на изобличение и на оскърбление е тия ден, защото настана часа да се родят децата, но няма сила за раждане.
4 Поате кэ Домнул Думнезеул тэу а аузит тоате кувинтеле луй Рабшаке, пе каре л-а тримис ымпэратул Асирией, стэпынул сэу, сэ батжокоряскэ пе Думнезеул чел виу ши поате кэ Домнул Думнезеул тэу ыл ва педепси пентру кувинтеле пе каре ле-а аузит. Ыналцэ дар о ругэчуне пентру чейлалць каре ау май рэмас.’”
Може би Господ твоят Бог ще чуе всичките думи на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу; затова, възнеси молба за остатъка що е ицелял.
5 Служиторий ымпэратулуй Езекия с-ау дус дар ла Исая.
И тай слугите на цар Езекия отидоха при Исаия.
6 Ши Исая ле-а зис: „Ятэ че сэ спунець стэпынулуй востру: ‘Аша ворбеште Домнул: «Ну те сперия де кувинтеле пе каре ле-ай аузит ши прин каре М-ау батжокорит служиторий ымпэратулуй Асирией.
И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си: Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слегите на асирийския цар Ме похулиха.
7 Вой пуне ын ел ун дух каре ыл ва фаче ка, ла аузул уней вешть пе каре о ва прими, сэ се ынтоаркэ ын цара луй ши-л вой фаче сэ кадэ учис де сабие ын цара луй.»’”
Ето, Аз ще туря в него такъв дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.
8 Рабшаке, плекынд, а гэсит пе ымпэратул Асирией луптынд ымпотрива Либней, кэч афласе де плекаря луй дин Лакис.
И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той земинал от Лахис.
9 Атунч, ымпэратул Асирией а примит о весте ку привире ла Тирхака, ымпэратул Етиопией. И с-а спус: „Ятэ кэ ачела а порнит ку рэзбой ымпотрива та.” Ши ымпэратул Асирией а тримис соль дин ноу луй Езекия, зикынд:
И царят, когато чу да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл да воюва против тебе, прати пак посланици до Езекия, казвайки:
10 „Аша сэ ворбиць луй Езекия, ымпэратул луй Иуда: ‘Сэ ну те ыншеле Думнезеул тэу, ын каре те ынкрезь, зикынд: «Иерусалимул ну ва фи дат ын мыниле ымпэратулуй Асирией.»
Така да годорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твойт Бог, на Когото уповаваш, да те не мами, като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.
11 Ятэ, ай аузит че ау фэкут ымпэраций Асирией тутурор цэрилор ши кум ле-ау нимичит. Ши ту сэ фий избэвит?!
Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление; та ти ли ще се избавиш?
12 Думнезеий нямурилор пе каре ле-ау нимичит пэринций мей ау избэвит ей пе Гозан, пе Харан, пе Рецеф ши пе фиий луй Еден дин Теласар?
Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?
13 Унде сунт ымпэратул Хаматулуй, ымпэратул Арпадулуй ши ымпэратул четэцилор Сефарваим, Хена ши Ива?’”
Где е ематският цар, ерфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?
14 Езекия а луат скрисоаря дин мына солилор ши а читит-о. Апой с-а суит ла Каса Домнулуй ши а ынтинс-о ынаинтя Домнулуй,
А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия влезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.
15 кэруя Й-а фэкут урмэтоаря ругэчуне: „Доамне, Думнезеул луй Исраел, каре шезь пе херувимь! Ту ешть сингурул Думнезеу ал тутурор ымпэрэциилор пэмынтулуй! Ту ай фэкут черуриле ши пэмынтул.
И Езекия се помоли пред Господа, като каза: Господи Боже Израилев, Който седиш между херудимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и замята.
16 Доамне, плякэ-Ць урекя ши аскултэ! Доамне, дескиде-Ць окий ши привеште! Аузь кувинтеле луй Санхериб, каре а тримис пе Рабшаке сэ батжокоряскэ пе Думнезеул чел виу!
Приклони, Господи ухото Си и чуй; отвори Господи очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахирим изпрати тогоз да похули живия Бог.
17 Да, Доамне, есте адевэрат кэ ымпэраций Асирией ау нимичит нямуриле ши ле-ау пустиит цэриле
Наистина, Господи, асирийските царе запустиха народите и земите им;
18 ши кэ ау арункат ын фок пе думнезеий лор, дар ей ну ерау думнезей, чи ерау лукрэрь фэкуте де мына омулуй, ерау лемн ши пятрэ, ши й-ау нимичит.
и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.
19 Акум, Доамне, Думнезеул ностру, избэвеште-не дин мына луй Санхериб, ка сэ штие тоате ымпэрэцииле пэмынтулуй кэ нумай Ту ешть Думнезеу, Доамне!”
Сега, прочее, Господи Боже наш, отарви ни, моля Ти се, от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог.
20 Атунч, Исая, фиул луй Амоц, а тримис сэ спунэ луй Езекия: „Аша ворбеште Домнул Думнезеул луй Исраел: ‘Ам аузит ругэчуня пе каре Мь-ай фэкут-о ку привире ла Санхериб, ымпэратул Асирией.’
Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.
21 Ятэ кувынтул пе каре л-а ростит Домнул ымпотрива луй: ‘Фечоара, фийка Сионулуй, те диспрецуеште ши рыде де тине; фата Иерусалимулуй дэ дин кап дупэ тине.
Ето словото, което Господ изговори за него: - Презря те, присмя ти се, девицата, соиновата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря.
22 Пе чине ай батжокорит ши ай окэрыт ту? Ымпотрива куй ай ридикат гласул? Ши ымпотрива куй ць-ай ридикат окий? Ымпотрива Сфынтулуй луй Исраел!
Кого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас И си нодегнал нагоре очите си? Против Светия Израилев.
23 Прин солий тэй ай батжокорит пе Домнул ши ай зис: «Ку мулцимя карелор меле, ам суит вырфул мунцилор, коастеле Либанулуй! Вой тэя чей май ыналць чедри ай луй, чей май фрумошь кипарошь ай луй ши вой атинӂе кряста луй чя май ыналтэ, пэдуря луй каре есте ка о грэдинэ де поаме;
Господа си обидил ти чрез посланиците си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан: И ще изсека високите му кедри, Отборните му Елхи; И ще възляза в най-крайното помещение по него, В леса на неговия Кармил.
24 ам сэпат ши ам бэут апе стрэине ши вой сека ку талпа пичоарелор меле тоате рыуриле Еӂиптулуй.»
Аз изкопах и пих чежди води; И със стапалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет.
25 Н-ай аузит кэ Еу демулт ам прегэтит ачесте лукрурь ши кэ ле-ам хотэрыт дин времуриле векь? Акум ынсэ ам ынгэдуит сэ се ымплиняскэ ши сэ префачь четэць ынтэрите ын мормане де дэрымэтурь.
Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна, и от древни времена съм начертал това? А сего го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.
26 Локуиторий лор сунт непутинчошь, ынгрозиць ши ынмэрмуриць; ау ажунс ка ярба де пе кымп ши ка вердяца фраӂедэ, ка ярба де пе акоперишурь ши ка грыул каре се усукэ ынаинте де а-й да спикул.
Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И жито препълнено преди да стане стъбло.
27 Дар штиу кынд стай жос, кынд ешь ши кынд интри ши кынд ешть фуриос ымпотрива Мя.
Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И убийството ти против Мене,
28 Пентру кэ ешть фуриос ымпотрива Мя ши пентру кэ труфия та а ажунс пынэ ла урекиле Меле, де ачея вой пуне белчугул Меу ын нэриле тале ши зэбала Мя, ынтре бузеле тале ши те вой фаче сэ те ынторчь пе друмул пе каре ай венит.
Панеже буйството ти против Мене, И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устните ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.
29 Ачеста сэ-ць фие семнул: Анул ачеста вець мынка че креште де ла сине ши ал дойля ан, че ва рэсэри дин рэдэчиниле рэмасе, дар ын ал трейля ан вець семэна, вець сечера, вець сэди вий ши вець мынка дин родул лор.
И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло, Втората година това, което израства от същото; А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им.
30 Рэмэшица дин каса луй Иуда, че ва май рэмыне, ва принде ярэшь рэдэчинь дедесубт ши дясупра ва да род.
И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.
31 Кэч дин Иерусалим ва еши о рэмэшицэ ши дин мунтеле Сионулуй, чей скэпаць. Ятэ че ва фаче рывна Домнулуй оштирилор.
Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревнивостта на Господа на Силите ще извърши това.
32 Де ачея, аша ворбеште Домнул асупра ымпэратулуй Асирией: Ну ва интра ын четатя ачаста, нич ну ва арунка сэӂець ын еа, ну ва ста ынаинтя ей ку скутурь ши ну ва ридика ынтэритурь де шанцурь ымпотрива ей.
Затова, така казва Господ за асирийския цар: Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела, Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила.
33 Се ва ынтоарче пе друмул пе каре а венит ши ну ва интра ын четатя ачаста, зиче Домнул.
По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да възлезе, казва Господ;
34 Кэч Еу вой окроти четатя ачаста ка с-о мынтуеск, дин причина Мя ши дин причина робулуй Меу Давид.’”
Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.
35 Ын ноаптя ачея, а ешит ынӂерул Домнулуй ши а учис ын табэра асириенилор о сутэ оптзечь ши чинч де мий де оамень. Ши, кынд с-ау скулат диминяца, ятэ кэ тоць ерау ниште трупурь моарте.
И в същата нощ ангел Господен слезе та порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутрента, ето, всички ония бяха мъртви трупове.
36 Атунч, Санхериб, ымпэратул Асирией, шь-а ридикат табэра, а плекат ши с-а ынторс ши а локуит ла Ниниве.
И тъй, асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.
37 Ши, пе кынд се ынкина ын каса думнезеулуй сэу Нисрок, Адрамелек ши Шарецер, фиий сэй, л-ау учис ку сабия ши ау фуӂит ын цара Арарат. Ши ын локул луй а домнит фиул сэу Есар-Хадон.
А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с нож; и побягнаха в араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.
