2 Кроничь 22
1 Локуиторий Иерусалимулуй ау пус ымпэрат ын локул луй пе Ахазия, фиул луй чел май тынэр, кэч оастя венитэ ын табэрэ ку арабий оморысе пе тоць чей май марь ын вырстэ. Астфел а ынчепут сэ домняскэ Ахазия, фиул луй Иорам, ымпэратул луй Иуда.
Ерусалимските жители направиха цар вместо Иорама, най-младият му син Охозия; защото четите надошли в стана с арабите бяха избили всичките по-стори. Така се възцари Охозия, син на Юдовия цар Иорам.
2 Ахазия авя патрузечь ши дой де ань кынд а ажунс ымпэрат ши а домнит ун ан ла Иерусалим. Мама са се кема Аталия, фата луй Омри.
Охозия бе четиридесет и две години на възраст когато се възцари, и царува една година в Ерусалим. Името на майка му бе Готолия, внука на Амрия.
3 Ел а умблат ын кэиле касей луй Ахаб, кэч мама са ый дэдя сфатурь нелеӂюите.
Също и той ходи в пътищата на Ахавовия дом; защото майка му беше негова съветница в нечестието му.
4 А фэкут че есте рэу ынаинтя Домнулуй, ка ши каса луй Ахаб, кэч, дупэ моартя татэлуй сэу, ей ый ерау сфетничь, спре перзаря луй.
Той върши зло пред Господа, както Ахавовия дом; защото подир смъртта на баща му, те му станаха съветници, за неговото погубване.
5 Тырыт де сфатул лор, с-а дус ку Иорам, фиул луй Ахаб, ымпэратул луй Исраел, ла рэзбой ымпотрива луй Хазаел, ымпэратул Сирией, ла Рамот, ын Галаад. Сириений ау рэнит пе Иорам.
По техния съвет като ходеше, той отиде на бой заедно с Израилевия цар Иорам, син на Ахааза, против Сирийския цар Азаил в Рамот-галаад гдето сирийците и раниха Иорама.
6 Иорам с-а ынторс сэ се виндече ла Изреел де рэниле пе каре и ле фэкусерэ сириений ла Рама, кынд се бэтя ымпотрива луй Хазаел, ымпэратул Сирией. Азария, фиул луй Иорам, ымпэратул луй Иуда, с-а коборыт сэ вадэ пе Иорам, фиул луй Ахаб, ла Изреел, пентру кэ ера болнав.
И той се върна в Езраел за да се цери от раните, които му нанесоха в Рама, когато воюваше против сирийския цар Азаил. Тогава Юдовият цар Охозия Иорамовият син, влезе в Езраел за да види Иорама Ахавовия син, защото бе болен.
7 Прин воя луй Думнезеу ши спре перзаря луй а венит Ахазия ла Иорам. Кынд а ажунс, а ешит ку Иорам сэ се дукэ ынаинтя луй Иеху, фиул луй Нимши, пе каре-л унсесе Домнул ка сэ пярдэ каса луй Ахаб.
И загиването на Охозия стана от Бога чрез отиването му при Иорама; защото, когато дойде, излезе с Иорама против Ииуя, Намесиевия син, когото Господ бе помазал да изтреби Ахавовия дом.
8 Ши, пе кынд се рэзбуна Иеху ымпотрива касей луй Ахаб, а дат песте капий луй Иуда ши песте фиий фрацилор луй Ахазия, каре ерау ын служба луй Ахазия, ши й-а оморыт.
И Ииуй, когато извършваше съдбата против Ахавовия дом, намери Юдовите първенци и синовете на Охозиевите братя, които служеха на Охозия, и ги изби.
9 Ау кэутат пе Ахазия ши л-ау принс ын Самария, унде се аскунсесе. Л-ау адус ла Иеху ши л-ау оморыт. Апой л-ау ынгропат, кэч зичяу: „Есте фиул луй Иосафат, каре кэута пе Домнул дин тоатэ инима луй.” Ши н-а май рэмас нимень дин каса луй Ахазия каре сэ фи фост ын старе сэ домняскэ.
Тогава потърси и Охозия; и заловиха го, като бе скрит в Самария, и доведоха го при Ииуя та го убиха; и погребаха го, защото рекоха: Син е на Иосафата, който потърси Господа с цялото си сърце. И Охозиевият дом нямаше вече сила да задържи царството.
10 Аталия, мама луй Ахазия, вэзынд кэ фиул ей а мурит, с-а скулат ши а оморыт тот нямул ымпэрэтеск ал касей луй Иуда.
А Готолия, Охозиевата майка, като видя, че синът и умря, стана та погуби целия царски род от Юдовия дом.
11 Дар Иошабеат, фата ымпэратулуй, а луат пе Иоас, фиул луй Ахазия, л-а ридикат дин мижлокул фиилор ымпэратулуй кынд ау фост оморыць, ши л-а пус ку дойка луй ын одая патурилор. Астфел л-а аскунс Иошабеат, фата ымпэратулуй Иорам, неваста преотулуй Иехоиада ши сора луй Ахазия, де привириле Аталией, каре ну л-а оморыт.
Но Иосавеета, царската дъщеря, взе Иоаса, Охозиевият син та го открадна изсред царските синове като ги убиваха, и тури него и доилката му в спалнята. Така Иосавеета, дъщеря на цар Иорама, жена на свещеник Иодай, (защото бе сестра на Охозия), скри го от Готолия, та не го уби.
12 А стат шасе ань аскунс ку ей ын Каса луй Думнезеу. Ши ын царэ домня Аталия.
И беше при тях, скрит в Божия дом, шест години; а Готолия царуваше на земята.
