2 Кроничь 33
1 Манасе авя дойспрезече ань кынд а ажунс ымпэрат ши а домнит чинчзечь ши чинч де ань ла Иерусалим.
Манасия бе двадесет години на възраст когато се възцари и царува петдесет и пет години в Ерусалим.
2 Ел а фэкут че есте рэу ынаинтя Домнулуй, дупэ урычуниле нямурилор пе каре ле изгонисе Домнул динаинтя копиилор луй Исраел.
Той върши зло пред Господа, според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните.
3 А зидит ярэшь ынэлцимиле пе каре ле дэрымасе татэл сэу, Езекия. А ридикат алтаре баалилор, а фэкут идоль Астартеей, ши с-а ынкинат ынаинтя ынтреӂий оштирь а черурилор ши й-а служит.
Устрои изново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на ваалимите и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше.
4 А зидит алтаре ын Каса Домнулуй, мэкар кэ Домнул зисесе: „Ын Иерусалим ва фи Нумеле Меу пе вечие.”
Тоже издигна жертвеници в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще бъде името Ми до века.
5 А зидит алтаре ынтреӂий оштирь а черурилор, ын челе доуэ курць але Касей Домнулуй.
Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на Господния дом.
6 Шь-а трекут фиий прин фок ын валя фиилор луй Хином; умбла ку дескынтече ши врэжиторий ши циня ла ел оамень каре кемау духуриле ши каре-й спуняу вииторул. А фэкут дин че ын че май мулт че есте рэу ынаинтя Домнулуй, ка сэ-Л мыние.
И преведе чадата си през огъня в долината на Еномовия син, още упражняваше предвещания и употребяваше гадания, упражняваше омайвания, и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши много зла пред Господа та Го разгневи.
7 А пус кипул чоплит ал идолулуй пе каре-л фэкусе ын Каса луй Думнезеу, деспре каре Думнезеу спусесе луй Давид ши фиулуй сэу Соломон: „Ын каса ачаста ши ын Иерусалим, пе каре л-ам алес дин тоате семинцииле луй Исраел, Ымь вой пуне Нумеле пе вечие.
И ваяния идол, образа, който направи, постави в Божия дом, за който Бог каза на Давида и на сина му Соломона: В тоя дом, и в Ерусалим, който избрах от всичките Израилеви племена, ще настаня името Си до века;
8 Ну вой май стрэмута пе Исраел дин цара пе каре ам дат-о пэринцилор воштри, нумай сэ кауте сэ ымплиняскэ тот че ле-ам порунчит, дупэ тоатэ леӂя, ынвэцэтуриле ши порунчиле дате прин Мойсе.”
нито ще местя вече ногата на Израиля от земята, която определих за бащите ви, само ако внимават да вършат всичко, що им заповядах, целия закон и повеленията и съдбите дадени чрез Моисея.
9 Дар Манасе а фост причина кэ Иуда ши локуиторий Иерусалимулуй с-ау рэтэчит ши ау фэкут рэу май мулт декыт нямуриле пе каре ле нимичисе Домнул динаинтя копиилор луй Исраел.
Но Манасия подмами Юда и ерусалимските жители да вършат по-лошо от народите, които Господ изтреби пред израилтяните.
10 Домнул а ворбит луй Манасе ши попорулуй сэу, дар ей н-ау врут сэ аскулте.
Тогава Господ говори на Манасия и на людете му; но те не послушаха.
11 Атунч, Домнул а тримис ымпотрива лор пе кэпетенииле оштирий ымпэратулуй Асирией, каре ау принс пе Манасе ши л-ау пус ын ланцурь. Л-ау легат ку ланцурь де арамэ ши л-ау дус ла Бабилон.
Затова Господ доведе против тях военачалниците на асирийския цар, та хванаха Манасия, и като го туриха в окови и вързаха го с вериги, заведоха го във Вавилон.
12 Кынд а фост ла стрымтоаре, с-а ругат Домнулуй Думнезеулуй луй ши с-а смерит адынк ынаинтя Думнезеулуй пэринцилор сэй.
А когато беше в бедствие, помоли се на Господа своя Бог, и смири се много пред Бога на бащите си.
13 Й-а фэкут ругэчунь, ши Домнул, лэсынду-Се ындуплекат, й-а аскултат черериле ши л-а адус ынапой ла Иерусалим, ын ымпэрэция луй. Ши Манасе а куноскут кэ Домнул есте Думнезеу.
И когато му се помоли, Бог даде внимание на него, и послуша молбата му, та го доведе пак в Ерусалим, на царството му. Тогава Манасия позна, че Господ - Той е Бог.
14 Дупэ ачея, а зидит афарэ дин четатя луй Давид, ла апус, спре Гихон ын вале, ун зид каре се ынтиндя пынэ ла Поарта Пештилор ши ку каре а ынконжурат дялул ши л-а фэкут фоарте ыналт. А пус ши кэпетений де рэзбой ын тоате четэциле ынтэрите але луй Иуда.
А след това той съгради една външна стена на Давидовия град, на запад от Гион, в долината, дори до входа на рибната порта, и прекара я около Офир, та я издигна много високо; и постави военачалници във всичките укрепени Юдови градове.
15 А ынлэтурат дин Каса Домнулуй думнезеий стрэинь ши идолул Астартеей, а дэрымат тоате алтареле пе каре ле зидисе пе мунтеле Касей Домнулуй ши ла Иерусалим ши ле-а арункат афарэ дин четате.
И отмахна чуждите богове, и идола от Господния дом, и всичките жертвеници, които бе издигнал върху хълма на Господния дом и в Ерусалим, и ги хвърли вън от града.
16 А ашезат дин ноу алтарул Домнулуй, а адус пе ел жертфе де мулцумире ши де лаудэ ши а порунчит луй Иуда сэ служяскэ Домнулуй Думнезеулуй луй Исраел.
И поправи Господния олтар, и пожертвува на него примирителни и благодарствени жертви, и заповяда на Юда да служи на Господа Израилевия Бог.
17 Попорул жертфя тот пе ынэлцимь, дар нумай Домнулуй Думнезеулуй сэу.
Но людете още жертвуваха по високите места, обаче, само на Господа своя Бог.
18 Челелалте фапте але луй Манасе, ругэчуня луй кэтре Думнезеул луй ши кувинтеле пророчилор каре й-ау ворбит ын Нумеле Домнулуй Думнезеулуй луй Исраел сунт скрисе ын фаптеле ымпэрацилор луй Исраел.
А останалите дела на Манасия, и молитвата му към неговия Бог, и думите на гледача, които му говориха в името на Господа Израилевия Бог, ето, написани са между делата на Израилевите царе.
19 Ругэчуня луй ши фелул ын каре л-а аскултат Думнезеу, пэкателе ши нелеӂюириле луй, локуриле унде а зидит ынэлцимь ши а ынэлцат идоль Астартеей ши кипурь чоплите ынаинте де а се смери сунт скрисе ын картя луй Хозай.
И молитвите му, и как Бог го послуша, и всичките му грехове, и престъплението му, местностите, гдето устрои високите места и постави ашерите и леяните идоли, преди да се смири, ето, написани са в историята на гледачите.
20 Манасе а адормит ку пэринций сэй ши а фост ынгропат ын каса луй. Ши, ын локул луй, а домнит фиул сэу Амон.
И Манасия заспа с бащите си; и погребаха го в собствената му къща; а вместо него се възцари, и царува две години в Ерусалим.
21 Амон авя доуэзечь ши дой де ань кынд а ажунс ымпэрат ши а домнит дой ань ла Иерусалим.
Амон бе двадесет и две години на възраст когато се възцари, и царува две години в Ерусалим.
22 Ел а фэкут че есте рэу ынаинтя Домнулуй, кум фэкусе татэл сэу, Манасе. А адус жертфе тутурор кипурилор чоплите пе каре ле фэкусе татэл сэу, Манасе, ши ле-а служит.
Той върши зло пред Господа, както стори баща му Манасия; и Амон жертвуваше на всичките леяни идоли, които баща му Манасия бе направил, и им служеше.
23 Ши ну с-а смерит ынаинтя Домнулуй, кум се смерисе татэл сэу, Манасе, кэч Амон с-а фэкут дин че ын че май виноват.
А не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия; но тоя Амон вършеше все по-много и по-много престъпления.
24 Служиторий луй ау унелтит ымпотрива луй ши л-ау оморыт ын каса луй.
А слугите му направиха заговор против него, та го убиха в собствената му къща.
25 Дар попорул цэрий а учис пе тоць чей че унелтисерэ ымпотрива ымпэратулуй Амон. Ши, ын локул луй, попорул цэрий а пус ымпэрат пе фиул сэу Иосия.
Обаче, людете от страната избиха всичките, които бяха направили заговора против цар Амона; и людете от страната направиха сина му Иосия цар вместо него.
